Решение № 6831 от 11.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6831 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20241100108683 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от Н. Ю. О., с ЕГН:

********** и с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. *******, действащ чрез адвокат М. И., вписан в САК, срещу Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул.

„Витоша“, № 2, с която е предявен иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 132 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане в разумен срок на сл.д. № 1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело №780-II/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №II-048/1999 по описа на ВОП-София, ведно със законната лихва от 29.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е един от пряко пострадалите от т.нар. „възродителен процес", проведен в периода 1985-1989г. в България от установения тоталитарен режим на БКП по насилствена асимилация на етническите турци, изразяваща се в принудителна смяна на имената, подлагане на различни репресии, забрана на традициите и отричане на етническите и религиозни чувства и човешки права.

Ищецът твърди, че в периода 1984-1989г. е живеел в гр. Шумен. В началото на 1985 г. по решение на българското правителство е започнал процес по смяна на имената на населението от турски произход, включително и в област Шумен. Тъй като ищецът се противопоставил на това, то в периода от 11.07.1985 г. до 16.04.1986 г. бил задържан и лишен от свобода в затвора на остров Белене, след което бил принудително изселен в с.

Драговищица, обл. Кюстендил. В затворите бил лишен от свобода в килии, при крайно 1 деградиращи условия - мръсотия; липса на елементарни условия за живот и лична хигиена; липса на здравни и медицински грижи и помощ; лоша храна; забрана за контакт с близките и роднините, принуда за полагане на тежък физически труд, без заплащане.

Сочи, че след свалянето от власт на Т. Ж. и падането на 10.11.1989г. на тоталитарния режим в България във всички пострадали се породила надежда и очакване, че новата демократична власт ще предаде на съд и накаже виновниците с поддържана вяра за поне частично възмездие за репресиите, на които е бил подложен. Заедно с други пострадали от възродителния процес учредили сдружение "За справедливост, права, култура, и солидарност на Балканите", което да ги подпомага в усилията по търсене на информация за развитието на делото и предприемането на законови действия по него в качеството им на пострадали лица.

Твърди се, че първите разпити на пострадалите по делото са започнали едва в края на 1999г., когато получили и първата информация за развитието на досъдебното производство. Въпреки, предприетите действия за ускоряване досъдебното производство същото не е приключило повече от 33 години и тази продължителност довела до прекратяването му срещу виновните лица поради тяхната смърт и изтичането на давностните срокове за реализиране на наказателно преследвано срещу обвиняемите. По този начин бил лишен от възможността да бъде конституиран в наказателното производство като частен обвинител и граждански ищец и да поиска възмездяване на причинените му вреди. Твърди от това да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в разочарование от дългогодишната липса на напредък по развитие на делото и недоверие към компетентните власти; отчаяние и загуба на надежда, че виновните за извършените спрямо него деяния ще бъдат наказани и ще получи справедливост за разбития си живот; чувствал се безпомощен и безсилен. Счита, че тези болки и страдания са в причинна връзка със забавяне на делото извън разумния срок по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ вр. чл. 6,§ 1 от ЕКЗПЧОС, поради което с предявения иск претендира тяхното репариране от държавата чрез Прокуратурата на Република България.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът е изразил становище, че искът е недопустим. Направено е възражение за липса на местна подсъдност за разглеждане на делото от СГС, като се иска прекратяване производството по делото и изпращането му по подсъдност на ОС- Шумен. Оспорва исковата молба като нередовна. При условия на евентуалност ответникът оспорва исковете по основание и размер, като иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Възразява за това, че неимуществените вреди, претърпени от ищеца не са от забавеното разследване, а от самия Възродителен процес. Няма доказателства за съществуващата пряка причинна връзка между вредите и дейността на Прокуратурата на Република България. Претенцията на ищеца за неимуществени вреди в размера на 132 000 лева е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази 2 на ЕСПЧ/. Прави възражение срещу началния момент на акцесорната претенция за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди-29.07.2021г. В процесния случай при доказана основателност на претенцията, лихвата е дължима от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.07.2024 г.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че производството по делото е допустимо и следва да се произнесе по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения.

Постоянната съдебна практика на ВКС приема, че в хипотезата на иск по чл.2 от ЗОДОВ под място на увреждането се разбира съдебния район, в който е повдигнато и поддържано обвинението / вж. Определение № 447 от 1.02.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 146/2024 г., III г.о., ГК; Определение № 376 от 2.08.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2848/2019 г., III г. о., ГК;

Определение № 541 от 25.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 453/2012 г., I г. о., ГК, /. В същия смисъл е и практиката на касационната инстанция, изразена в Определение № 409 от 16.09.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3291/2016 г., IV г. о., ГК, където изрично е посочено, че според установената практика възможността на увредено от деликт лице да предяви претенциите си за обезщетяване по мястото на увреждането предполага то да се обърне към съда, в чийто район е извършено увреждащото действие, а не където са настъпили последиците от него.

Според практиката на ВКС, намерила израз и в Определение № 4383 от 16.12.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4461/2022,г. по описа на ВКС, ШГО, когато ищецът в производство по реда на ЗОДОВ няма настоящ адрес или седалище на територията на страната, приложение по аналогия намира нормата на чл.107 ал.3 от ГПК, във връзка с чл.7, ал.1 от ЗОДОВ и той може да се ползва от предвидената изборна местна подсъдност като предяви иска си пред съда по мястото на увреждането или пред надлежния съд в София. Избраната от него подсъдност обвързва сезирания съд и той не може да препраща делото на другия алтернативно компетентен орган.

По основателността:

Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че в периода от 11.07.1985 г. до 16.04.1986г. Н. Ю. О. е бил задържан и лишен от свобода в затвора и лагера на остров Белене.

Не се спори още, че принудително са сменени рождените турски имена на ищеца и на членовете на семейството му с български имена. Не е спорно, че ищеца и семейството му са изселени в Турция през м. май 1989 г.

3

Не се спори, а се установява и от представеното удостоверение (л. 891, том 2), че ищецът (вж. удостоверението за идентичност на имена, л. 39, том 1) е член в „Сдружение за правосъдие, права, култура и солидарност на Балканите“, а видно от представения по делото Устав на Сдружението една от основните му цели е действия в насока възстановяване на правата и обезпечаване на понесените материал ни и нематериални щети на представители на турското население и техните семейства, живущи на Балканите и особено в България, които в различни периоди са се противопоставили на наложената им асимилационна политика.

Видно от писмените доказателства, на 31.01.1991г. с постановление прокурор при Прокуратурата на въоръжените сили е образувано сл. дело № 1/1991 г. по описа на П.та на въоръжените сили, преобразувано в сл. дело № 780-ІІ/1998 г. на ВОП - София, а след това преобразувано в ДП № ІІ-048 от 1999 г. на ВОП - София, за разследване на извършени през време на възродителния процес престъпления. Страните не спорят, че и към момента наказателното производство е висящо.

Установява се, че сл.д. № 1/1991г. е водено срещу петима обвиняеми за престъпления по чл.162, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК, за това, че в периода от 1984г. до 1988г., при условията на продължавано престъпление всеки от тях в съучастие с други лица проповядвали и подбуждали към национална вражда и омраза, а впоследствие по обвинение за престъпление по чл.387, ал.2 НК, във вр. с, ал. 1 и чл.20, ал.2 НК, че през периода от 1984г. до 1988г. при условията на продължавано престъпление обвиняемите злоупотребили и превишили властта си с цел постигане на консолидация на българската нация чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани, принудително затваряне в лагери на остров Белене, принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение поради несъгласие с промяната.

На 20.07.1993г. и на 19.12.1997г. в съда са внасяни обвинителни актове срещу обвиняемите, но образуваните въз основа на тях съдебни производства са прекратявани, съответно през 1994 г. и през 1998 г., поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото е било връщано на Прокуратурата за отстраняването им.

През 1998г. и през 1999г. двама от обвиняемите са починали и производството по отношение на тях е било прекратено; през 1999 г. и през 2002т. производството по делото е било спирано поради наличие на свидетели в чужбина, които е трябвало да бъдат разпитани, след което е било възобновявано.

В хода на наказателното производство в периода от 05.02.2001г. до 04.02.2004г. са установени общо 446 пострадали лица, както и техните законните наследници, от тях са разпитани общо 312 души.

На 13.02.2024 г. пострадалият Н. Ю. О. е подал молба до ВОП (л. 187-188), с която на основание чл.75, ал.3 НПК, е поискал да бъде конституиран като пострадал в досъдебната фаза на ДП №11-048/1999 по описа на ВОП- София.

4

В периода от 2018г. до 2023г. са образувани множество дела с искания за ускоряване на производството, като неведнъж съдът е определял едномесечен срок за проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства и произнасяне на прокурора съгласно правомощията му по чл. 242, ал. 1 НПК по процесното досъдебно производство.

За последно производството е било прекратено с постановление от 31.05.2022 г., което впоследствие е било отменено с определение на САС от 02.12.2022 г. по внчд № 821/2022 г. (постановлението и определението, л. 138-146, том 1 и л. 151-157, том 2).

Други доказателства, относими към предмета на доказване, не са събрани в хода на настоящото производство.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ, във вр. чл.6, § 1 КЗПЧОС.

Ищецът има качеството на пострадал в производството по сл.д. № 1/91 г., впоследствие преобразувано в сл.д. № 780-II/1998 г. по описа на ВОП-София, а към момента ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП-София.

Началният момент за определяне продължителността на досъдебното производство е 30.01.1991г., когато същото е образувано. Няма спор, че същото продължава и в момента, т.е. почти 34 години.