Решение № 405 от 07.07.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Благоевград, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Бельова

Членове:

Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело № 20221200500097 по описа за 2022 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена въззивна жалба с вх.

№904957/12.07.2021 г., от адв. В.Г., като процесуален представител на СТ. ЦВ. АНГ., адрес: с. Г.Б. общ. К., срещу Решение №901421/10.06.2021 г., постановено по гр. д. №960/2020 г. по описа на РС – Сандански. Недоволна от така постановеното решение е останала ответницата пред първата инстанция – С.А., която го обжалва пред Окръжен съдБлагоевград, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззивникът в настоящото дело твърди, че имотът описан в нотариален акт №56, том V, дело 130 от 1977 г. не е идентичен с имота, описан в нотариален акт №16, том III, рег.

№2386, дело 398/2019 г. на нотариус с рег. №197, с район на действие РС-Сандански. Счита, че погрешно първоинстанционният съд не е посочил доводи за порочността на исковата молба за наличието на разминаване между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Твърди се още, че съдът е уважил на ищеца исковете до размера на 1/6 ид. част, която е призната, като наследствена квота на наследодателя М. П., но от доказателствата по делото се установило, че по отношение на жилищната сграда е налице пристрояване, което било самостоятелно вещно право – правото на строеж на лицето С. М.в А., съпруг на С.А..

Навеждат се съображения, че районната инстанция неправилно е кредитирала с доверие единствено свидетелите, сочени от ищецa, без да са съобразени и показанията на водените от ответника, като в тази посока счита, че е налице противоречие и необоснованост.

Навежда се във въззивната жалба, че в оспорваното съдебно решение липсват мотиви относно представените писмени доказателства, свързани с факти и обстоятелства, които са 1 представени с отговора на исковата молба. Счита, че целият имот е владян от С.А., за което били налице доказателства по делото. Моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените искове за това, че С.А. не е собственик на 1/6 ид. част от поземлен имот с планоснимачен номер 148, представляващ ½ ид. част от УПИ II – 148,149 в кв. 16 по действащия регулационен план на с. Г.Б. общ. К., който имот е идентичен с Парцел III, кв. 16, по предходния регулационен план на селото с обща площ за УПИ от 1384 кв. м., и е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот №16, т. 3, рег. №2386, дело 398 от 13.11.2019 г., по описа на нотариус С.П. за 1/6 ид. ч. от поземлен имот с планоснимачен номер 148, предсатвеляващ ½ ид. част от УПИ II – 148,149 в кв. 16 по действащия регулационен план на с. Г.Б. общ. К., който имот е идентичен с Парцел III, кв. 16, по предходния регулационен план на селото с обща площ за УПИ от 1384 кв. м.

Подадена е и въззивна частна жалба с вх. №905190/04.08.2021 г., от адв. Л., като процесуален представител на ищеца Г.П., против Решение №901421/10.06.2021 г., постановено по гр. д. №960/2020 г., по описа на РС-Сандански, в частта с характер на определение, с което е прекратено производството по делото по предявения отрицателен установителен иск за частта над 1/6 ид. част от целия имот, както и че останалите съсобственици на вещта не са необходими другари.

Окръжният съд, след като служебно провери редовността и допустимостта на въззивните жалби, счита че същите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и чл. 275, ал. 1 от ГПК, отговарят по съдържание и приложения на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, изхождат от страни с необходимия правен интерес и процесуална представителност, насочени са против съдебен акт от категорията на обжалваемите, при което са процесуално допустими.

По същество:

Районен съд - Сандански е бил сезиран с депозирана искова молба на Г. М. П., ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „Л. 6“, бл. 625, вх. А, ет. 6, ап. 41, срещу СТ. ЦВ. АНГ., ЕГН **********, от с. Г.Б. община К., област Благоевград, за установяване, че последната не е собственик на поземлен имот с пл. номер 148, представляващ 1/2 ид. ч. от УПИ II - 148,149, кв. 16 по действащия регулационен план на с. Г.Б. общ. К., който имот е идентичен с Парцел III, кв. 16 по предходния регулационен план на селото, с обща площ за УПИ от 1 384 кв.м., при граници: УПИ 1-152,153,154, УПИ XII-151, УПИ XI-147, УПИ III-144 и улица с осови точки от 34-80, ведно с построената в южната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда с декларирана разгъната застроена площ от 144 кв.м., и за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот №16, т. ІІІ, рег. №2386, д. №398 от 13.11.2019 г. по описа на нотариус С.П., с рег. №197 по регистъра на НК и с район на действия-района на РССандански, с правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и във вр. с чл.

