Решение № 8149 от 04.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 30121/2025
- Вид
- Решение № 8149
- Подписан
- 04.05.2026
- В сила
- 04.05.2026
- Състав
- ДЕНИЦА ИВАНОВА ЦВЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 8149 гр. С., 04.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110130121 по описа за 2025 година
С. В. Р. е предявила срещу „В. К.“АД иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, а при евентуалност на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, за прогласяване за нищожен на договор за паричен заем „P. 14“ №5939490/27.06.2023.При условията на евентуалност ищцата е предявила и искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.1, ал.3 от договора, предвиждаща такса за експресно разглеждане; на клаузата на чл.1, ал.3 , регламентираща фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер от 40.32%, както и на чл.2, ал.2 от договора, предвиждаща неустойка в размер от 626.28 лева за неосигурено обезпечение.
Твърди, че на 27.06.2023 е сключила с ответника договор за паричен заем „P. 14“ №5939490 онлайн чрез средства за комуникация от разстояние.Твърди, че по силата на договора ответникът е предоставил кредит в размер от 1600 лева, при ГПР 49.38%, фиксиран годишен лихвен процент от 40.32%;лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден-0, 11%, такса за експресно разглеждане в размер от 939.08 лева .Поддържа, че по договора е предвидена и неустойка в размер от 626.28 лева за неосигурено 1 обезпечение.Видно от чл.5, ал.2 от договора общата дължима сума е 3636.30 лева.Твърди, че в ГПР не са включени неустойката и таксата за експресно разглеждане.Твърди, че е налице неяснота относно включените компоненти в ГПР- 49.38%.Твърди, че това представлява нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК.Твърди, че ГПР не е реалният, тъй като в него не е включена таксата за експресно разглеждане и неустойката.Поради това договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Твърди и нищожност на отделни клаузи в договора.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „В. К.“АД оспорва предявените искове.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на договор за паричен заем P. 14 №5939490/27.06.2023 „В.
К.”АД е преодставил на С. В. Р. сумата от 1600 лева за срок от 68 седмици, при фиксиран ГЛП-40.32% и ГПР-49.38%.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за паричен заем P. 14 №5939490/27.06.2023 „В.
К.”АД е преодставил на С. В. Р. сумата от 1600 лева за срок от 68 седмици, при фиксиран ГЛП-40.32% и ГПР-49.38%.
Съгласно чл.1, ал.2 от договора заемателят заявява, че преди подписване на настоящия договор е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем.
Съгласно чл.1, ал.3 от договора за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 939.08 лева.
Съгласно чл.1, ал.4 от договора страните се уговарят таксата по горната алинея да се заплати от заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.
Съгласно чл.5, ал.1 от договора заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция.
2
Съгласно чл.5, ал.2 от договора страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 626.28 лева.Страните се съгласяват, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 106.95 лева, а общото задължение по договора става в размер на 3636.30 лева..
По отношение на таксата за експресно разглеждане
Видно от договора в него е предвидено като задължение заплащане на такса за експресно разглеждане, която е включена към всяка погасителна вноска.Общият размер на плащанията с включена такса за експресно разглеждане възлиза в размер на 3010.02 лева, така както е посочено в чл.3, ал.1, т.7 от договора.
Съдът като взе предвид, че таксата за експресно разглеждане е включена в общата сума на плащанията, както и във вноските по кредита, намира, че тя представлява разход по кредита и следва да бъде включена в ГПР.
Същевременно съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не може да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение за експресно разглеждане на документи е свързано с процедурата по усвояване на кредита и клаузата, която предвижда дължимостта му противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.Таксата за експресно разглеждане пряко касае действия по разглеждане на искането на кандидат–заемателя, поради което се явява такса във връзка с усвояването на кредита, а не допълнителна услуга.
