Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 88 от 27.02.2020, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 726/2019
Вид
Решение № 88
Подписан
27.02.2020
В сила
10.07.2020
Състав
БОРЯНА КРАСИМИРОВА ГАЩАРОВА, ИРИНА РУМЕНОВА СЛАВЧЕВА, ИВАЙЛО ПЕТРОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 32 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.София, 27.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

БОРЯНА ГАЩАРОВА при участието на секретаря Ц.

Павлова като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова в. гр.д. № 726 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 174 от 27.06.2019 год. по гр. дело № 1161/2017 г. на РС-Костинброд е изнесен на публична продан, на основание чл. 348 от ГПК, делбен имот, находящ се в землището на с. Д., Софийска област, община С., а именно: дворно място с площ от 1 040,00 (хиляда и четиридесет) кв.м., находящо се в границите на околовръстен строителен полигон на махала „Горната махала“, одобрен с решение № 08/09.02.1982 г. на ОНС – София, заедно с построената в него през 1937 г. паянтова жилищна сграда със застроена площ от 50,00 кв.м., при граници: път, наследници на В.Д., Г. З. М. и граница на полигона.

Отхвърлена е претенцията по сметни с правно основание чл. 346 от ГПК, вр. с чл. 30, ал. 3 от ЗС, предявена от сънаследника В.Б.Д..

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от В.Б.Д. чрез адв. Д.П. – САК в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията по сметни с правно основание чл. 346 от ГПК, вр. с чл. 30, ал. 3 от ЗС за присъждане на сумата от 8 445,43 лева.

Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд неоснователно е отхвърлил претенцията по сметки, като недоказана. Изложен е доказателствена анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателствени средства.

Останалите съделители не вземат становище по въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от възззиваемите страни.

В о.с.з., въззивникът, редовно призован, се явява лично и с процесуалния му представител по пълномощие - адв. Д.П. – САК.

В о.с.з., въззиваемите страни Й. Д. и Ц.Д., редовно призовани, не се явяват лично, за тях се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт и претендира разноски.

Останалите съделители редовно призовани не се явяват лично и не изпращат представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 120 от 14.05.2018 г. постановено по гр. д. № 1161/2017 г. по описа на РС –Костинброд, е допусната да бъде извършена съдебна делба между съделителите и при следните квоти: Й.Д.Д. (4/16 ид.части на правото на собственост), Б.К.Д. (1/16 ид.ч.), Ц.С.Д., като настойник на С.К.Д. (1/16 ид.ч.), В.В.В. (2/16 ид.ч.), Г.В.В. (1/16 ид.ч.), М.Б.В. (1/16 ид.ч.), Н.В.М. (2/16 ид.ч.), К.Д.М.

(1/16 ид.ч.), В.Д.М. (1/16 ид.ч.) и В.Б.Д. (2/16 ид. ч.), на следния недвижим имот: дворно място с площ от 1 040,00 (хиляда и четиридесет) кв.м., находящо се в границите на околовръстен строителен полигон на махала „Горната махала“, одобрен с решение № 08/09.02.1982 г. на ОНС – София, заедно с построената в него през 1937 г. паянтова жилищна сграда със застроена площ от 50,00 кв.м., при граници: път, наследници на В.Д., Г. З. М. и граница на полигона.

В първото съдебно заседание след допускането на делбата, на осн. чл. 346 от ГПК, В.Б.Д. е предявил искане по сметки, а именно да бъдат осъдени останалите съделители, съобразно квотите им, да му заплатят сумата от 13 884 лева, представляваща разходи за направени в делбения имот подобрения и необходими разноски за запазването му. Депозирана е молба, в която се твърди, че разходите са били необходими за запазване на имота, че извършеният ремонт е бил неотложен, тъй като къщата е били пред разрушаване, а през дворното място са преминавали автомобили и са пасели животни. Сочи се, че същите се изразяват, както следва: в 1. Ремонт на покрив от

100 кв.м. разгърната площ – сваляне на керемиди и капаци, поставяне на асфалтова хартия за водоизолация, препокриване (редене на керемиди и капаци с частична подмяна на същите), подмяна на летви на покривната конструкция, боядисване на челни дъски С отразена стойност в размер на 2 000 лева; 2. Ремонт на две стаи, с посочена квадратура 44 кв.м. и 35 кв. м. Първата стая – слагане на гипсокартон на тавана и на северната стена, бетонна плоча на пода, подава замазка и балатум, поставяне на стъкла на прозорците – 18 бр., боядисване на вратата и два прозореца с блажна боя, шпакловка на гипсокартона на северната страна, замазка и шпакловка на останалите стени, боядисване на стаята с латекс, изглаждане на ел.инсталация. Посочена е обща стойност на ремонта 2 000 лева. Втора стая – поставяне на рабица и мазилка, поставяне на кипсокартон на северната стая, на останалите стени – мазилка и шпакловка, бетонна плоча на пода, подова замазка и балатум, поставяне на стъкла на прозорците – 12 броя стъкла, боядисване на врата и два прозореца с блажна боя, боядисване на стените с латекс, изграждане на ел.инсталация. Посочена е обща стойност на ремонта 2 000 лева; 3. Ремонт на входно антре с отразена квадратура – 20,5 кв.м. Поставяне на дървени плоскости на тавана, груба и фина мазила на стените, боядисване с латекс, замазка на пода, поставяне на теракот, остъкляване на прозореца – 6 броя стъкла, боядисване на вратата и прозореца с блажна боя и изграждане на ел. инсталации. Посочена е обща стойност на ремонта 2 000 лева; 4. Ремонт на тераса с отразена квадратура от 10 кв.м. Посочена е обща стойност на ремонта 2 000 лева; 5. Ремонт на мазе –фугиране на каменна зидария – 500 лв.; 6 цялостно външно измазване на къщата – грубо и фино, лепене на каменни плочи (цокъл) – 2500 лв.; 7. Изграждане на външна тоалетна с отразена квадратура от 1,5 кв.м., направа на изкоп, иззидане на изкопа с камък, направа на бетонна плоча, направа на стени от винкел и ламарина, поставяне на дървена врата – 500 лв.; 8.

