Решение № 900 от 28.06.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 900

Варна, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - I тричленен състав, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ИВЕТА ПЕКОВА

Членове:

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

ИВЕЛИН

БОРИСОВ

При секретар ПЕНКА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР КОНСТАНТИНОВ АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия ИВЕТА ПЕКОВА кнахд № 759 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, подадена чрез ю.к.Н. против Решение № 275/19.02.23г. по НАХД №4407/2022г. на ВРС, ХV състав, с което е отменено наказателно постановление №03-2200730/03.08.2022г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което за нарушение на чл.128 т.1 вр. чл.244 т.1, чл.245 ал.1 КТ и чл.10, ал.1, чл.11 от Наредба за договаряна на работната заплата на основание чл.414 ал.1 КТ на „Сабросо 2012“ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Счита за неправилни изводите на ВРС за допуснати няколко на брой процесуални нарушения, които са съществени и основание за отмяна на НП. Твърди, че от събраните доказателства, в това число трудов договор, графици за работа, отчетна форма и ведомост за заплати, наказващият орган правилно е стигнал до извод за осъществен състав на административно нарушение по чл.128 т.1 вр. чл.244 т.1 КТ, чл. 245, ал. 1 КТ и чл. 10 и чл. 11 от Наредба за договаряне на работната заплата. Отговорност е ангажирана за това, че дружеството като работодател е начислило размер на основно трудово възнаграждение по-малък от минималната работна заплата приета за страната с ПМС № 37/24.03.2022 г. Касаторът твърди, че в случая безспорно „Сабросо 2012“ЕООД притежава качеството „работодател“ и като такъв е длъжно да спазва трудовото законодателство, в това число и да начислява дължимото трудово възнаграждение на своите служители и то в размер не по-малко от гарантирания в чл.245, ал.1 КТ минимум. Описаното в НП нарушение е свързано с липса на начисляване на трудовото възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, като този размер не може и не следва да бъде заменян от допълнително трудово възнаграждение, било то и под формата на коефициент за ефективност на съответния работник. Проверяващите пълно, обективно и всестранно са отразили фактическата обстановка на базата на събраните доказателства, установяващи наличието на трудово правоотношение, полагане на труд в рамките на месец април и липсата на начислено основно трудово възнаграждение в размер не по-малък от минималната работна заплата за периода, както и относно договореното между работодател и работник възнаграждение. В акта изрично е посочено в рамките на колко дни, в какви работни смени и с каква продължителност, лицето е изпълнявало длъжността „мияч“ в обекта на контрол.

Посочването на размера на MP3 за съответния период не е било необходимо, тъй като е нормативно определен. Доколкото начисления в платежните ведомости размер представлява сбор от дължимата MP3 и възнаграждение за индивидуален принос, получената сума в размер на MP3 не представлява определяне на такова възнаграждение. Същото е дължимо единствено като заплата за отработеното време, но не и под формата на друг вид възнаграждение. Моли да бъде отменено обжалваното решение, да бъде потвърдено издаденото НП, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба- „Сабросо 2012“ООД, в писмено становище, счита жалбата за неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила. Счита, че законосъобразно ВРС е приел, че АУАН и НП не съдържат съставомерни признаци на нарушението, което ограничава правото на защита на наказаното дружество.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на

„Сабросо 2012“ООД против наказателно постановление №03-2200730/03.08.2022г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което за нарушение на чл.128 т.1 вр. чл.244 т.1, чл.245 ал.1 КТ и чл.10, ал.1, чл.11 от Наредба за договаряна на работната заплата на основание чл.414 ал.1 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 18.06.22г. служители на Д“ИТ“-Варна, сред които св.И., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от „Сабросо 2012“ ООД в ресторант „Б.“, находящ се в гр. Варна, ***, като на място била оставена призовка за предоставяне на документи в Д“ИТ“, а въз основа на представените приела, че дружеството в качеството му на работодател, е начислило трудово възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната с ПМС №37/24.03.2022г., на лицето З.Р.на длъжност „работник кухня“ в ресторант „Б.“, който е отработил 11 дни в работна смяна от 09:00 часа до 17:30 часа и 8 дни в работна смяна от 15:00 часа до 23:00 часа, при пълно работно време 8 часа през месец април 2022г. Това било установено въз основа на проверка на представената документация, в това число платежна ведомост /фишове/ за м.април 2022г., отчетна форма за явяването/неявяването на работа за месец април 2022г., график за работа за месец април 2022 г. Прието било, че нарушението е извършено на 31.05.2022г. в гр. Варна, бул. „***“ №25, до която дата е следвало да се начисли основно трудово възнаграждение за месец април 2022г. в размер не по-малък от минималната работна заплата установена за страната, съгласно договорената периодичност за изплащане на трудовото възнаграждение в трудов договор №988/29.03.2022г. Бил съставен АУАН за нарушение на чл.128 т.1 от КТ вр. чл.244 т.1, чл.245 ал.1 от КТ и чл.10, ал.1, чл.11 от Наредба за договаряне на работната заплата, в присъствието на упълномощено от представляващия дружеството лице, което след запознаване със съдържанието го подписало без възражения. В законоустановения срок не постъпили писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в срок, но нарушението не е описано пълно и точно от фактическа и правна страна, не са описани съставомерните му признаци, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, които лишават нарушителя от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и да организира защитата си. ВРС е приел и че е неясна волята на АНО какво точно нарушение е приел, че е било извършено, предвид описанието от фактическа страна и посочените като нарушени норми, като не е ясно и какво е имал предвид АНО – дали лицето е наказано за това, че не е начислило в срок минималното дължимо възнаграждение/кога е начислено и дали е начислено- факти няма/, дали за това, че е начислило възнаграждение под минимума или за това, че не е изплатено дължимото възнаграждение. Тази неяснота, съгласно мотивите на въззивният съд, възниква както от формулировката на правната квалификация, така и от липса на подробно фактическо описание на нарушението, като е недопустимо фактите, касаещи съставомерни признаци на нарушението да се извличат от материалите по делото или да се установяват едва в съдебно заседание, тъй като същите императивно следва да присъстват в НП.

Касационният съд приема от правна страна за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Правилни са изводите на ВРС, че НП не е съобразено с нормата на чл.57 ЗАНН. В случая описанието на нарушението както в съставения АУАН, така и в издаденото НП, не отговаря на императивните изисквания на чл.42 т.4, съответно на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН.

Дружеството е санкционирано за това, че в качеството му на работодател е начислило трудово възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната на лицето Р.за м.април 2022г., като е нарушило чл.128 т.1 вр. чл.244 т.1, чл.245 ал.1 КТ и чл.10, ал.1, чл.11 от Наредба за договаряна на работната заплата.

Разпоредбата на чл.128 т.1 КТ вменява задължение на работодателя в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд.

Съгласно чл.244 т.1 КТ Министерският съвет определя минималната работна заплата за страната, а съгласно чл.245 ал.1 КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.

От описанието в НП на вмененото нарушение, както правилно и законосъобразно е приел ВРС, не става ясно дали лицето е наказано за това, че не е начислило в срок трудовото възнаграждение за положения труд/чл.128 т.1 КТ/ или за това, че не е изплатило трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната/чл.245 ал.1 КТ/.

Начисляването и изплащането на трудово възнаграждение са различни вменени от КТ задължения на работодателя, видно от чл.128 КТ, съгласно т.1 от който работодателят е длъжен да начисли, а съгласно т.2- да плаща уговореното трудово възнаграждение. Цитираната в НП разпоредба на чл.245 ал.1 КТ въвежда гаранция за изплащане на трудово възнаграждение. Относно извършено плащане на трудовото възнаграждение на работника за м.април 2022г. и размера на плащането не се съдържат факти в НП.

Наказателното постановление следва да съдържа описание на съставомерните елементи на деянието, както и на релевантните обстоятелства за ангажирането отговорността за допуснато нарушение. Както правилно е приел ВРС, в НП не се съдържа описание на релевантните факти за вмененото нарушение.

Описанието на нарушението не кореспондира с правната му квалификация.

Изложените в касационната жалба фактически обстоятелства, дори и да могат да се установяват от доказателствата по административнонаказателната преписка и събраните в хода на съдебното следствие такива, е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на наказателното постановление при описанието на нарушението, като е недопустимо да се извличат по пътя на формалната или правната логика. Съществуването на доказателства за извършването на нарушението не може да замести и да санира липсата на изискуема фактическа обосновка в обстоятелствената част на наказателното постановление.

В административнонаказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Съдържанието на НП не може да се изчерпва с посочване на извършено съставомерно нарушение, без да са изложени и анализирани всички относими факти и обстоятелства, довели АНО до извод за наличие на такова. Недостатъчно за обосноваване на дадено деяние е и само цитирането на отделна законова разпоредба, без да са разгледани и подведени под хипотезата й конкретните за случая факти, аргументиращи нейното приложение. В случая посочените в НП за нарушени правни норми касаят различни изпълнителни деяния – начисли, изплати.

Не само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП.

Разпечатката съдържа 38 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/18e3f28f-c69c-476e-85f2-89287ad2444c