Решение № 2054 от 24.11.2016, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 24.11.2016 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА при секретаря Д.Т. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 5599 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от кредитор за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ, евентуално на основание свръхзадълженост по чл. 742 ТЗ.

Молителят „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ твърди, че между банката и „И.“ АД на 05.10.2010 г. е сключен договор за банков кредит, по който отпуснала на ответника кредит в размер на 10 000 000 евро за финансиране обичайната търговска и инвестиционна дейност на кредитополучателя, както и за рефинансиране на неговите действащи банкови кредити. Посочва, че било уговорено усвояване на кредита на два транша – първият в размер на 8 000 000 евро, а вторият в размер на 2 000 000 евро, за който трябвало изрично съгласие на банката и подписване на анекс към договора. Предвидено било, че кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва върху фактически усвоените средства от кредита в размер на 9% годишно, че дължи наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно при предсрочна изискуемост на кредита, както и неустойка по чл. 13 от договора и комисионна за разходите по управление и обработване на кредита.

Твърди, че след сключване на договора страните подписали два анекса към договора, с което общият размер на разрешения за ползване банков кредит станал 12 000 000 евро. Посочва, че на 05.10.2010 г. били сключени два договора за поръчителство относно задълженията по процесния договор за банков кредит и били учредени договорни ипотеки и особен залог за обезпечаване на вземанията на банката. Твърди, че изпълнил задължението си да предостави на ответника договорената сума, като след усвояването на сумата „И.“ АД първоначално погасявало своите задължения за лихви по ред и условия, посочени в договора, но след 26.05.2014 г. изпаднало в забава, като последното плащане било извършено на 31.05.2014 г. Твърди, че за претендираните суми по договора за кредит по негово искане районният съд издал заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу „И.“ АД. Посочва, че изискуемите парични задължения на ответника по договора за банков кредит към 31.08.2015 г. възлизат на 13 998 488,62 евро, които не са погасени. Известно му било също така, че срещу ответника са образувани няколко други изпълнители дела. Предвид изложеното иска от съда да постанови решение, с което да открие производство по несъстоятелност на „И.“ АД, да обяви неплатежоспособността на дружеството и определи началната дата на неплатежоспособност, евентуално да обяви свръхзадължеността му. Претендира разноски.

В производството е конституиран като присъединен кредитор дружеството „И. – К.“ ЕООД.

Присъединеният кредитор твърди, че между него и „И.“ АД на 01.01.2013 г. има сключен договор за наем на автомобил, по който предоставил на ответника за временно и възмездно ползване автомобил с марка „Мерцедес“, с рег. № ******** срещу месечна наемна цена в размер на 6 000 лева без ДДС. Твърди, че ответникът е в забава за изплащане задълженията си по договора, за които му били издадени конкретно посочени фактури. Спирането на плащанията към „И. – К.“ ЕООД било на дата 01.07.2013 г. Ето защо иска да се открие производство по несъстоятелност на „И.“ АД поради неплатежоспособност и/или свръхзадълженост с начална дата на неплатежоспособността 01.07.2013 г.

В производството като присъединен кредитор е конституирано дружеството „К.Т.“ ЕООД. Присъединеният кредитор твърди, че има изискуемо вземане срещу „И.“ АД във връзка със сключен на 16.11.2015 г. между „К.С.П.“ ЕАД и „К.Т.“ ЕООД договор за цесия, по който придобил вземане към ответника в размер на 11 131,96 лева. Твърди, че ответникът не е погасил задължението си, тъй като се намира в състояние на неплатежоспособност. Иска да се открие производство по несъстоятелност по отношение на „И.“ АД поради неплатежоспособност и/или свръхзадълженост.

Ответникът „И.“ АД оспорва молбата като неоснователна. Счита, че молителят не доказва наличие на предпоставките, необходими за откриване производство по несъстоятелност на дружеството. В последното проведено съдебно заседание отправя искане към съда за постановяване на решение, което да бъде съобразено със събраните по делото доказателства и съответно при приложимия материален и процесуален закон.

Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Агенцията за държавни вземания за публичноправни задължения към държавата и общините, свързано с търговската дейност на длъжника; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл.

631 ТЗ.

В конкретния случай писмената молба за откриване на производството по несъстоятелност е подадена от търговско дружество „К.Т.Б.“ АД, което твърди, че е кредитор на ответника с изискуеми парични вземания по търговска сделка – договор за банков кредит. Спазено е изискването на чл. 78, ал. 1 ДОПК и на 01.09.2015 г. молителят е подал уведомление до Териториалната дирекция София за откриване на процедура по завеждане на иск за откриване на производство по несъстоятелност срещу „И.” АД.

Молби за откриване производство по несъстоятелност срещу „И.“ АД са подадени и от присъединените в производството кредитори. Присъединеният кредитор „И. – К.“ ЕООД твърди, че е кредитор на ответника с изискуеми парични вземания по договор за наем. Установява се, че дружеството е спазило изискването на чл. 78, ал. 1 ДОПК и на 17.12.2015 г. е подало уведомление до Териториална дирекция София. Присъединеният кредитор „К.Т.“ ЕООД твърди, че е кредитор на „И.“ АД и има изискуемо вземане срещу ответника по силата на договор за цесия, с който е придобил вземането. На 17.12.2015 г. „К.Т.“ ЕООД е подало уведомление по чл. 78, ал. 1 ДОПК до Териториална дирекция София.

