Решение № 994 от 28.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 994 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20251000502204 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 2482/23.04.2025г. по гр.д. № 9173 по описа за 2023 г. на СГС са отхвърлени предявените от П. Ц. П., ЕГН ********** против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 300 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди по повод издадени Европейска заповед за арест от 20.05.2014 г. от Прокуратурата на Република Франция и Европейска заповед за арест от 28.09.2018 г. от Прокуратурата на Република Франция, както и сумата от 14 800 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди по частни наказателни дела: №4901/2022г. на СГС, №1269/2022г. на САС, №5336/2022г. на СГС и №392/2023г. на САС, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 10.08.2023 г. до окончателното им изплащане.

Недоволен от решението е ищецът, който го обжалва изцяло и иска да бъде отменено и постановено друго, с което да бъдат уважени исковете му.

Поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалноправните и процесуалните правила, че е необосновано и неправилно. В подкрепа на това излага възражение, че постановеното задържане със заповед на МВР за срок от 24часа, следва да се отчита като включено в срока на 72 – часовото задържане, което е взето с Постановление на прокурор от СГП. Като е приел, че това са два самостоятелни акта на задържане, съдът неправилно не е 1 съобразил, че задържането е надвишило допустимите 72 часа за такова без съдебен акт, респ. не е отчел, че е нарушено правото му на свобода и незаконосъобразно не го е обезщетил за това.

Сочи, че неправилно в мотивите си СГС се позовава на Рамковото решение 2002/584/ПВР без да вземе под внимание, че то е изменено с Рамковото решение 2009/299/ПВР, с което е изменен чл.5, пар.1 от първото и е приет нов чл.4а относно задочно постановените решения. В този контекст счита, че Прокуратурата не е изпълнила вмененото й с европейското законодателство задължение да провери дали Европейската заповед за арест, чието изпълнение ще иска отговаря на законовите изисквания. Предвид горното и като не е доказано в хода на настоящото дело, че същата отговаря на правилата в българското законодателство и европейското право, Прокуратурата дължи обезщетение за вреди от незаконно лишаване от свобода, докато е било висящо производството по допускане изпълнението на заповедта.

Жалбоподателят иска да бъде съобразено, че продължителността на горното производство не е по негова вина, поради което необосновано е търпял продължително ограничение на правото му на свобода по чл.5 от КЗПЧОС, за което следва да бъде обезщетен по реда на ЗОДОВ. Поддържа, че изложените в обратния смисъл мотиви в решението на СГС са необосновани и неправилни, поради което крайният съдебен акт следва да бъде ревизиран.

Пълномощникът на ищеца претендира и разноски за двете съдебни инстанции.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответника, но отговор на същата не е постъпил от него. В откритото с.з. представителят на Прокуратурата на Р България изразява становище за потвърждаване на обжалваното решение.

След анализ на приобщените от първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, въззивната инстанция приема за установени идентични с изложените от СГС релевантни за настоящето производство факти, част от които не са спорни между страните, а именно:

Ищецът П. П. е задържан за срок от 24 часа със заповед за задържане на лице от 20.05.2014 г. на ТД „Национална сигурност“ – Силистра, ДАНС, във връзка с издадена Европейска заповед за арест от 20.05.2014 г. от съдияследовател към Окръжен съд в гр. Мец, а с Постановление на прокурор към ОП гр. Силистра е задържан за срок до 72 часа, считано от 06.00 часа на 20.05.2014 г.

С определение от 21.05.2014 г. по НЧД №121/2014 г. на ОС гр. Силистра е постановено вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, обосновано от съда с наличието на опасност П. Ц. да се укрие при съобразяване, че е обвинен в извършване на множество престъпления и тяхната наказуемост е с наказание „лишаване от свобода“.

