Решение № 2 от 14.01.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Търговище, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.А

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. И.А при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И.А Въззивно гражданско дело № 20253500500264 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на В. Д. П. с ЕГН ********** от гр. ********, чрез мл.адв. Д. К., ВТАК, срещу решение № 82/17.04.2025 г. по гр.д. № 449/2023 г. по описа на РС – Попово.

С обжалваното решение е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Д. П. дължи на ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, гр. София, сумата 19 142.46 лв. – главница; сумата 5888.30 лв. – договорна лихва за периода 20.11.2019г.-18.01.2022г.; сумата 219.33 лв. – лихвена надбавка за забава за периода 21.10.2019г. - 18.01.2022г.; сумата 451.98 лв. – обезщетение за забава за периода 19.01.2022г. - 14.04.2022г.; сумата 120.00 лв. – разходи при изискуем кредит, или общо 25 822.07 лв., дължима по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 16.05.2019г., с П. Г. П. (поч.18.03.2020 г.) и настъпило универсално правоприемство с наследника В. Д. П. въз основа на решение № 124/03.09.2021 г. по ч.гр.д. № 545/2021 г. на ПпРС, вписано в особената книга на съда и издаденото въз основа на него извлечение от 1 счетоводните книги на ”Банка ДСК” АД на 14.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 271/2022г. по описа на ПпРС; присъдени са в полза на ищеца и сумите: 566.44 лв. – разноски по ч.гр.д. № 271/2022г. по описа на ПпРС, 1 716.44 лв. – разноски в исковото производство.

Считайки решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуални правила, жалбоподателят моли за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. Излага следните съображения:

І.За недопустимост на заповедното производство (чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК), поради нарушение на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, тъй като първоинстанционният съд е приел, че представеното извлечение от счетоводни книги е „редовен от външна страна документ“, въпреки че то:“•Не идентифицира конкретния кредитен договор (номер, дата, страни), а се отнася до разплащателна сметка;

•Липсва разбивка по пера (главница, лихви, санкции) за всеки просрочен период, предоставя общи суми без ясна връзка с договора; •Не посочва датата на предсрочна изискуемост, която е „критична“ за валидността на заповедта“;

ІІ.Липсата на рамков договор за платежни услуги. По изпълнението на договора за кредит – несъответствие с изричните изисквания за откриване и функциониране на банкова сметка, т.к. според Наредбата за условията и воденето на платежни сметки, откриването на сметка е допустимо единствено след сключване на рамков договор за предоставяне на платежни услуги между банката (като доставчик) и клиента (като ползвател). Законът за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) в р.ІІІ, глава ІV, изрично забранява откриването на сметка без предварителен договор, като кредитният договор не може да замества изискванията за отделен договор по ЗПУПС, поради което всички операции по сметката са юридически нищожни. Не е доказано от ищеца и реалното изпълнение на кредитния договор.

С определение № 301/22.05.25 г. първоинстанционният съд е освободил въззивника от внасянето на д.такси по в.жалба (ВЖ), на осн.чл. 83, ал. 2 от ГПК.

В срока и по реда на чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от ищеца “БАНКА ДСК” АД, чрез юрк. П., със становище за допустимост, но неоснователност на ВЖ, поради което моли за потвърждаване на решението.

2

Изложени са следните доводи: Въззивната жалба не съдържа по-различни твърдения от тези в отговора на исковата молба. В обжалваното решение РС е разгледал всички направени възражения от процесуалния представител на въззивника, изложил е аргументи по тях и правилно и обосновано е приел, че същите са неоснователни. Представеният Договор за кредит за текущо потребление от 16.05.2019 г., както и ОУ и приложенията към него, неразделна част от същия, са подписани от кредитополучателя П. Г. П., чийто подпис не е оспорен. От доказателствата по делото, вкл. заключението на ССЕ, неоспорено от страните, е установено, че кредитополучателят е усвоил така предоставения му кредит от 20 000 лв. на 17.05.2019 г., както и че до 20.09.2019 г. кредитополучателката е заплащала редовно месечни погасителни вноски по този кредит. След смъртта си (18.03.2020г.), тя е оставила наследник по закон от първи ред – отв. В. Д.П. (син), който, в инициирано от банката производство по реда на чл. 51 от ЗЗД пред РС – Попово, е заявил, че приема наследството. С приложената по делото покана-уведомление, банката е отправила до наследника покана за изпълнение на задълженията, произтичащи от процесния договор за кредит и го е уведомила, че при неплащане в дадения срок, банката обявява кредита за изискуем. Изложени са съображения и по оплакването в жалбата, че искът е недопустим, поради недопустимо заповедното производство във връзка с нередовно от външна страна извлечение от счетоводни книги; както и по възражението за липсата на рамков договор за платежни услуги.

