Решение № 334 от 21.10.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. гр.Велинград, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20255210100452 по описа за 2025 година

Предявени са от И. Д. И., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.

Велинград, ул. Гергевана 2Д, ет. 2, ап. 2, против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул.

Витоша № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представители: С.

Я. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с които се иска да се обяви за нищожен договор за потребителски кредит № 3037661, сключен на 02.09.2024 г., спрямо първия ответник „КРЕДИСИМО“ ЕАД, както и нищожността на договора за поръчителство, сключен на 02.09.2024 г., спрямо втория ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и иск с правно основание чл. 34 ЗЗД, с който ищецът иска първия ответник „КРЕДИСИМО“ ЕАД да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 892,52 лв., като изплатена от него на ответника по нищожен договор и представляваща неоснователно обогатяване.

С исковата молба ищецът излага, че на 02.09.2024 г. сключил Договор за потребителски кредит № 3037661, по силата на който „КРЕДИСИМО“ ЕАД му е предоставило в заем сумата от 1 350 лв. при фиксирани ГЛП от 20.00 % и ГПР от 21.94 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе общо 1 602,50 лв. на 12 месечни вноски, като сумата включвала главница, лихва и застрахователна премия, която била присъединена към главницата, съгласно т.

3 от Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 3037661.

Твърди, че на същата дата, 02.09.2024 г., бил задължен да сключи 1 договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899 във връзка с договора за потребителски кредит и с оглед отпускането му. По силата на този договор „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД трябвало да обезпечи задълженията на ищеца по договора за паричен заем срещу уговорено възнаграждение за гаранта в размер на 1 152 лв. Счита, че и този договор е недействителен, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка.

Твърди, че Договор за кредит № 3037661 съдържа нищожни неравноправни клаузи свързани с неправилно посочване на ГПР в договора, като в размера от 21.94 % твърди, че не са включени допълнителните плащания, които ще направи предвид задължението да осигури гарант като обезпечение на кредита. Излага, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което същият е нищожен.

Твърди още, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит не е била индивидуално уговорена, доколкото е част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия и кредитополучателят няма възможност да влияе на съдържанието им към момента на сключване на договора, в този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

По отношение на договора за поръчителство, твърди, че същият само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. Излага, че целта на договора е в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Излага, че от характера на договора следва, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на nap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено, поради което договорът за кредит се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен съгласно чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия годишен процент на разходите /ГПР/ и в него не е включено възнаграждението за поръчител.

Поради изложено моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответното дружество

„КРЕДИСИМО“ЕАД, депозира отговор, с който оспорва исковете изцяло по основание и моли да бъдат отхвърлени в цялост.

Признава, че между страните в настоящото производство е сключен 2

Договор за потребителски кредит №3037661 /02.09.2024г., по силата, на който е отпуснал кредит на ищеца в размер на 1439,32лв. Излага, че главницата по кредита възлиза в размер на 1439,32лв., от които 1350лв. са усвоени изцяло от кредитополучателя за потребителски цели, а сумата от 89,32лв. е заплатена директно по сметка на застраховател от името, за сметка и по нареждане на кредитополучателя, като по този начин последният е заплатил свое задължение за застрахователна премия. Кредитът е сключен за срок от 12 месеца, при фиксиран ГЛП в размер на 20,00% и ГПР в размер на 21,94%.

Общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 1602,50лв. Сочи, че към дата на подаване на настоящата искова молба задължението е изцяло доброволно предсрочно погасено. Не оспорва и твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, като единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.

По същество твърди, че по негова сметка за погасяване на задължението е постъпила сумата от 2242,52лв., които са били разпределени по следния начин: Сумата от 1439,32лв-главница; Сумата от 105,35лв.възнаградителна лихва; Сумата от 1,95лв. наказателна лихва; Сумата от 45лв.такси по Тарифа; Сумата от 650,90лв,- възнаграждение за предоставено поръчителство.