По образуваното НЧД №123/2014г. на ОС Силистра с определение от 26.05.2014 г. е отказано изпълнение на Европейската заповед за арест, издадена от Апелативен съд гр. Мец, пр. преписка 12/169/000001 и е изменена 2 мярката за неотклонение на П. П. от „задържане под стража“ в „домашен арест“. Съдът е мотивирал акта си с това, че служебно е изискал оригинала на заповедта и гаранции от издаващата държава по чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА, че лицето ще бъде върнато в България, след изслушването му на френска територия, но такива гаранции не са постъпили. Отчетено е, че условията за предаване по чл. 36 от ЗЕЕЗА са налице, но липсват задължителните такива по чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА.

На 17.06.2014г. П. П. е задържан за срок от 24 часа на основание обявяването му за издирване в Шенгенската информационна система по повод издадена Европейска заповед за арест от компетентните власти на Република Франция, като за следващ период от 72 часа П. П. е задържан от дежурен прокурор, считано от 2:40 часа на 18.06.2014 г.

Въз основа на допълнително изискана информация, на 20.06.2014г. е констатирана идентичност на Европейската заповед за арест с тази, по която е имало произнасяне с влязло в сила решение от ОС Силистра, поради което не е следвало да се образува ново производство. Въз основа на тази констатация с акт на прокурор от СГП е било постановено незабавно освобождаване на П.

П..

Установено е в делото, че с постановление от 14.11.2022г. по пр. пр. № 21382/2022г. на СГП е наредено задържане под стража за 72 часа на П. П., считано от 14.11.2022 г., на основание Европейска заповед за арест от 28.09.2018 г. на прокуратура в гр. Мец, Франция, предхождано от задържане на 13.11.2022 г. за срок от 24 часа на основание заповед от същата дата на ст.полицай при РДГП - Аерогара -София. В мотивната част на искането по чл.

43, ал. 2 ЗЕЕЗА е посочено, че целта на мярката е осигуряване на участието на лицето пред СГС по предстоящото производство. Прокурорът изготвил същото го е обосновал с това, че П. П. е обявен за международно издирване във връзка с влязло в сила неприсъствено съдебно решение на 03.03.2016 г. по дело № 563/2016 г. на окръжен съд в Мец, с което му е наложено наказание 4 години лишаване от свобода за пет извършени престъпления, попадащи в обхвата на чл. 36 ЗЕЕЗА. Прокуратурата е изискала превод на заповедта на български език, депозиран в СГП по електронна поща на 15.11.2022г.

С определение от 17.11.2022 г. по НЧД №4901/2022 г. на СГС е оставено без уважение искането за вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража“, а е определена парична гаранция в размер на 2 000 лв. Съдът е приел, че в издадената Европейска заповед за арест са посочени пет отделни и разнородни по своя характер престъпления, за които П. П. е обвинен без яснота за извършването им – т.е. липсвал е основен реквизит по чл. 37, ал. 1, т.

5 ЗЕЕЗА, като наред с това не е налице и реална опасност от укриване.

Отчетено е, че той живее на адрес със своето семейство и е ангажиран с трудова дейност – износ на череши за чужбина.

С определение от 22.11.2022г. по ВЧНД№1269/2022г. на Апелативен съд - София горната мярка за неотклонение, е изменена в мярка „домашен арест“ с мотиви, че Европейската заповед за арест съдържа изложение на фактите, представляващи законови реквизити по ЗЕЕЗА, както и че са налице всички 3 формални изисквания при описание на деянията, за които лицето е осъдено, поради което изложеното от първоинстанционния съд не отговаря на обективните факти. Съдът е съобразил, че П. П. е знаел за наказателното дело в Република Франция от 2014 г. по повод първата заповед, но няма данни как е търсен, а прокуратурата разчитала на случайно задържане. Приел е, че заедно с това са налице упорити действия от страна на П. да се отклони от наказателен процес в чужда държава, поради което е изменил мярката за неотклонение от „гаранция“ в „домашен арест“.