Установява се от приетите писмени доказателства, а това обстоятелство не се оспорва и от ответника, че между „К.т.б.“ АД и „И.“ АД са възникнали валидни облигационни отношения по договор за банков кредит, сключен на 05.10.2010 г., по който банката е отпуснала на кредитополучателя банков кредит в размер на 10 000 000 евро. На 28.09.2012 г. между страните е бил подписан Анекс 1, с който е прието, че към датата на подписването му, размерът на усвоената и непогасена част от главницата е 7 794 291 евро, както и че „И.“ АД има право да усвоява средства от втория транш от кредита в размер на 2 000 000 евро. На 19.06.2013 г. между страните е бил подписан Анекс 2 към договора за банков кредит, с който се приема, че към датата на подписване на анекса усвоената и непогасена част от главницата е 9 954 141 евро. С подписването на анекса страните са договорили банката да отпусне на „И.“ АД допълнително кредитни средства в размер на 2 000 000 евро, с което общият размер на разрешения за ползване банков кредит да стане 12 000 000 евро. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установи, че към 31.12.2015 г. общият размер на задължението на „И.“ АД към „К.т.б.“ АД възлиза на 23 330 641,65 лева, като при отговора вещото лице е изследвало представената му от ответника аналитична разшифровка по с/ка 152 „Дългосрочни кредити“, аналитична партида на КТБ, както и баланса на дружеството. С оглед на изложеното и при съвкупната преценка на събраните в производството доказателства, съдът намира за безспорно установено, че дружеството „И.“ АД има непогасени парични задължения по търговска сделка – договор за банков кредит, сключен на 05.10.2010 г. с „К.т.б.“ АД.

Съдът приема за установено и наличието на изискуемо парично задължение по търговска сделка за присъединения кредитор „И. – К.“ ЕООД, произтичащо от договор за наем на автомобил, сключен на 01.01.2013 г. Възраженията на молителя, че това дружеството не е легитимирано, тъй като не са представени доказателства, че наемодателят е изпълнил задължението си да предостави за ползване наетия лек автомобил не се споделят от настоящия съдебен състав.

Ответникът не оспорва, че на 01.01.2013 г. е сключил с дружеството „И. – К.“ ЕООД договор за наем на автомобил и че описаното в договора моторно превозно средство е предоставено за ползване. Освен това посочените в молбата на кредитора фактури за дължимите от „И.“ АД суми са осчетоводени при ответника като краткосрочни задължения, което е видно от изводите на вещото лице по приета съдебно-счетоводна експертиза. Така ангажираните доказателства сочат на наличие на изискуемо задължение в полза на дружеството „И. – К.“ ЕООД, като в настоящото производство не е предмет на установяване вземането със сила на пресъдено нещо, което би се установило едва след предявяване му след откриване на производството по несъстоятелност и при евентуален иск по чл. 694 ТЗ.

За установяване наличието на изискуемо вземане за присъединения кредитор „К.Т.“ ЕООД, от страна на последното дружество са ангажирани писмени доказателства – договор за прехвърляне на вземане от 16.11.2015 г. между „К.С.П.“ ЕАД и „К.Т.“ ЕООД, с което дружеството е придобило вземане срещу „И.“ АД в размер на 11 131,96 лева, изпълнителен лист в полза на ЕТ „К.Г.“, издаден на 20.11.2014 г. по ч.гр.д. № 2163/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Велико Търново, срещу „И.“ АД, като едноличният търговец е прехвърлил вземането си по изпълнителния лист на „К.С.П.“ ЕАД и писмо от ответника до присъединения кредитор от 29.11.2015 г., че не може да изплати задължението си към „К.Т.“ ЕООД поради тежкото си финансово състояние. Съдът не споделя възражението на молителя, че този кредитор няма вземане към ответника. С оглед на ангажираните доказателства, липсата на други, оборващи наличието на вземане за присъединения кредитор и признаване на задължението от длъжника, може да се направи извод, че дружеството „К.Т.“ ЕООД има неизплатено и изискуемо вземане към „И.“ АД.

Освен това следва да се посочи, че наличието на изискуемо и установено по основание във фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност вземане дори само на единия от кредиторите – в случая на молителя „К.т.б.“ АД, е достатъчно основание за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника.

Установяването на състоянието на неплатежоспособност на ответника трябва да се извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото състояние на предприятието му, от който да се изведе възможността или невъзможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност са показателите на ликвидност, които се формират като съотношението между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, на бърза, на незабавна и на абсолютна активност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособността на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайни активи към краткосрочните задължения.

Разпечатката съдържа 24 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/18e56925-99c2-4070-873e-9d5ab9e432d2