Определение № 217 от 24.02.2021, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 217 гр. Велико Търново , 24.02.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Станислав Стефански

Владимир Страхилов

Любка Милкова като разгледа докладваното от Владимир Страхилов Въззивно частно гражданско дело № 20214100500031 по описа за 2021 година Производството по делото е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна частна жалба вх. № 260039/06.01.2021 г. на ответника „С.Г.Г“ ЕАД срещу определение № 260483/08.12.2020 г. по ГрД № 523/20 г. на ВТРС, образувано и разгледано по предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК.

С обжалваното определение по реда на чл. 248 от ГПК е оставена без уважение като неоснователна молбата на ответника вх. № 264391/05.11.2020 г. за изменение на решение № 260201/08.10.2020 г. по ГрД № 523/20 г. на ВТРС в частта за разноските.

Препис от въззивната частна жалба е връчен на ищеца по делото Й. С.

П., който в писмен отговор вх. № 260303/18.01.20 г. моли съда въззивната частна жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът намира за установено следното :

С решение № 260201/08.10.2020 г. по ГрД № 523/20 г. на ВТРС е прието за установено по отношение на ответника „С.Г.Г“ ЕАД – София, ЕИК 205942517, представлявано от адвокат В.А. В., че ищецът Й. С. П. ЕГН ********** не му дължи сумата от 275 лева, представляваща вземане, прехвърлено на ответника с договор за цесия от 21.12.2017 г. с „М“ АД.

Ответникът „С.Г.Г“ ЕАД – София е осъден да заплати на ищеца Й. С. П. сумата от 350 лева разноски по делото. В мотивите е посочено, че ответникът признава иска, че ищецът не дължи по договор с „М“ АД сумата от 275 лева, поради изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Посочено е, че 1 ответникът не е представил доказателства от какво произтича вземането му и какъв е размерът на задължението, като в приложената по делото покана за плащане липсвали данни за конкретен договор за мобилни услуги.

Препис от решението е връчен на ответника на 29.10.2020 г. В законовоустановения срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК ответникът е поискал с молба вх. № 264391/05.11.2020 г. изменение на решението № 260201/08.10.2020 г. по ГрД № 523/20 г. на ВТРС в частта за разноските.

Изложени са мотиви, подкрепени със съдебна практика, че ответникът е признал иска и не е станал причина за завеждане на делото. С отговор на тази молба, вх. № 264970/08.12.20 г. ищецът е изложил мотиви за наличието на правен интерес от завеждане на иска.

С обжалваното определение ВТРС е приел, че разноските са правилно определени точно по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК и Наредба № 1/2004 г., като ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и е оставил без уважение като неоснователна молбата за изменение на решението в частта за разноските.

С цитираната въззивна жалба се претендира неправилност на обжалваното определение. Цитира се съдебна практика в подкрепа на твърдението, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и изрично е признал иска. В цитирания отговор на въззивната жалба ищецът е мотивирал наличието на правен интерес за завеждане на иск с правно основание чл. 124 от ГПК.

Съдът намира, че определението на първоинстанционният съд е законосъобразно.

Правото на ищеца да предяви иск е в предметните предели на разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските по делото се възлагат на ищеца ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако е признал иска.

Ответникът след изтичане на срока за отговор на исковата молба е направил изрично признание на иска, с което е реализирана първата кумулативна предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Не е налице втората кумулативна предпоставка, защото с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Ответникът с приложените уведомление за прехвърляне на вземания и покана за плащане е изявил намерение и готовност за предприемане на принудително изпълнение в случай на неизпълнение на отричаното от ищеца парично задължение и именно поради това е дал повод и е обусловил правния интерес на ищеца за завеждане на отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

2

Цитираната от ответника съдебна практика не се споделя от настоящия съдебен състав, защото е неотносима към разглеждания казус.

Ето защо първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава като законосъобразно определение № 260483/08.12.2020 г. по ГрД № 523/20 г. на ВТРС.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3