С оглед на изложеното клаузата, предвиждаща таксата за експресно разглеждане е нищожна поради противоречие със закона- чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Съдът намира, че клаузата за таксата за експресно разглеждане е нищожна и като противоречаща на добрите нрави. В договора е уговорена такса от 939.08 лева, включена към всяка погасителна вноска.Сумата по кредита е в размер от 1600 лева.С оглед на което съдът намира, че уговорената такса за експресно разглеждане е повече от ½ от размера на кредита, което 3 противоречи на принципите на добросъвестност и справедливост..Съдът намира, че тази такса води до неоснователно обогатяване на кредитора и представлява скрита печалба извън договорната лихва.Поради това съдът намира, че клаузата, предвиждаща таксата за експресно разглеждане е нищожна и поради противоречие с добрите нрави.
По отношение на неустойката за неосигурено обезпечение Видно от договора на ищеца е начислена неустойка в размер от 626.28 лева, като същата е включена в погасителните вноски по договора, възлизащи на 106.95 лева..В случая е начислена неустойка, която е в размер повече от 1/3 от сумата по кредита, което накърнява добрите нрави и излиза извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция на неустойката.Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение не обезщетява претърпяна загуба или пропусната полза, а има за цел само неоснователно разместване на блага.Посочената неустойка няма за цел задоволяване на имуществения интерес на кредитора, а води до неговото неоснователно обогатяване..В случая неустойката представлява скрита печалба извън договорната лихва.
Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, предвиждаща неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
По отношение на ГПР
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 27.06.2023, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.06.2023г. е 2.96%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 12.96%.В случая по договора ГПР е 49.38% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 64.8%.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не са включени таксите за експресно разглеждане и неустойката за неосигурено обезпечение.
4
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая таксата за експресно разглеждане и неустойката за неосигурено обезпечение представляват също разходи по кредита, които следва да бъдат включени в ГПР.
Вярно е, че е предоставен 3-дневен срок от сключване на договора за ангажиране на обезпечение, но условията към обезпеченията са на практика непостижими за длъжниците за краткия период, което обуславя и заплащане на неустойката.Изводът за това, че неустойката е част от разходите по кредита, се обуславя и от представения погасителен план с начислена неустойка в погасителните вноски. Таксата за експресно разглеждане също е включена във вноските по погасителния план и в общо дължимата сума по кредита, което също налага извода, че тя представлява разход по кредита.
Съдът намира, че ако при изчисляването на ГПР се включат и таксата за експресно разглеждане в размер на 939.08 лева и неустойката за непредоставяне на обезпечение в размер на 626.28 лева, изчисленият ГПР ще надвиши многократно ограничението по чл.19, ал.1 от ГПК.Още повече, че общият размер на таксата за експресно разглеждане и неустойката е 1565.36, т.е. почти колкото е размера на заема -1600 лева.
Съдът намира, че невключването на таксата за експресно разглеждане и неустойката в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Таксата за експресно разглеждане и неустойката представляват допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на таксата за експресно разглеждане и неустойката в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.Отделно от това ако таксата за експресно разглеждане и неустойката бъдат включени в 5
ГПР, това би довело до многократно надвишаване на ограниченичението на чл.19 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие със закона.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК следва да бъде уважен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищцата е реализирала разноски в размер от 53.54 евро – за държавна такса.
Процесуалното представителство на ищцата е осъществено по реда на чл.38 от ЗА.
Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителнта правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решеие от 24.01.2024 по дело С-438/22 на СЕС, виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималние размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения в чл.101, §1, националният съд е длъжен да откаже да приложи таза национална правна уредба.От изложеното следва, че съдът не е обвързан от размерите, разписани в Нареба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимо адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените процесуални действия. Делото не представлява фактическа и правна сложност и е решено в рамките на 1 съдебно заседание, на което не е присъствал процесуален представител на ищцата..
Предвид изложеното съдът намира, че в полза на процесуалния представител на ищцата на основание чл.38 от ЗА следва да бъде присъдено 6 адвокатско възнаграждение в размер от 200 евро.
Разпечатката съдържа 45 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/18e30164-68c5-46ae-8f94-7fdeab03a99d