Присъда № 18 от 12.12.2022, Районен съд - Радомир

М О Т И В И към присъда № 18/12.12.2022 г. по НОХД № 164/2021 г. по описа на РдРС (изготвени на 23.12.2022 г.):

С обвинителен акт Районна прокуратура – П., Териториално отделение - Р. е повдигнала обвинение против М. Д. Т., родена на 26.04.1991 г. в гр. С., с постоянен адрес: гр. С., ул. „Р. Ж.“ № ., вх. „.“, ет. ., ап. ., българка, българска гражданка, с висше образование, неомъжена, експерт управление на човешките ресурси в „П. Р.“ ООД, гр.

С., неосъждана, с ЕГН: **********, за това, че на неустановена дата през есента на 2017 г. в гр. Р., ул. „Р. Д.“ № . (бензиностанция „Л.“), противозаконно присвоила чужда движима вещ – л. а. „М. .“, с рег. № СА . ЛК, на стойност 8650,00 лева, собственост на Ас. Г. К., с ЕГН: ********** от гр. С., като се разпоредила с моторното превозно средство, разменяйки го срещу друг автомобил, а именно марка и модел „П. СС“, с рег.

№ РК . ВР, с лицето А. Л. А., с ЕГН: ********** – престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.

Представителят на прокуратурата не поддържа така повдигнатото обвинение и пледира съда да признае подсъдимата за невиновна.

Адвокат – защитникът на подсъдимата моли съда да постанови оправдателна присъда, тъй като по делото не са събрани доказателства, от които да може да се направи несъмнен и категоричен извод за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.

Подсъдимата не се признава за виновна и моли за оправдателна присъда.

При дадената последна дума подсъдимата не е изложила нови обстоятелства по същество.

Радомирският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимата М. ДЬ. Т. е родена на 26.04.1991 г., българка, българска гражданка, с висше образование, неомъжена, експерт управление на човешките ресурси в „П. Р.“ ООД, гр. С., с постоянен адрес: гр. С., ул. „Р. Ж.“ № ., вх. „.“, ет. ., ап.

..

Видно от приложената по делото справка за съдимост с рег. № ., издадена от Районен съд – Р. на 21.01.2021 г., същата не е осъждана.

Св. Б.К. познавал подсъдимата М.Т., с която имали добри приятелски отношения. През 2016 г. подсъдимата видяла публикация във „Ф.“ и в сайта „М..Б.“, от която ставало ясно, че св. К. бил обявил за продажба лек автомобил, марка „М.“, модел „Е . Ц.“, с pег. № СА . РК, черен на цвят, който бил собственост на майка му Ас. Г. К. и на баща му К. Б. К.. Подсъдимата провела разговор по телефона със св. К., като споделила пред него, че има нужда от автомобил. След проведения разговор и след като подсъдимата видяла автомобила, двамата се уговорили фактическото предаване на лекия автомобил да се извърши в търговски център, находящ се в гр. С., бул. „А.“ и в началото на 2016 г., месец февруари – март, св. К. предал на подсъдимата автомобила, ведно с контактния ключ, както и със СРМПС, част I и II. На срещата 1 присъствал и св. Георги Марков, като в негово присъствие подсъдимата заплатила в брой на св. К. сумата от 2000,00 лева, представляваща първа вноска от общо три на брой, от общата продажна цена, която св. К. и подсъдимата били уговорили за лекия автомобил в размер на 10 200 лева. Непосредствено след предаването на автомобила св. А.К. упълномощила подсъдимата с пълномощно от 10.03.2016 г. да управлява процесния лек автомобил на територията на Република България и навсякъде в чужбина. Впоследствие, подсъдимата заплатила и останалите две вноски на св. К., като втората от тях била в размер на 4000,00 лева, а третата – в размер на 4200,00 лева.

Последната вноска подсъдимата заплатила на св. К. в началото на 2017 г. в търговски център, находящ се на бул. „Ц. ш.“ в гр. С., отново в присъствието на св. М..