По искане вх. № 83243/05.12.2022 г. на СГП за разглеждане и допускане на изпълнение на Европейска заповед за арест от 28.09.2018 г. е образувано НЧД№5336/2022 г. на СГС. Насрочени са открити съдебни заседания на 19.12.2022 г. – с недаден ход, поради невръчена от П. П. призовка на адреса, на който изпърпява мярката домашен арест. Видно е материалите в делото, че връчването на призовката за това с.з. е следвало да се реализира от 07 РУ на СДВР и до датата на същото не е върната връчена призовка. Поради това в протокола от откритото с.з. е отразено, че исканото за предаване лице е нередовно призовано и делото е отложено за нова дата – 11.01.2023г. Във връзка с това призоваване, но след откритото съдебно заседание е получено писмо от 22.12.2022г. и Докладна записка от полицейски инспектор в 07 РУ на СДВР, че за връчване на призовка на П. Ц. П. на адрес в гр. ***, ж.к.“***“, бл.

*, вх.*, ет.*, ап.* същият е бил посетен на 13.12.2022г. около 11:30ч. и лицето не е било открито. Полицейският инспектор е провел разговор по телефона с П., който му е заявил, че не живее и никога не е живял на този адрес, а неговият постоянен адрес е в с. ***, обл. ***, а настоящият в гр. ***, ж.к.“***“, бл. *. В заседанието се е явил договорният защитник на ищеца, който е заявил, че П. живее на адреса, но не е получил призовка.

Насроченото на 11.01.2023 г. е отложено също, поради невръчване на призовката, като тя е изпратена за връчване отново чрез 07 РУ на СДВР. В съдебното заседание отново се е явил защитникът на П. П. – адв. Т., който е заявил, че П. П. живее на адреса и това е и мястото на адвокатска дейност на адв. Т.. В същото съдебното заседание, поради неоткриването на адреса на изпълнение на мярката „домашен арест“ е постановил изменение на същата в „задържане под стража“ в следствения арест на бул. „Г.М.Димитров“, откъдето да бъде призован за следващото съдебно заседание. Делото е насрочено за разглеждане на 13.02.2023 г.

В докладна от 11.01.2023 г. на полицейски инспектор в 07 РУ на СДВР, получена в СГС и приложена в делото на 16.01.2023г. е посочено, че неправилно е отразено, че П. П. не пребивава на адреса, поради техническа грешка - съвпадение с имена на друго лице със същите имена, но друго ЕГН, за което справката показва, горепосочените постоянен и настоящ адрес в с.

***, обл. ***, а настоящият в гр. ***, ж.к.“***“, бл. *. Заедно с това, са приложени 4 докладни с отразяване, че при проверки лицето е откривано на адреса, съответно на дата 30.11.2022г. около 10:00ч.; 09.12.2022г. около 10:00ч.; 15.12.2022г. около 09:00ч.; и на 20.12.2022г. около 09ч.

По молба на П. П. от 12.01.2023 г. с определение от 13.01.2023 г. на САС е отменено определението от 11.01.2023 г. на СГС в частта за изменената 4 мярка за неотклонение.

В производството по допускане и привеждане в изпълнени на Европейската заповед за арест СГС е изискал гаранции по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА – че след предаване на лицето на територията на Франция и изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ П. П. ще бъде върнат на територията на България. В отговор от 25.01.2023 г. чрез Национално бюро „Евроджъст“ е посочено, че гаранции по чл. 41 ЗЕЕЗА не са необходими, като след изтърпяване на наказанието лицето е свободно да се движи и пътува, както и че присъдата не е погасена по давност.

С писмо от 07.02.2023 г. на съда в гр. Мец е посочено, че П. П. може да се завърне на българска територия след изтъряване на присъдата. Посочено е и че може да поиска условно предсрочно освобождаване и да завърши изтърпяването на присъдата в България.

Видно е от материалите в делото, че в съдебното заседание на 13.02.2023г. П. П. се е явил и е даден ход на съдебното следствие, но делото е отложено за изискване на допълнителна информация за погасителна давност на посочените в заповедта престъпления. Такава информация е постъпила в отговор от 21.02.2023 г.