Излага, че възнаграждение за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.

Твърдя, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Сочи, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не са задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди, че размерът на възнаграждението за поръчител не му е бил известен към момента на сключване на договора за кредит. Оспорва, че за ищецът било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, депозира отговор, с който не оспорва твърдените от ищеца факти, че на 02.09.2024 г. е сключен

Договор за потребителски кредит

№3037661/02.09.2024г. между И. Д. И. от страна, като кредиполучател и „Кредисимо" ЕАД, ЕИК 175330437, в качеството на кредитор, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство 3 с поръчител Ай Тръст ЕООД и потребител И. Д. И..

За така описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на 1152,65лв., погасяването на което е разсрочено на 12 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство.

Възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължи възнаграждение на доверителя ми за периода след пълно изплащане на кредита.

Сочи, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните. Сключването на договора става в рамките на независимата електронна среда на „Ай Тръст" ЕООД, до която „Кредисимо" ЕАД няма достъп. Впоследствие „Ай Тръст" ЕООД предоставя на „Кредисимо" ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, но това е единствено с целите на улесняване на плащането от страна на потребителя.

Твърди, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

На 02.09.2024 г. между ищецът и „Кредисимо“ ЕаД е сключен договор за потребителски кредит № 3037661, по силата на който кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 предоставя на кредитополучателя И. И. кредит в размер на 1439,32 лв. /от които 1350 лв. главница и 89,32лв застрахователна премия/ при 12 погасителни вноски, при начин на плащане съгласно погасителен план с последна вноска 10.09.2025 г. В договора е посочен годишен процент на разходите 21,94 %, при описан показателен пример, както следва: при кредит на стойност 300 лв. със срок на договора 3 месеца, при фиксирана лихва от 40,00 %, ГПР 48,20 %. При избран кредит без обезпечение и без застраховка, общата сума за връщане по кредита е 320 ,22 лв. платима на 3 равни месечни вноски, всяка по размер на 106,74 лв. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 20%.

На същата дата между ищеца и „Айтръст“ ЕООД с ЕИК 203508899 е сключен договор за предоставяне на поръчителство. С него е уговорено в чл. 8, че потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задължението на потребителя по Договора за потребителски кредит в размер и при условия, съгласно Приложение № 1.

По делото е изслушана и приета съдебно – счетоводна експертиза. В констативно съобразителната част вещото лице е приело, че съгласно Договор за паричен заем № 3037661 от 02.09.2024 г., на ищеца е отпуснат паричен заем в размер на 1350 лв., при фиксиран ГЛП по заема 20%, и ГПР – 21,94 %, и срок на погасяване 12 месеца.п Съгласно погасителният план, приложен към Договора общо дължимата сума е 1602,50 лв. която сума включва главница, лихва и застрахователна премия, която се присъединява към главницата.

Сочи, че по сключеният от същата дата договор за поръчителство е уговорено

4 възнаграждение в размер на 1152,65 лв. Вещото лице установява, че са извършени плащания, както следва: на 26.10.2024 г. сумата от 255 лв., от която се погасява сумата от 104,51 лв. главница; на 08.12.2024 г. – 253,67 лв., от които 106,74 лв. – главница; на 31.12.2024 г. – сумата от 254 лв., от които 109 лв. главница, на 21.01.2025 г. сумата от 237,52 лв., от които 111,28 лв. главница; на 26.02.2025 г. сумата от 1242,33 лв., от които 1007,79 лв. главница или обобщено с всички плащания са платени общо 2242,52 лв. Договорният лихвен процент е в размер на 20%. При приемане на сумата по договора за поръчителство към сумата на главницата по основния договор размерът на ГПР е 21,9396 %, а при приемане на сумата за поръчителство като „Такса при усвояване“ в сектора „Такси на разсрочено плащане“ ГПР е 350,2536 %

От правна страна, съдът намира за установено следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове, както следва:

Иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, относим към договора за кредит