Решение № 106 от 18.02.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Разград, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20233330100665 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 422 във вр. с чл. 41 5, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.

430 от ТЗ с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

С искова молба от “*************”АД (“П****”- АД) с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул.“Цариградско шосе“ № 111 П, представлявано от законните представители, чрез упълномощен старши юрисконсулт, срещу М. Т. М. с ЕГН ********** от гр. Разград, ж.к. ************* и Н. С. С. с ЕГН ********** от гр. Разград, *************, се моли съдът да приеме за установено вземането на ищеца към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2172/2022 г. по описа на в размер на 13 005,43 евро (тринадесет хиляди и пет евро и 0,43 евроцента), от които: 4 360,00 евро (четири хиляди триста и шестдесет евро), просрочена главница по претендираното вземане; 4 348,30 евро (четири хиляди триста четиридесет и осем евро и тридесет евроцента), сумата представлява просрочена договорна лихва, начислена съгласно т. 4 от договора за кредит за периода от 30.04.2013 г. до 30.11.2022 г. включително; 4 297,13 евро (четири хиляди двеста деветдесет и седем евро и 0,13 евроцента), посочени в т. 9, б.”Б”, ред 2, представляващи обезщетение за забава за просрочените плащания, начислени съгласно т. 10 от Договора за кредит за периода от 30.12.2012 г. до 06.12.2022 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2022 г. до окончателното изплащане, ведно с държавна такса за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в размер на 508,73 лева (петстотин и осем лева и 0,73 стотинки), ведно с юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал.8 от ГП в размер на 100 лв. (сто лева). Изрично се моли за разглеждане на 1 делото в отсъствието на ищеца. Претендират се разноски по настоящото производство.

Съдът, преценявайки твърденията на страните, признанията и събраните писмени доказателства, приема следното от фактическа страна:

Между “*************” АД и кредитополучателите М. Т. М. и Н. С. С. бил сключен Договор № 205LD-R- 000352/17.12.2012 г. за банков кредит, с който са им отпуснати 4 360 евро (четири хиляди триста и шестдесет евро) за погасяване на текущи задължения по друг кредит в банката, с краен срок за погасяване на 30.11.2022 г. Съгласно договора кредитополучателите се задължавали да погасяват ползвания кредит съгласно погасителен план Приложение № 1, неразделна част от договора.

Съгласно заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, отпуснатият кредит бил усвоен по сметката на кредитополучателя М. на 17.12.2012 г. Целта на кредита е погасяване на съществуващи задължения по Договор за кредит № 205LD-R-000103/04.11.2011 г. Вещото лице посочва, че крайния срок за погасяване е настъпил на 30.11.2022 г., като са просрочени 120 погасителни вноски, от които просрочената главница била в размер на 4360 евро, просрочената договорна лихва съгласно т. 4 от договора е в размер на 4348,30 евро за периода от 30.04.2013 г. до 30.11.2022 г.включително, а обезщетението за забава в размер на 4297,13 евро, начислено съгласно т. 10 от договора за периода от 30.12.2012 г. до 06.12.2022 г., всички просрочени задължения по договора в размер на 13005,43 евро. Вещото лице сочи, че кредитът не е бил обслужван редовно, а кредитополучателите са изпаднали в просрочие, считано от 30.12.2012 г. Въпреки посоченото, кредитът не е бил обявяван за предсрочно изискуем. След настъпването на крайния срок е постъпило заявление за издаване на заповед. Заключението сочи, че има погасени суми. На 25.04.2013 г. сумата от 112,33 евро, а на 07.0 5.2013 г. 102,12 евро, с които били погасени договорните лихви за м. декември 2012 г., м. януари 2013 г., м. февруари 2013 г., м. март 2013 г. и частично погасена за м. април 2013 г. Задълженията към настоящия момент според заключението са следните: главница в размер на 4360 евро, просрочената договорна лихва съгласно т. 4 от договора в размер на 4348,30 евро з а периода от 30.04.2013 г. до 30.11.2022 г.включително, обезщетението за забава в размер на 4297,13 евро, начислено съгласно т. 10 от договора за периода от 30.12.2012 г. до 06.12.2022 г., всички просрочени задължения по договора в размер на 13005,43 евро.

След заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК от 07.12.2022 г., подадено от ищеца, било образувано Частно гражданско дело № 2172 по описа за 2022 г. на Районен съд – Разград срещу ответниците. Съдът след преценка по смисъла на чл. 418 ал. 2 от ГПК стигнал до извода, че представения документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците - кредитополучатели, поради което издал заповед за изпълнение срещу тях и изпълнителен лист за сумата от 13 005,43 евро (тринадесет хиляди и пет евро и 0,43 евроцента), представляваща главница и лихви по извлечение от счетоводните книги на ************* АД София, дължими по Договор № 205LD-R000352/17.12.2012 г. за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението до окончателното и изплащане, както следва: 4 360,00 евро (четири хиляди триста и шестдесет евро), просрочена главница по претендираното вземане; 4 348,30 евро (четири 2 хиляди триста четиридесет и осем евро и тридесет евроцента), представляваща просрочена договорна лихва, начислена съгласно т. 4. от Договора за кредит за периода от 30.04.2013 г. до 30.11.2022 г. включително;

4297,13 евро (четири хиляди двеста деветдесет и седем евро и 0,13 евроцента), съобразно т. 9, б.”Б”, ред 2, представляваща обезщетение за забава за просрочените плащания, начислена съгласно т. 10 от Договора за кредит за периода от 30.02.2012 г. до 06.12.2022 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2022 г. до окончателното изплащане, ведно с държавна такса за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в размер на 508,73 лева (петстотин и осем лева и 0,73 стотинки), ведно с юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГП в размер на 100 лв. (сто лева). Със разпореждане по ЧГД №2172 по описа за 2022 г. на Районен съд Разград връчено в П**** АД на 15.03.2023 г., съдът указал на ищеца, че в едномесечен срок, съгласно чл. 422, ал.1 във вр. чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК, могат да предявят иск за установяване вземането им срещу ответниците.

Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното от правна страна:

Предявените установителни искове са допустими, тъй като за тези вземания има издадена заповед за незабавно изпълнение.

Договорът за кредит, въз основа който се претендират вземанията, е сключен между страните в изискуемата от чл. 430, ал. 3 от Търговския закон писмена форма и съдържа реквизитите, предвидени в Закона за потребителския кредит. Непосредствено след сключването на договора ищецът е изпълнил своето задължение по чл. 430, ал. 1 от Търговския закон да отпусне паричната сума. По силата на договора за кредитополучателят е възникнало задължението да върне тази парична сума след изтичане на срока на договора, ведно с лихвата по кредита, уговорена с банката съгласно чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Съответно в договора е уговорен размера на ГПР и същият е в пъти помалко от пределно допустимия, регламентиран в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Размерът на отделните задължения е посочен в погасителния план, подписан от ответника.

Поради изложените причини съдът намира, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение с посочения в договора за кредит предмет, по силата на което банката е предоставила на кредитополучателите уговорения кредит срещу поето задължение за връщането на сумата ведно с уговорената възнаградителна лихва. Ясно е посоченото как е формирана възнаградителна лихва, поради което тази клауза не е нищожна.

Според чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а според чл. 111, б. "б" и "в" ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват/ вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Следва да се има предвид, че уговореното между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части.

Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно 3 съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.

”в” ЗЗД. По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането и, е повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо приложима по отношение на това задължение е общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски. Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати,отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост.

Следователно началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Съдът приема, че от момента на настъпване изискуемостта на процесните вземания е започнала да тече погасителна давност, чиято продължителност е пет години за главницата и за договорната лихва по договора за кредит (от 30.11.2022 г.), а по отношение на останалите плащания тригодишната давност.

Следователно с оглед събраните доказателства съдът намира, че изискуемостта е настъпила.

Следователно доколкото ответниците не са заплатили нищо от дължимото, дължат солидарно на ищеца заплащане на главница в пълен размер по договора. Ищецът претендира заплащане на договорна лихва в размер на 4 348,30 евро (четири хиляди триста четиридесет и осем евро и тридесет евроцента), начислена съгласно т. 4 от договора за кредит за периода от 30.04.2013 г. до 30.11.2022 г. включително . С оглед събраните доказателства ответниците дължат солидарно заплащане и на дължимата договорна лихва в посочения от ищеца размер за периода от 30.04.2013 г. до 30.11.2022 г.

По претендираното обезщетение за забава:

Като потребител ответниците разполагат със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидени в ЗЗП, за които съдът следи служебно. Основанието за начисляване на лихвена надбавка за забава произтича от договорна клауза, които директно противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Според цитираната разпоредба, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата (чл. 33, ал. 1 ЗПК ), а съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. По отношение на лихвената надбавка за забава е явно, че тя многократно надвишава по размер законната лихва за забава, тъй като съгласно договора се формира като към договорната лихва се добави законната лихва. Поради изложеното нищожната клауза следва да бъде заместена от повелителната разпоредба на чл. 33, ал. 2 ЗПК съгласно която при забава на длъжника обезщетението не следва да надвишава законната 4 лихва, т.е. ищецът има право на вземане за законна лихва за посочения период на забавата. В случая съобразно възражението за изтичане на погасителна давност искът за обезщетение за забава следва да бъде уважен в частта му до размера от 424,85 евро за периода от 06.12.2019 г. до 06.12.2022 г., като в останалата му част до претендирания размер от 4297,13 евро следва да бъде отхвърлен.