В проведените осз пред въззивния жалбата/отговора, претендират разноски. съд, страните поддържат

Проверката за допустимостта на жалбата е извършена с определението по чл. 267 ГПК, и няма основания за промяна в извода на съда за допустимостта й.

Решението е валидно и допустимо.

Жалбата е допустима, разгледана по същество – частично основателна.

Предявеният установителен иск е обоснован с твърденията на ищеца “Банка ДСК” АД, че на 16.05.2019г. между банката-кредитор и П. Г. П.кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя сумата 20 000.00 лв., при уговорени условия и срок, срещу задължение на П. да ползва сумите 3 съобразно уговореното и да ги върне след изтичането на срока; банката е изпълнила своите задължения, като на 17.05.2019г. е превела на кредитополучателката посочената сума, безкасово, по разплащателна сметка, но не е получила надлежно изпълнение от длъжника, който след извършено на 04.05.2020г. плащане от 600.34 лв., повече не е плащал. След смъртта си (18.03.2020 г.) П.а оставила за свой законен наследник сина си В. Д. П., който, в образуваното по молба на банката производство по чл. 51 ЗН по гр. д. № 545/2021г., приключило с решение № 124/03.09.2021г., приел наследството на майка си, но въпреки получената от банката покана-уведомление, връчена му на 29.11.2021г., при условията на чл. 47 ГПК, с указан 7-дневен срок за изпълнение наследственото задължение по кредита и изявление, че в случай на неплащане, банката ще превърне кредита в предсрочно изискуем, плащане по кредита не е последвало, обусловило и подаването на 14.04.22 г. на заявление от Банката по чл. 417 от ГПК за дължимите суми, произтичащи от договора за банков кредит. В образуваното ч.гр.д. №271/2022 г. по описа на РС - Попово, по което е издадена исканата заповед за незабавно изпълнение срещу ответника за сумите: 19 142.46лв. - главница; 5888.30лв. - договорна лихва за периода 20.11.2019г.-18.01.2022г.; 219.33лв. - лихвена надбавка за забава за периода 21.10.2019г. - 18.01.2022г.; 451.98лв. - обезщетение за забава за периода 19.01.2022г. - 14.04.2022г.; 120.00лв. - разходи при изискуем кредит, или общо сумата 25 822.07лв., дължима по договор за кредит за текущо потребление сключен на 16.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото, с оглед своевременното възражение по чл. 414 ГПК, в указания срок банката е предявила настоящия иск с искова молба вх. № 4396/17.08.22 г., пред ОС-Д.ч.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК (рег.№ 5522/20.10.22 г. на ОС-Д.ч по т.д. № 149/22 г. на ОС-Д.ч, л.34), ответникът е оспорил установителните исковете като недопустими (предявени извън срока по чл. 415, ал. 4 ГПК), осъдителните искове, предявени в условията на евентуалност – недопустими „тъй като ще преразгледат същия правен спор, забранено с чл. 299 ГПК“, а по същество – е оспорил исковете като неоснователни, с възражения, че не е налице валидна облигационна връзка между него и ищеца, тъй като не е налице валиден договор; оспорил е авторството на всички представени от ищеца документи; възразил е срещу представеното извлечение от сметка, тъй 4 като нямало автор и съдържанието му не отговаряло на действителността; възражение, че ищецът не е престирал твърдените от него суми; на ответника не е изпращана покана, кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем; в ИМ молба банката твърдяла, че е получила плащане по кредита след смъртта на майка му. Представеният договор е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, тъй като шрифтът на договора е 11,5, т.е. под 12, в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

За да се произнесе по същество, въззивът съобрази следното:

Производството пред РС-Попово е образувано след обезсилване на постановеното решение по образувано пред ОС-Д. исково производство и изпращане за разглеждането му, като потребителски спор, предвид и размера (под 25 000 лв.) на всеки от обективно кумулативно предявените искове, на родово и местно компетентния съд, по настоящия/постоянен адрес на ответника.