Поставяне на метална порта на двора – 384 лв. (л. 96-97 от първоинстанционното дело).

С допълнителна молба съделителят В.Б.Д. е уточни, че строително-ремонтните дейности са извършени в периода от 2013 г. до 2015 г. (л. 98 от първоинстнационното дело).

С допълнителна молба-уточнение е посочено строително-ремонтните дейности кога са извършени - месец и година (л.

99).

Съделителите Й. Д. и С.Д. в молба без посочена дата, са заявили твърдение, че ремонтите са извършени без тяхното знание и съгласие. Релевирали са възражение за изтекла погасителна давност.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпити на свидетелите К.

В. и С. А..

Свидетелят К. В. твърди, че е посетил делбения имот през 2008 г. и след това през 2018 г. Свидетелства, че няма промяна в състоянието на къщата, покрива, външната тоалетна и желязната порта. Посочва, че е била боядисана единствено дървената дограмата на прозорците.

Свидетелката С. А. посочва, че притежава вила, която се намира на около 200-300 м. от делбения имот. Твърди, че през края на 2013 г. е извършен ремонт на покрива, които се е изразявал в препокриването му със старите керемиди. По отношение на дървената дограма посочва, че не знае дали е нова или само са сменени стъклата. По отношение на външната тоалетна твърди, че тя е била изградена в имота, но от нея са „стърчали два кола“, а В. Бориславов ѝ е сложил ламарина и дървена врата. Твърди, че е извършен ремонт и в двете стаи, коридора и терасата на къщата, който се е изразявал в поставяне на замазка, гипсокартон, латекс и нова ел.инсталация.

От заключението на приобщената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че общата пазарна стойност на делбения имот, дворно място и жилищна сграда възлиза на 9 280 лева (л.82-85 от първоинстанционното дело).

Първоинстанционният съд е изслушал и заключение по назначена съдебно-техническа експертиза относно извършени необходими ремонтни дейности в имота. Вещото лице е посочило, че не може да установи кога са извършени претендираните строително-монтажни дейности. Вещото лице е остойностило извършените ремонтни дейности общо в размер на 8 445,43 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, внесена е дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието, и петитума на искането за съдебна защита.

Делото е във втора фаза по извършване на съдебна делба. Решението като необжалвано е влязло в сила в частта, с която процесният имот е изнесен на публична продан, на основание чл. 348 от ГПК.

Предмет на настоящото производство са претенциите по сметки на В.Д., приети по реда на чл. 346 от ГПК срещу останалите съделители.

По предявените претенции по сметки съдът намира следното:

Всеки съсобственик е длъжен да участва в тежестите на общата вещ, а следователно и в разноските по поддържането ѝ.

В претенцията си съделителят е посочил, че претендира необходими разноски за запазване и поддържане на имота, находящ се в землището на с. Д., Софийска област, община С., а именно: дворно място с площ от 1 040,00 (хиляда и четиридесет) кв.м., находящо се в границите на околовръстен строителен полигон на махала „Горната махала“, одобрен с решение № 08/09.02.1982 г. на ОНС – София, заедно с построената в него през 1937 г. паянтова жилищна сграда със застроена площ от 50,00 кв.м.

Съдебната практика приема, че необходимите разноски, които са свързани с необходимостта от запазване на съществуването на самия имот и без тях имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено, са различни от подобренията, които представляват такива нововъведения, които изменят общата вещ и които не са необходими за запазването и съхраняването ѝ. При тях необходимата предпоставка е именно увеличаването на стойността на имота и ако такова увеличение не е настъпило-не е налице подобрение. Необходимите разноски са свързани с неотложни (аварийни) ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на вещта, с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели да се приведе в състояние годно за използване по предназначение. Дали извършените от съсобственик ремонтни дейности са необходими или полезни разходи, зависи от фактическия проблем на конкретното състояние на съответната ремонтирана част (в този смисъл са решение № 218/12.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 237/2009 г., ІІІ Г.О. и решение № 85/24.06.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1157/2014 г., ІІ Г.О., ГК).

Възражението на съделителителите Й.Д. и С.Д., релевирано във въззивната жалба, че са се противопоставили на извършването на каквито и да били подобрения е неоснователно, тъй като не е необходимо съгласието на останалите съсобственици за извършването на необходими разноски.

От свидетелските показания на С. А. се установява, че през 2013 г. съделителя В. Б. е започнал да ремонтира покрива на къщата, като тя е препокрита. От заключението на приложената съдебно-техническа експертиза се установява, че при извършения оглед на имота са констатирани извършени стоително-ремонтни дейности, като част от претендираните от съделителя са определени като „скрити“ работи. Свидетелката А. посочва, че имотът е бил рушащ се и покрива е течал. Окръжният съд кредитира показанията на свидетелката и заключението на вещото лице в частта му относно извършването на следните ремонтните дейности в имота: ремонт на покрив от 100 кв.м. разгърната площ – сваляне на керемиди и капаци, поставяне на асфалтова хартия, препокриване с частична подмяна на керемиди, подмяна на летви на покривната конструкция, боядисване на челни дъски. Вещо лице ги е остойностило на