Решение № 196099 от 30.12.2020, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 196099 гр. София , 30.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20201110212305 по описа за 2020 година РЕШЕНИЕ№ гр. С. 30.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД-С. НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 121-ви състав, в публично заседание на 14.12.2020 г. в състав:

Районен съдия: ПЕТЯ ТОПАЛОВА при секретаря А.Л., като разгледа докладваното от съдия Топалова АНД №12305 по описа за 2020 г. на РС-София , за да се произнесе взе предвид следното:

1

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от ФИРМА гр.С. с ЕИК ХХХ, със седалище и адрес на управление гр. АДРЕС, представлявано заедно от ССП и КДП против наказателно постановление №Р-10-453/25.08.2020 г., издадено от зам.председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на основание на чл. 16 ал. 1 т. 19 от Закона за Комисията за финансов надзор, вр. чл. 647 ал. 2 и чл. 644 ал. 2 пр. 2 вр. чл.648 ал.1 КЗ му е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за нарушение на чл. 496 ал. 2 вр. с ал. 1 КЗ.

В жалбата се излагат подробни доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, поради допуснати процесуални нарушения – оспорване на квалификацията на нарушението като повторно, неправилно определена дата на нарушението, несъотвествие между описанието на нарушението и дадената правна квалификация, за първи път в НП е въведена квалификация за повторност, наложеното наказание не съоветства на целите на наказанието по чл.12 ЗАНН, алтернативно се иска приложение на чл.28 ЗАНН /маловажен случай/. Предлага на съда да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно. Редовно призовано, ЮЛ не изпраща представител в с.з.

Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт СЛАБОВ, който оспорва жалбата и предлага на съда да потвърди изцяло наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

2

Контролните органи на въззиваемата страна били сезирани с жалба с от ТСЙ вх. №91-02- 756 от 17.07.2020 г., в която се излагат опрлаквания от размера на определеното му обезщетение по задължителна застраховка „ГО”.

Установява се по време на проверката, че в дружеството-жалбоподател е заведена претенция №1910038352 на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/02/119002144317.

На дата 18.11.2019 г. в дружеството-жалбоподател е предявена претенция №910038352 вследствие на подадено Уведомление за настъпило застрахователно събитие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите от Стефан Й Несторов - представител на ТСЙ. Преписката е образувана по повод на настъпило застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие, вследствие на което са причинени щети по л.а.„Мерцедес’', модел „А170ЦДИ”, с peг. №СВ 592 КН, и на основание на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/02/119002144317, с период на застрахователно покритие от 04.08.2019 г. до 03.08.2020 г. вкл.

На дата 18.11.2019 г. увреденото лице е представило доказателства, необходими за установяване на претенцията по основание и размер, като на същата дата от ползвателя на застрахователни услуги са изискани влязъл в сила акт, издаден от компетентен орган за приключване на образуваното наказателно производство, и пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетение по претенцията.

На дата 20.11.2019 г. е извършен оглед на увредения лек автомобил, за който е съставен документ Опис на претенция.

На дата 29.05.2020 г. с писмо с вх. №ОК-286607 на дружествотожалбоподател са представени Постановление №2904/2019/05.03.2020 г., пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетение по претенцията, и Констативен протокол за ПТП №71/ 14.11.2019 г.

На дата 02.06.2020 г. с писмо с изх. №ОК-293767 дружествотожалбоподател уведомява ТСЙ, че по претенцията е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ /тотална щета на МПС е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от 3 действителната му стойност/, като стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на:

1. издадена от сервиз проформа фактура - при възстановяване в натура на вредите или

2. експертна оценка - при изплащане на парично обезщетение.

Дружеството-жалбоподател се позовова на чл. 390 ал. 1 КЗ, съгласно която преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователни услуги удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.

Дружеството-жалбоподател посочва, че към настоящия момент не са му представени документ, удостоверяващ прекратяването на регистрацията на л.а. „Мерцедес”, модел „А170ЦДИ”, с peг. №СВ 5926 КН, и Удостоверение от КАТ на лекия автомобил. Твъди също, че до представянето на необходимите документи, удостоверяващи прекратяването на регистрацията на лекия автомобил /удостоверение от КАТ и свидетелство за регистрация - част I и част II/, не може да премине към процедура по изплащане на обезщетение по претенция №1910038352. Изпратено е писмо и до СДВР на МВР, сектор „Пътна полиция“, с изх. № ОК- 293767/02.06.2020 г.

