Решение № 201 от 19.02.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 4383/2025
- Вид
- Решение № 201
- Подписан
- 19.02.2026
- В сила
- 08.04.2026
- Състав
- Албена Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 402, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 402 ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 415, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.3 · Кодекс на труда
- § 1, т. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 201 гр. Варна, 19.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20253110204383 по описа за 2025 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба от „АВАНТАЖ МАРКЕТ“ЕООД, представлявано от З. И. Б. против НП № 03-2500275/18.08.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 415, ал.3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3200 /три хиляди и двеста/ лева/, за нарушение на чл. 402 ал. 2 от КТ.
С депозираната жалба се излага твърдение, че обжалваното НП е необосновано и незаконосъобразно.
Навеждат се доводи за опорочаване на административнонаказателното производство с оглед ненадлежното връчване на АУАН. Според въззивника не може да се обоснове извод, че препоръчаното писмо, върнато от пощите по причина „непотърсено", осъществява хипотезата на чл.416, ал.3 от КТ, поради което актосъставителят не е разполагал със законово правомощие да предприеме връчване на АУАН чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления или на интернет страницата преди да изчерпа възможността за лично връчване на представляващите дружеството. Релевира се довод, че връчването на АУАН представлява гаранция за лицата, срещу които е повдигнато административно обвинение, че ще им бъде осигурена възможността да упражнят в пълен обем правото си на защита. Според въззивника вследствие връчването на АУАН при липса на предпоставките на чл.416, ал.3 от КТ, съществено е накърнено правото на защита на санкционираното дружество, като същото е било лишено от възможността да разбере фактическия състав на обвинението, което му се повдига и да организира адекватно защитата си. Иска се НП да бъде отменено като 1 незаконосъобразно, а при условията на евентуалност, да се приложи разпоредбите на чл. 28 ЗАНН, като се изходи от факта, че не са установени други нарушения от този вид респ. да се измените процесното НП като се намали наложената административна санкция до законовият минимум.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, се представлява от адв.
Б., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, с оглед изложените в жалбата доводи. Намира, че неправилно е определена датата на извършване на нарушението, доколкото вмененото на дружеството административно нарушение, е осъществено чрез бездействие, като считам, че датата на извършване на нарушението, следва да е следващия работен ден, след датата на която е изискано представяне на документите. В условие на евентуалност пледира да се намали административната санкция до законовия минимум.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юк Н. Т., която в съдебно заседание пледира обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага становище, че правилно е определена датата на извършване на нарушението. Излага становище, че от доказателствения материал по делото се установява, че дружеството-жалбоподател в качеството му на работодателят е призован да представи чрез упълномощен представител или лично чрез управителя си на определена дата и час да предостави съответно изискани в призовка документи, като на посочените в призовката дата и час, не са представени съответните изискани в призовката документи, поради което именно на тази дата не е осъществено самото изпълнително деяние за неоказаното съдействие, съдържащо се в правната норма на чл. 402, ал. 2 от КТ. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и се адресира до съда искане в полза на ИА“ГИТ“ да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – П. С. и свидетелят по акта – П. Б.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и представен от процесуалния представител на въззивника договор за правна помощ.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 13.05.2025 г. служители на Дирекция "Инспекция по труда" Варна – свид. П.
С. и свид. П. Б., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в магазин "Авантаж Маркет"ЕООД, находящ се в гр. Варна, бул. Сливница № 14, стопанисван от "Авантаж Маркет" ЕООД. При проверката е връчена призовка № ПР2519267/13.05.2025 г., с която е изискано от дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, на 03.02.2025 г. да представи документи по спазване на трудовото законодателство. На посочената дата, поради неявяване на представляващ дружеството и не представяне на изисканите документи, св. С. провела разговор по телефон с упълномощено от управителя на дружеството лице – М. А., който поискал промяна на датата и часа за явяване и представяне на документи от работодателя. Била определена нова дата и час за явяване и предоставяне на изисканите документи, а именно 27.05.2025 г. в 11:00 часа, на която дата А. се явил в сградата на ДИТ-Варна, не представил документи и заявил, че същите се намират в счетоводителя. Същият предоставил телефонен номер на лицето, за което твърдял, че е счетоводител на дружеството. В присъствие на А., свид. С. набрала посочения телефонен номер и провела разговор с лице, което отрекло 2 да обслужва счетоводно „Авантаж Маркет“ЕООД.
