Определение № 1025 от 24.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1025 гр. Варна, 24.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500137 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от ВИ ПАРКЕТ ООД, ЕИК 201440823, със седалище гр.София, действащо чрез адв.С.П., против Определение №10462/17.09.2024г. по гр.д.№8210/2024г. на ВРС, с което е прекратено производството по делото на осн. чл.130 ГПК.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението за прекратяване на делото, като счита, че ВРС не се е съобразил с императивните правила на закона и приетата задължителна практика на ВКС в постановеното ТР. Твърди, че изборът за защита е единствено избор на самото дружество, като не е налице нито процесуална, нито материалноправна пречка за предявяване на отрицателния установителен иск като частичен, позовавайки се на практика на ВКС. Излага, че в случай на установени неясноти и неточности относно факт.твърдения, вида и обема на защитата, ВРС е следвало да даде ясни указания и едва при неизпълнение да прекрати делото. Счита за неправилен извода на съда, че предявяването на частичен отрицателен установителен иск е в противоречие с настъпилото по силата на закона спиране на предаването на сумата на кредитора, тъй като предаването било допустимо да бъде спряно само до размера на предявения иск. Моли да бъде отменено определението и да бъдат дадени указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна

ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ АД, чрез адв. К.Д., е постъпил отговор на частната жалба, с който счита същата за неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок от оправомощено за това лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните съображения:

Производството по гр.д.№8210/2024г. на ВРС е образувано по постъпила искова молба от ВИ ПАРКЕТ ООД срещу ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ АД и Р. Ж. Б., с която е предявен иск с правно основание чл.464 ГПК за признаване за установено, че не съществува вземане на взискателя ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ АД от длъжника Р. Ж. Б. в размер на 1000лв, предявен като частична претенция от 40000лв, за което е издаден изп.лист по т.д.№3416/15г. на СГС. Изложени са твърдения, че сумата е недължима поради настъпило заместване в дълг и опрощаване на дълга от кредитора. Обосновава легитимацията си с твърдението, че е взискател на длъжника Р. Б. по изп.дело №539/14г. на ЧСИ М.Миладинов и присъединен взискател по изп.д.№1383/14г. на ЧСИ М.Петров, имащо за предмет процесното вземане.

С обжалваното определение ВРС е прекратил производството по делото, приемайки че същото е недопустимо поради липсата на правен интерес.

Изложените от ВРС доводи за недопустимост на частичния отрицателен установителен иск не могат да бъдат споделени.

Съгласно общите правила на гражданския процес /чл.6, ал.2 ГПК/ предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. В този смисъл ищецът е този, който съобразно интереса си определя вида и обема на търсената от него защита на накърненото му право. Предявяването на частичен иск било осъдителен или установителен, съответно положителен или отрицателен такъв, е допустима форма на защита. Особеностите на производството по частичен иск са предмет на разглеждане на Тълкувателно решение №3 от 22.04.2019г. по т. д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС и същите следва да бъдат съобразени. В последващата си практика, обективирана в Определение №60521/28.09.21г. по т.д. № 1532/20г. на ВКС се приема, че при решение, с което се уважава частичен отрицателен установителен иск, диспозитивът не разпростира действие за непредявената част, защото отричането на част от задължението, не налага извод за съществуването или несъществуването на останалата част от него. Възможно е частичният отрицателен установителен иск да бъде уважен както в хипотеза когато цялото задължение изобщо не е възникнало валидно, така и когато е погасена само част от задължението, която е въведена като предмет на производството. При отхвърляне на частичния отрицателен иск обаче силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив разпростира действието си и за непредявената част, защото това означава, че цялото оспорвано от ищеца вземане съществува в пълен размер. Съобразно изложеното съдът приема, че избраната от ищеца форма на защита е допустима, като само по себе си предявяването на частичен иск не може да се определи като злоупотреба с право. По делото липсват данни за други висящи искови производства с идентичен предмет / доколкото съгласно приложеното писмо от СРС образуваното гр.д.№67101/19г. е прекратено с влязъл в сила акт/, поради което и доводите в тази насока, изложени от ВРС, са несъстоятелни.

По така изложените съображения настоящият състав намира, че 2 обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото, като неправилно следва да бъде отменено, а делото да се върне на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното и на основание чл.278 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №10462/17.09.2024г. постановено по гр.д.

№ 8210/2024г. по описа на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3