Поради множеството технически проблеми, които имал автомобилът, след като уведомила предварително по телефона св. К., през есента на 2017 г. подсъдимата заменила лекия автомобил „М.“, модел „Е . .“, с pег. № СА . РК, със св. А. А. на бензиностанция „Л.“, находяща се на входа на гр. Р., като в замяна св. А. предала на подсъдимата лек автомобил „П. . СС“, с рег. № РК . ВР. При размяната подсъдимата обяснила на св. А., че е заплатила лекия автомобил „М.“, модел „Е .“, с pег. № СА . РК на предишния собственик и разполага с всички документи за автомобила, но същият не можел да бъде прехвърлен по нотариален ред, тъй като имало незаплатени данъци от предишния собственик.

Приетата фактическа обстановка аргументира съда да приеме, че с действията си подсъдимата не е осъществила от субективна страна състава на престъплението по чл.

206, ал. 1 НК, поради което не следва да бъде ангажирана наказателната ú отговорност.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът прие гореописаната фактическа обстановка като безспорно установено и доказана, вземайки предвид доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени съм делото по реда на чл. 283 НПК, както и тези, събрани в хода на съдебното следствие, в т. ч. показанията на свидетелите Б.К., А.К., М. М., А.

А., С. А., В. С., К. Д., Й. Л., Р. М., А. Н. и Г. М., заключенията на вещите лица Е.З. и Б.

В., свидетелство за регистрация част I за лек автомобил „М. Е 2.“, с рег. № СА . ЛК, пълномощно от 10.03.2016 г. с упълномощител Ас. Г. К., декларация от 14.05.2019 г. от А.К. за оттегляне на пълномощно от 10.03.2016 г., съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 ДОПК до Ас. Г. К., както и справка за съдимост на подсъдимата Т.. Събраните гласни и писмени доказателства всестранно и пълно изясняват всички релевантни за делото обстоятелства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Според императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато обвинението спрямо конкретното лице, за конкретното престъпно деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци.

Разпоредбите на чл. 16 и чл. 303, ал. 2 от НПК ясно и категорично провъзгласяват принципа за невиновност на подсъдимия до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда. Уточнява се, че същият може да бъде признат за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Следователно, когато и след изчерпване на всички процесуални средства не се установи по безспорен начин, че деянието е извършено или че е извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го 2 признае за невиновен (ППВС № . от 04.05.1978 г.).

В конкретния случай, от обективна страна се установява, че на неустановена дата през есента на 2017 г. подсъдимата Т. е осъществила инкриминираните като присвоителни действия – разменила е със св. А. А.лекия автомобил, марка и модел „М.

Е .“, с рег. № СА . ЛК, за лек автомобил, марка и модел „П. . СС“, с рег. № РК . ВР, който лек автомобил ú е бил предаден от св. Б. К..

Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде призната подсъдимата за виновна в извършване на посоченото по-горе престъпление.

„Обсебването“ спада към групата на престъпните присвоявания, уредени в глава V от НК („Престъпления против собствеността“). „Присвояването“ е акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждо имущество в свой или чужд интерес, като може да се извърши както с действие, така и с бездействие.

Важно е да се посочи особеният субективен елемент на присвояванията, а именно промяната на намерението на дееца от това да владее или пази повереното му имущество правомерно, в такова да се разпорежда с него в свой или чужд интерес противозаконно, в разрез с изначално предвиденото правно основание. Като част от тази група престъпления, обсебването по чл. 206 НК притежава описаните характеристики, като наред с тях разкрива и свои специфични особености.

На първо място непосредственият обект на посегателството може да бъде само движима вещ. Специфичното за този вид престъпно поведение е, че вещта се намира във фактическата власт на дееца на определено правно основание – договорно правоотношение, акт на държавен орган и др. Престъплението е резултатно, като неговата довършеност се обуславя от засягане на възможността на собственика на вещта да упражнява спокойно и безпрепятствено всички правомощия, съдържащи се в правото му на собственост върху нея - да я владее, да се разпорежда с нея и да я ползва. Особен е субектът на деянието, като той може да бъде единствено лице, което притежава фактическата власт върху предмета на посегателство на правно основание.

Единствената възможна форма на вина е пряк умисъл, като във волево отношение извършителят цели противозаконното разпореждане да бъде в негов или чужд интерес.

Във връзка с гореизложеното и за да отговори на един от основните въпроси по чл. 303, ал. 1 НПК, а именно дали Т. действително е осъществила деянието, за което е привлечена да отговаря, съдът обсъди наличните по делото доказателства, с оглед на приетата за установена в обвинителния акт фактическа обстановка. Анализът на доказателствените материали, поотделно и в тяхната логическа връзка, не обуслови извод за несъмнена доказаност на извършването на инкриминираното престъпление от страна на подсъдимата.

От съществено значение в конкретния случай е, че липсват категорични доказателства за осъществяване от страна на подс. Т. на инкриминираното деяние, описващо признаците на престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. Въз основа на събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод (в съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 НПК), че подсъдимата е осъществила от субективна страна състава на престъплението, за което е предадена на съд.

По делото са събрани убедителни доказателства, от които може да се направи категоричен извод, че св. К. е обявил за продажба процесния лек автомобил, след което с него се е свързала подсъдимата Т. и владението на автомобила е било предадено от св. К. на подсъдимата, с уговорката последната да му заплати продажната цена от 10 3

200 лева. Безспорно е и че посредством три вноски подсъдимата е заплатила цялата дължима сума на св. К., като пред съда последният също признава за извършвани плащания от страна на подсъдимата в негова полза, макар и не в същия размер.

Анализът на доказателствата и конкретно установените по делото факти и обстоятелства дава основание на съда да приеме, че в случая подс. Т. не е гледала на предоставения ú лек автомобил като на чужда вещ, а като на своя, именно, по силата на устното договаряне за покупко – продажба и вследствие на изплатената на св. К. продажна цена. За самата размяна на двата леки автомобила подсъдимата е уведомила св. К. по телефона, като това се установява от показанията на св. А. Не са налице доказателства св. К. да се е възпротивил на извършената размяна на процесния лек автомобил. В случая, макар лекият автомобил да не е бил прехвърлен по нотариален ред на подс. Т., у последната е било формирано ясното съзнание, че след като е заплатила продажната цена, тя разполага с всички права на собственика, вкл. и с правото да се разпорежда с автомобила. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 2 НК деянието е извършено при пряк умисъл, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Така, при тази форма на вината, интелектуалният момент включва два взаимосвързани елемента - предвиждане на общественоопасните последици и съзнаване на общественоопасния характер на деянието. Волевият момент, който е характерен за прекия умисъл, отразява конкретната воля на дееца за настъпване на общественоопасните последици.

Доколкото при преценката за наличието на умисъл при осъществяването на едно деяние и за формата на умисъла, следва да се вземат предвид всички обстоятелства по конкретния случай, то настоящата съдебна инстанция намира, че по делото не е несъмнено доказан интелектуалният момент на прекия умисъл за престъпление по чл.

206, ал. 1 НК. При това престъпление от субективна страна деецът трябва да съзнава, че вещта е чужда собственост (или не изключителна негова собственост) и че той няма право да се разпорежда с нея без съгласието на собственика, на лицето, което действа от негово име или на владелецът, който му я е предоставил. Настоящият съдебен състав намира, че при наличния по делото доказателствен материал не може да се направи категоричен извод, че подс. Т. е осъзнавала, че не може да се разпорежда с инкриминираната вещ. Налице са редица събрани по делото доказателства, въз основа на които е допустим изводът, че подсъдимата е възприемала лекия автомобил като свой. По този начин не е било налице адекватно отражение на деянието в съзнанието на дееца и същият не е формирал представа за общественоопасния му характер.