На същата дата на А., в качеството му на представляващ дружеството, е връчена покана за съставяне на АУАН на 06.06.2025 г. в 11: 00 ч.. В посочения в поканата ден и час не се явил представител на дружеството, поради което и на основание чл. 40 ал. 2 от ЗАНН на „Авантаж Маркет“ЕООД бил съставен АУАН за нарушение по чл. 402, ал. 2 от КТ, извършено в гр. Варна, на 27.05.2025 г., на който ден и място е следвало да бъдат представени изисканите документи.
На 27.05.2025 г. АУАН е изпратен за връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса по седалището на дружеството – гр. Варна, жк Чайка, бл.
22, вх. Б, ет. 14, ап. 81, чрез Български пощи АД, като писмото се върнато с отбелязване, че пратката е непотърсена от получателя. С оглед на изложеното, свид.
С. пристъпила към връчване на АУАН по реда на чл. 416, ал. 3 от КТ чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на Дирекция "Инспекция по труда"-Варна на 02.07.2025 г. В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу АУАН не постъпило писмено възражение. На 18.08.2025 год., въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по АНП, както и о т гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателно постановление НП № 03-2500275/18.08.2025 г. е издадено от компетентен орган- Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна съгласно заверено копие на Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“.
Административнонаказателното производство се е развило в рамките на сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението. В акта е направено описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Фактическите констатации изложени в АУАН и НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение – непредоставяне на документи, с което не е оказано съдействие на контролните органи по спазване на трудовото законодателство.
Посочени са дата и място на нарушението както и нарушените законови норми. В тази връзка не споделя наведеното от въззивника възражение в тази насока.
При издаване на НП обаче е допуснато от АНО съществео процесуално 3 нарушения, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, доколкото АУАН, не е надлежно връчен. Актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното НП, е съставен в отсъствие на нарушителя, след отправена покана, която е връчена на упълномощен представител.
Съгласно чл. 416, ал. 3 от КТ актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. В случаите по ал. 3, изречение второ актът за установяване на административно нарушение се смята за връчен след изтичане на 7дневен срок от поставянето на съобщението – чл. 416, ал. 4. В конкретния случай, така разписаната процедура не е спазена.
Предявяването и подписването на АУАН е строго формален акт, тъй като от този момент нарушителят има право да организира защитата си, както и да се запознае със съдържанието на акта. Специалният ред за връчване на АУАН по чл. 416, ал. 3 от КТ предполага връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка при невъзможност за лично връчване на нарушителя срещу подпис, в случая на представляващия дружеството. В случай, че лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота- връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401.
Използването на последния способ е възможно само при кумулативно наличие и на двете предпоставки- невъзможност за лично връчване на представител на нарушителя и при ненамиране на адреса на управление. В случая не са доказателства, че представляващият дружеството е бил търсен, призоваван, уведомяван за връчване на АУАН. Безспорно е, че покана за явяване на представляващ или упълномощен представител за съставяне на АУАН е била връчена на упълномощено лице.
Установено е и че контакт със същия упълномощен представител е осъществяван по телефон. Не се установи, а и не се твърди, че е правен опит за лично връчване на АУАН на управителя на дружеството или на упълномощен от него представител.
Актосъставителят е следвало да осигури предявяване на АУАН лично на нарушителя, независимо дали актът е съставен в присъствието или в неговото отсъствие, и едва след това да пристъпи към изпращане на писмо с обратна разписка, а впоследствие и поставяне на съобщение за изготвяне на акта. Следователно, не са бил изпълнени предпоставките за прилагане на алтернативната възможност за уведомяване, предвидена в последната хипотеза на чл. 416, ал. 3 от КТ.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното: