Решение № 440 от 28.04.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. П., 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Д.а като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20225220102957 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод искова молба депозирана от М. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, ет. 4, ап. 39, в качеството си на майка и законен представител на малолетния А. И. П., ЕГН **********, чрез пълномощник – адвокат И. К. от АК П., със съдебен адрес: гр. П. ***, против И. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, ет. 5.

С определение № 2039/29.09.2022 г. към настоящото дело е присъединено гр.д. № 2579/2022 г. по описа на РС П..

В исковата молба се сочи, че от съвместното си съжителство страните имат едно малолетно дете А. И. П., родено на 17.08.2017 г., ЕГН **********.

Твърди се, че преди две години се разделили с ответника и се споразумели да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200 лева. Сочи, че от 2 месеца ответникът преустановил да заплаща издръжката, както и че не го в виждал и не полагал никакви грижи и не се интересувал за детето си.

Посочва, че е безработна от 25.05.2021 г. и за издръжката на детето й помагали нейните родители.

Твърди, че ответникът идвал, когато си искал, без да се съобразява с режима на детето, дали е възможно в този момент да го види или не. Тъй като, неизбежно между страните, възниквало напрежение по повод на това, кога бащата да вижда и взема детето при себе си, и свидетел на това напрежение ставало детето, ищцата иска от съда да регламентира отношения им.

По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с което да се предоставят на ищеца упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А. И. П., родено на 17.08.2017 г., където да бъде определено и неговото местоживеене – гр. П., ***, ет.4, ап.39, като на бащата се определи следния режим на лично отношения с детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 ч. на съботния ден до 16:00 часа на неделния ден, по двадесет дни през лятото, когато платения 1 годишен отпуск на майката не съвпада с този на бащата. Претендира и заплащане на издръжка в размер на 400 лева месечно за периода от 01.06.2022 г. до датата на депозиране на исковата молба, както и същата сума, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от депозирането на исковата молба, до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката. Претендира разноски.

На ответната страна са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител адвокат В. К. депозира отговор на исковата молба, в който счита, че иска с правно основание чл.127, ал.2 СК е допустим и основателен.

По исковата претенция за издръжка сочи, че ответникът следва да заплаща издръжка около минимално предвидения размер от закона.

Контролиращата страна – Дирекция “Социално подпомагане”-гр. П. не изразява становище по молбата извън изготвения социален доклад.

В хода по същество ищецът лично и с процесуалния си представител адвокат К. от АК П., молят за постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адвокат К. от АК П., назначен в качеството му на особен представител, който не оспорва исковите претенции, като иска от съда да определи размера на издръжката около законоустановения минимум.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че са родители на малолетното дете А. И. П., родено на 17.08.2017 г., с ЕГН **********, което се установява и от приложеното по делото удостоверение за раждане от 21.08.2017 г. на общ. П..

Приложена по делото е служебна бележка от Агенция по заетостта, от която се установява, че ищцата е безработна.

От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” - П., който съдът цени доколкото по вторичен път отразява релевантни за спора факти, се установява, че към настоящия момент основни грижи за детето се полагат от неговата майка, като са задоволени основните битови потребности от храна, образование и здравни грижи. Детето има избран личен лекар. Посочено е, че според информация на майката, детето страда от „Хиперактивност“ и „Дефицит на вниманието“, за което приема витамини. Жилището, в което се отглежда детето е собственост на ищцата и на нейната майка. Представлявало етаж от жилищен блок, състоящ се от хол, спалня, кухня и санитарно помещение. Посочено е, че през учебната 2022/2023 г. детето е записано и посещава ДГ „З.“ гр. П., трета група.

От показанията на свидетелката И. Р.а Н. се установява, че познава страните, които се разделили на 01.06.2022 г.. Споделя, че след тази датата бащата изчезнал и не се интересувал от детето си, не му купувал подаръци, не му давал пари. Според свидетелката, ответникът щял да работи във ФР Германия и да получава трудово възнаграждение в размер на около 2000 евро. Заявява, че детето боледувало често, като се налагало майка му да му купува антибиотици всеки месец, както и че има диагноза „Хиперактивност“, което налагало да пие и други лекарства.

От изслушването на майката се установява, че иска да отглежда детето си. Изяснява, че детето има диагноза „Хиперактивност“ и „Дефицит на вниманието“, което налагало постоянен прием на лекарството „Есприко“. Посочва, че месечно давала за лекарства по около 50 лева, както и че детето А. посещавал уроци по английски език, за които заплащала сумата от 20 лева месечно. Заплащала и сумата от 3 лева за тренировка по футбол, където детето било записано. Споделя, че може да разчита на помощта на майка си.

2

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, като в случай на невъзможност за постигане на споразумение, според ал.2 на цитираната норма районният съд се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл.59, 142, 143 и 144 СК.

По упражняването на родителските права и определяне местоживеенето на децата:

Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител има интересът на детето. Установено по делото е, че за периода от 01.06.2022 г. до настоящия момент детето е живяло с майка си. Същевременно майката изразява желание да се грижи за детето си. Откакто детето е при майка си, за него са полагани адекватни грижи и е отглеждано в добри хигиенно- битови условия, посещава детска градина. Не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност на същата да ги полага и за напред или които да опровергаят родителските и качества.

По отношение материално- битовите условия за отглеждане на детето, съдът следва да отбележи, че в хода на производството се установи, че жилището, в което в момента се отглежда детето представлява етаж от жилищен блок, състоящ се от хол, спалня, кухня и санитарно помещение. От страна на ответникът не са ангажирани никакви доказателства относно точното му местоживеене, което препятства събирането на информация относно условията, при които би отглеждал детето при упражняване родителските права от бащата.

Липсват доказателства относно родителския капацитет на бащата за отглеждане на детето, възможността да разчита на други лица за грижите на детето. Процесуалното поведение на ответникът възпрепятства изясняването и установяването по делото на условията за живеене и отглеждане на детето при него към настоящия момент, като в такъв случай постановяване на решение бащата да упражнява родителските права не би охранило в достатъчна степен интереса на детето.

Съобразявайки горното, както и възможността за помощ от трети лица при обгрижването и възпитанието на детето, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, при която да се определи и местоживеенето на детето.

По режима на личен контакт:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 СК, режимът на лични отношения между децата и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на децата, както и по друго време.

Според разясненията дадани в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974 год. на Пленума на ВС, при определяне на режима на лични отношения между децата и ридителя, който не упражнява родителските права, следва да се изхожда от особеностите на всеки конкретен случай, като определящ е интересът на децата, който е с приоритет над интересите и желанията на който и да е от родителите. Мерките на лични отношения на децата с родителя, който не упражнява родителските права следва да се определят така, че да се създаде нормална обстановка за общуване между тях. Във всеки конкретен случай следва 3 да се прецени дали установените обстоятелства се отразяват положително на децата и на ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Децата следва да общуват и с двамата родители и с роднините им, за да се формират като пълноценни личности.

Отчитайки горното, съдът счита, че с оглед възрастта на детето, необходимостта от контакти с бащата и пълноценно общуване между бащата и детето режимът на лични отношения следва да бъде насочен към запазването и укрепването на отношенията на доверие и емоционална привързаност между този родител и детето. Този процес следва да се подпомага, включително и от родителя, който упражнява родителските права. При това положение и при отчитане на обстоятелството, че детето през последните месеци не е прекарвало време с баща си при осъществяване на режима на лични отношения, бащата ще има право да вижда и взема детето си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа на съботния ден до 16:00 часа на неделния ден, както и двадесет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и по всяко друго време при взаимно съгласие на двамата родители.

По издръжката:

Съгласно чл.143 СК родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Размерът на издръжката, съгласно чл.142 СК, се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете към настоящия момент е в размер на 195 лева. От събраните по делото доказателства се установи, че детето, което е на пет години и осем месеца, има нормалните и обичайни за неговата възраст потребности с оглед правилното му отглеждане, хармонично развитие и възпитание, поради което се нуждае от средства за покриване на ежедневни нужди от храна, облекло, консумативи, учебни пособия, както и средства за посрещане на разходите за обичайните епизодични заболявания, съпътстващи израстването.

С оглед на това и съобразявайки липсата на изключителни нужди извън общоприетите, съдът намира, че цялостната издръжка за детето следва да е в размер на 500 лева. При определянето на размерът съдът съобрази и заявеното от свидетелката и посоченото в социалния доклад, че детето има поставена диагноза „Хиперактивност“ и „Дефицит на вниманието“, което налагало постоянен прием на лекарства, като техния размер бил около 50 лева месечно.

Определеният общ размер на необходимата издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл.143, ал.1 СК, а именно техните възможности и материално състояние.

В настоящото производство не бяха представени доказателства за реализирани от страна на бащата доходи. От показанията на свидетелката И. Н. не се установява, че бащата действително се е устроил във ФР Германия и получава трудово възнаграждение в размер на 2000 евро. От тях се установява само неговото намерение да отиде там и да работи. Отчитайки обстоятелството, че бащата е в трудоспособна възраст и липсата на обективни причини, които да възпрепятстват възможността му да полага труд на пълно работно време, съдът намира, че бащата е в състояние да реализира доход поне в размер на минималната за страната работна заплата, т.е. към момента 780 лева. С оглед последното и предвид безусловния характер на издръжката на непълнолетни деца, 4 отчитайки липсата на данни ответникът да дължи издръжка на други лица, съдът намира, че бащата е в състояние да поеме издръжка за детето в размер на 300 лева. Остатъкът от издръжката ще бъде поет от бащата. Поради тази причина исковата претенция следва да се отхвърли за сумата над 300 лева, до претендирания размер от 400 лева.