По фактите:

На 16.05.2019г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор, и наследодателката на ответника – П. Г. П., като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление (л. 7 и сл.от приложеното тд № 149/22 г.на ОС-Д.ч). В изпълнение на договора, банката е отпуснала на П. П. сумата 20 000.00 лв., усвоена изцяло от кредитополучателката на 17.05.2019 г., съгласно приетата СЕ: безкасово, по откритата и обслужваща договорна сметка BG75STSA93000026063416, по която сметка е следвало да се извършва погасяването на дължимите вноски, в размер, съобразно погасителния план.

Съгласно експертизата, от предоставената сума за текущо потребление, на 17.05.2019 г. са преведени по сметка 8 400 лв., с основание „погасяване на кредит“, а на 20.05.2019 г. са изтеглени в брой 11 000 лв, лично от П. Г. П.

Извършени са 13 записвания на погасителни вноски, с падежна дата 20-то число (едната сторнирана), от общо 120 вноски по погасителен план – внесени са общо 1 899.02 лв., от които 857,54 лв.-главница, 1040.54лв.-лихва и 0.94 лв.-санкция за забавена главница. На 04.05.2020 г. е извършена последната погасителна вноска от 600.34 лв.(205.78лв.-главница и 394.56лв.- лихва).

Вноската с падеж 20.10.2019г. е първата забава в плащанията на дължимите вноски по договора.

Видно от процесния Договор за кредит за тукущо потребление, страните са договорили предоставената кредитна сума 20 000 лв. да бъде издължена от 5 кредитополучателката за 120 месеца, сч.от датата на усвояването й, като не е договорен гратисен период (чл. 1- 2); кредитът се усвоява еднократно в срок до 30 дни, сч.от датата на сключване на договора, с падежна дата 20-то число на месеца (чл.3, чл.7); съгласно чл. 4 усвояването се извършва чрез разплащателна сметка IBAN № BG75STSA93000026063416, с титуляр П.

Г.П.а, с месечни вноски (главница и лихва), съгласно погасителен план (Приложение № 1), съдържащ и информация за общата сума, дължима от кредитополучателя. Договорено е кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент 9.60% или 0.03 % на ден, чието формиране е подробно описано в чл. 8, като същият се променя с промяната на реферетния лихвен процент при предпоставките по ред и в сроковете, посочени в Общите условия (ОУ). ГПР – 10.23 % (чл. 9) Съгласно чл. 11 от договора, с подписването му кредитополучателят предоставя съгласие за събиране на суми от негови сметки в лева и чуждестранна валута в Банка ДСК, от които Кредиторът може да се удовлетворява при неизпълнение на договорните задължения. Разписани са и други права/задължения/съгласия и предоставена информация на кредитополучателя. Страните са договорили още, че неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на Банката (Преложение № 3), които Кридотополучателят е получил и приема с подписването на договора. Договорът съдържа подписи, поставени срещу „Кредитополучател“ (вляво) и „Кредитор“ (вдясно) на всяка една от неговите две страници -2/8, както и подписи на всяка една от страниците на Общите условия, на Погасителния план и ГПР (3 стр.) и Такси по кредити за текущо потребление (Приложение № 3, т.5: “разходи при изискуем кредит – 120 лв.“) – л. 7-13 от тд № 149/22г. на ОС-Д.ч. Представено е и извлечение за периода 17.05.2019г.-05.08.2022 г., от което се установява, че в периода 20.05.2019г.- 04.05.2020 г. са постъпвали плащания по кредита (л.