На дата 09.06.2020 г. с писмо с вх. №ОК-З 11018 ТСЙ уведомява дружеството-жалбоподател, че при определяне на обезщетението по претенция № 1910038352 следва да има предвид, че л.а.„Мерцедес”, модел „А170ЦДИ”, с peг. №СВ 5926 КН, е отремонтиран и е в движение.

На дата 15.06.2020 г. с писмо с изх. №ОК-323840 дружествотожалбоподател отново уведомява Й, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390 ал. 2 КЗ, като се позовава на чл. 400 ал. 1 КЗ, съгласно която за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и 4 качество. Застрахователят цитира и разпоредбата на чл. 400 ал. 3 КЗ, съгласно която когато друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото. За установяване на действителната стойност застрахователят има право да извърши оглед на застрахованото имущество. Дружеството-жалбоподател е приело, че действителната стойност на автомобила е определена по „аналогов пазарен метод“ на база на продажни цени към датата на застрахователното събитие на сходни по вид и възраст автомобили, като посочва, че претенция №1910038352 е разгледана на заседание на Експертен съвет на дружеството, на което е взето следното решение:

1/ Ако ТСЙ не желае да прекрати регистрацията на процесния лек автомобил, определеното обезщетение по претенцията ще е в размер на 887,40 лв.

2/ Ако Й представи на застрахователя удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета, определеното обезщетение по претенцията ще е в размер на 70 % от действителната стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователят приема, че размерът на обезщетението е изчислен по средна пазарна стойност, от която е приспадната стойността на запазените части, възли и агрегати.

Жалбоподателят поканил Й да посети офис на дружеството с цел сключване на споразумение по претенцията.

На дата 18.06.2020 г. с вх. №ОК-331507 Й подава жалба за размера на определеното обезщетение по претенцията.

С писмо с изх. №ОК-346420/25.06.2020 г. застрахователят приема, че изчисленото обезщетение по претенция №1910038352 е 887,40 лв. и размерът остава непроменен.

Контролните органи на въззивамата страна приели, че е налице нарушение на чл. 496 ал. 2 вр. с ал. 1 КЗ, извършено от жалбоподателя на 19.02.2020 г. в гр. С. тъй като срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката „ГО” на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на 5 претенции. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, в срока по ал. 1 лицето, пред което е предявена претенцията, трябва да: определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато: отказва плащане, или основанието на претенцията не е било напълно установено, или размерът на вредите не е бил напълно установен. В конкретния случай, за ЗД Бул Инс АД се е породило задължение, считано от 18.11.2019 г., но не по-късно от 18.02.2020 г. включително да се произнесе по претенцията по един от двата законоустановени начина На 18.08.2020 г. ВРШ, на длъжност „старши експерт” в отдел „Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” на КФН, съставил и връчил надлежно на представляващ дружеството АУАН № Р-06-567/18.08.2020 г.

Няма данни по преписката, жалбоподателят-ЮЛ да се е възползвал от възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Наказващият орган възприел изцяло установената от контролните органи фактическа обстановка и издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи:

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля ВРШ – актосъставител, тъй като той лично е извършил проверката. Показанията на свидетеля са логични и вътрешно безпротиворечиви по отношение на релевантните по делото факти, поради което СРС им се довери изцяло.

Същите се подкрепят и от събраните писмени доказателства по делото.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, които да обосновават отмяна на атакувания акт само на това основание, като направените възражения в тази насока са неоснователни. АУАН отговаря на императивните изисквания за съдържание, заложени в чл.42 ЗАНН Съдът след служебна проверка не установи липсата на някои от 6 задължителните реквизити по чл.57 ЗАНН в атакуваното НП. В НП се съдържа подробно описание на нарушението; обстоятелствата, при които същото е извършено и установено; нарушената разпоредба на закона; нарушителя; доказателствата, въз основа на които нарушението е установено, като са посочени вида и размера на наложената санкция.

Съгласно разпоредбата на чл. 496 ал. 1 от Кодекса за застраховането, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите не може да е подълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.

Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, в срока по ал. 1 лицето, пред което е предявена претенцията, трябва да: определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато: отказва плащане, или основанието на претенцията не е било напълно установено, или размерът на вредите не е бил напълно установен.