Решение № 1397 от 12.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1397 гр. София, 12.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110205954 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. С. А. срещу Наказателно постановление (НП) № 8571/13.03.2024г., издадено от В.Б. А.а – Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“, предл.2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл.7, ал.1, т.5, б. „В“, вр. чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за пътищата и чл.53, ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя В. С. А. e наложена „глоба” в размер на 3500 (три хиляди и петстотин) лева.

В подадената жалба се твърди, че НП е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Заявява се, че е нарушен чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, както и че нарушителят не е установен по безспорен начин. Според жалбоподателя водачът на тежко пътно превозно средство /ППС/ без съответно Разрешение не може да е административнонаказателно отговорно лице, тъй като отговорността следвало да се носи само от собственика на ППС или лицето, лицензирано да извършва превоза, чието задължение е снабдяването с изискуемото разрешително за превоз на тежки или извънгабаритни товари по пътищата. Важно било от чие име и за чия сметка водачът на ППС е извършвал превоза.

На следващо место в жалбата се твърди, че забраната за претоварване на ос не била абсолютна. Предпоставките за нейното преодоляване били посочени в Наредба № 11 за движението на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства от 03.07.2001г. на 1

МРРБ. Условията се отнасяли до движението на такива ППС след издаване на съответното разрешение от администрацията, която управлява пътя. В чл.15, ал.3 от Наредбата били посочени изчерпателно лицата, които могат да искат такова разрешение и това били собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които са лицензирани да извършват превозите, но не и водачите на ППС. Жалбоподателят счита, че е нарушен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не били описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В жалбата се заявява още, че в АУАН и в НП не било посочено от коя институция се управлява пътят, по който се е движило процесното ППС. Твърди се, че в случая пътят не е бил част от Републиканската пътна мрежа и съответните лица не са имали право да санкционират. Освен това в Акта и в НП не било посочено и дали е искано от актосъставителя Разрешение от компетентната институция за движение на тежко ППС във въпросния участък съгласно чл.26 от ЗП. Налице било бланкетно обвинение с преписване на цитираните норми. За А. било неясно коя от всички разпоредби е нарушил. Описаните обстоятелства били неясни и противоречиви. Не ставало ясно измерването едновременно на двете задвижващи оси ли е било или на всяка една от двете по отделно, респ. натоварването и на двете оси ли се отчита или е посочено за всяка една от осите по отделно. Не било ясно претоварването на коя от осите е било – на втора, трета, четвърта или на всички едновременно. Не бил отчетен и видът на товара, а именно, че е насипен и че нямало как да се контролира натоварването на всяка от осите. Според жалбоподателя при насипния товар, ако има претоварване на ос, следвало да има и претоварване над общата допустима маса на ППС, каквото в случая не било измерено. В жалбата се критикува и самото измерване, като се твърди, че то не било точно поради неправилен монтаж и позициониране на устройството за измерване, тъй като не били спазени техническите спецификации за това, както и защото устройството не било тарирано. Според А. разстоянието между осите е над 1,40 метра, като в момента на проверката действителната обща маса на процесното ППС била в нормите съгласно изискванията на чл.6, ал.1, т.6, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Според жалбоподателя при проверката не е била точно измерена масата на ППС, както и разстоянието между осите. Не било безспорно установено и наличието на виновно поведение. Претендира се и за неправилно приложение на материалния закон, тъй като нарушението следвало да се квалифицира по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, т.1, пр.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и съответно приложимата санкционна норма следвало да бъде чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като не е имало специално ползване на пътя. Поради това се претендира и за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Иска се СРС да отмени обжалваното Наказателно постановление, евентуално – да приеме случаят за маловажен и/или да намали наказанието до предвидения минимален размер.

Пред СРС, НО, 10 състав В. С. А. не се явява лично, но се представлява от адв. Й., който в съдебно заседание на 26.06.2024г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 11.12.2024г. участие не вземат нито жалбоподателят А., нито адв. Й..

2

Въззиваемата страна – Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – се представлява от юрк. Н., който в съдебно заседание пред СРС на 26.06.2024г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 11.12.2024г. юрк. Н. пледира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на НП. Твърди, че водачът на ППС не се е подчинил на подадения сигнал за извършване на проверка, за да спре, поради което е бил последван от мобилната група, за да му се извърши проверка. При проверката е констатирано драстично претоварване на ППС в размер на 12,150 т., което съгласно Регламент на ЕС 2016/403 се квалифицира като тежко. Процесуалният представител на въззиваемата страна претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и допълва, че прави възражение за прекомерност на евентуално поискано адвокатско възнаграждение от другата страна.

По делото е депозиран отговор от юрк. Н. с вх. № 192787/12.06.2024г. С него се иска СРС да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира се за спазване на чл.40, ал.1 от ЗАНН, чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, чл.43, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.

Твърди се, че в Акта и в НП се съдържат основни индивидуализиращи белези на превозното средство във връзка с §1, т.1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на тежки и/или извънгабаритни пътни превозни средства на МРРБ.

Процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава на чл.53, ал.2 от ЗАНН и на Постановление № 5 от 1968г. на Пленума на ВС. С оглед нормата на чл.56, ал.2 и ал.3 от ЗП се посочва, че Актът и НП са съставени и издадени от компетентни лица. Изтъква се, че отговорността на водача на ППС е ангажирана на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, според която норма физическите лица може да са административно-наказателно отговорни. В процесния случай безспорно било доказано, че А. е управлявал тежко ППС без Разрешение, издадено от АПИ, като случаят не касаел хипотезата на §2, т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози. Обяснява се, че отговорността на водача не е ангажирана за това, че не се е снабдил с Разрешение, а за това, че без Разрешение на АПИ е извършил движение на тежко ППС. Неоснователно било становището на жалбоподателя, че отговорно лице за процесното нарушение е превозвачът, тъй като такава терминология не била използвана в Закона за пътищата и Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на тежки и/или извънгабаритни пътни превозни средства на МРРБ. Освен това характерът на предвидената санкция също показвал, че касае физическо лице. Неоснователно било и твърдението, че на водача на ППС е следвало да се наложи наказание по чл.177, ал.3 от ЗДвП, тъй като тази норма регулирала различни обществени отношения от тези по чл.53, ал.1 от ЗП. Доколкото деянието нарушава изискванията за ползване на пътищата, законосъобразно водачът на ППС бил привлечен в случая към административна отговорност по чл.53, ал.1 от ЗП. Според юрк.

Н. не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че нарушението е извършено при евентуален умисъл. Относно наложеното административно наказание се сочи, че то е съобразено с целите по чл.12 от ЗАНН. С тези аргументи юрк. Н. иска от съда да потвърди НП и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

3

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

ЕТ „Б. – Б. Т.“ е собственик на товарен автомобил „****“ с рег. № **** (с технически допустима максимална маса - 32 000, допустима максимална маса на състав от превозни средства – 40 000, с маса на превозното средство - 16 200, с четири оси, междуосие - 1995, с първа ос - 8000, втора ос – 8000, трета ос – 13000, четвърта ос - 13000). Превозното средство е с ресорно окачване на задвижващата ос.

На 19.02.2024г. към 13:34 часа, на територията на Столична община, с. Долни Богров, на път I-1, км. 244+500, с посока от гр. София към с. Долни Богров, се движело посоченото по-горе ППС, управлявано от жалбоподателя В. С. А.. Видимо превозното средство било натоварено със земна маса. По същото време и на същото място се намирали свидетелите Е.

С. и А. А. (служители на Агенция „Пътна инфраструктура”). А. подал знак за спиране на превозното средство, но водачът на ППС не спрял, а завил към съседна пряка на пътя, тъй като следвало там да разтовари земната маса. Свидетелите С. и А. последвали превозното средство, спрели го преди да разтовари и разпоредили на водача да се върне на мястото, където първоначално бил подаден сигнал за спиране, за да му се извърши проверка от служителите на АПИ. Водачът на товарен автомобил „****“ с рег. № **** се подчинил, като по телефона уведомил собственика на ППС за случващото се. При бензиностанция SNG на път I-1, км. 244+500, в 13:52 часа на 19.02.2024г. била извършена проверка на ППС чрез измерване с преносима електронна везна „TENZOVAHY, s.r.o.”, тип „PW-10”, сериен № К0200007, верифицирана до 25.06.2024г. и с техническо средство ролетка. Измереното разстояние между осите /на двойна задвижваща ос/ било 1,40 метра. Всяка от осите била измерена с преносима електронна везна, като резултатите от това измерване били обективирани в Протокол за измерване на превозно средство № 0000005/2024 от 19.02.2024г.

Установено било, че ППС е с претоварени оси, тъй като измереното натоварване на двойна задвижваща ос било 31,150 тона. Прието било, че е налице претоварване с 12,150 тона.

Поради това на 19.02.2024г. св. Е. С., в присъствието на св. А. А. и пред жалбоподателя В. А. съставил на последния Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0009924 за нарушение, квалифицирано по чл.26, ал.2, т.1, буква „а“, предл.2 от ЗП, вр. чл.7, ал.1, т.5, буква „в“, чл.8, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11/2001г. на МРРБ. Препис от този Акт е връчен на В. С. А. срещу подпис на 19.02.2024г.

Въз основа на този АУАН В.Б. А.а – Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” издала срещу В. С. А. Наказателно постановление № 8571/13.03.2024г., с което на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от ЗП и чл.53, ал.1 от ЗАНН, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“, предл.2 от ЗП, вр. чл.7, ал.1, т.5, буква „в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства e наложила на жалбоподателя „глоба” в размер на 3500 (три хиляди и петстотин) лева.

Посоченото по-горе Наказателно постановление е изпратено по пощата и е било 4 получено от В. А. на 18.03.2024г., след което е обжалвано с жалба, подадена по електронен път, подписана с електронен подпис на 01.04.2024г. и входирана в АПИ на 02.04.2024г.