79, ал. 1 от ЗС, и чл. 537, ал. 2 от ГПК.

2

С така постановеното и атакувано с въззивната жалба съдебно решение №901421/10.06.2021 г., РС-Сандански е прекратил производството по отношение на предявените искове от Г. М.

П., с ЕГН-**********, срещу СТ. ЦВ. АНГ., с ЕГН-**********, за установяване, че последната не е собственик на поземлен имот с пл. номер 148, представляващ 1/2 ид. ч. от УПИ II - 148,149, кв. 16 по действащия регулационен план на с. Г.Б. общ. К., ведно с построената в южната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда, и за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот №16, т. ІІІ, рег. №2386, д. №398 от 13.11.2019 г. по описа на нотариус С.П., в частта над размера от 1/6 ид. ч., поради недопустимост; признал е за установено по отношение на Г. М. П., че СТ. ЦВ. АНГ. не е собственик на 1/6 (една шеста) идеална част от поземлен имот с пл. номер 148 (сто четиридесет и осем), представляващ 1/2 (една втора) ид.ч. от УПИ II - 148,149 ( УПИ втори, пл. номер сто четиридесет и осем и сто четиридесет и девет), кв. 16 (шестнадесет) по действащия регулационен план на с. Г.Б. общ. К., който имот е идентичен с Парцел III (трети), кв. 16 (шестнадесети) по предходния регулационен план на селото, с обща площ за УПИ от 1 384 (хиляда триста осемдесет и четири) кв.м., при граници: УПИ 1-152,153,154, УПИ XII-151, УПИ XI-147, УПИ III-144 и улица с осови точки от 34-80, ведно с построената в южната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда с декларирана разгъната застроена площ от 144 (сто четиридесет и четири) кв.м.

На основание на чл. 537, ал. 2 от ГПК е и отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот №16, т. ІІІ, рег. №2386, д. №398 от 13.11.2019 г. по описа на нотариус С.П., с рег. №197 по регистъра на НК и с район на действия-района на РС-Сандански, за 1/6 (една шеста) ид. ч. от поземлен имот с пл. номер 148, представляващ 1/2 ид. ч. от УПИ II 148,149, кв. 16 по действащия регулационен план на с. Г.Б. общ. К., който имот е идентичен с Парцел III, кв. 16 по предходния регулационен план на селото, с обща площ за УПИ от 1 384 кв. м., при граници: УПИ 1-152,153,154, УПИ XII-151, УПИ XI-147, УПИ III-144 и улица с осови точки от 34-80, ведно с построената в южната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда с декларирана разгъната застроена площ от 144 кв. м.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и с оглед разпоредбата на чл.

272 от ГПК, препраща своята към нея.

При вярно констатирани факти, първостепенният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, като фактите са били субсумирани правилно към приложимите законови разпоредби. Въззивният състав споделя правните изводи на РС, тъй като те са обосновани и намират опора в относимите към спора материалноправни норми.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

3

Съобразно задължителната съдебна практика, обобщена в ТР №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права се свърза с условието ищецът да притежава самостоятелно право, което се оспорва. В хода на първоинстанционното дело, ищецът е доказал фактите, с които обосновава правния си интерес. Съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, децата на починалия наследяват по равни части, а съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Правилно е определено, че частта на ищеца от наследството на баща му е 1/6 ид. ч., до който размер ищецът има правен интерес от предявяване на иск за собственост.

Не могат да бъдат споделени възраженията на въззивника, че имотът, описан в нотариален акт №56, том V, дело 130 от 1977 г. не е идентичен с имота, описан в нотариален акт №16, том III, рег. №2386, дело 398/2019 г. на нотариус с рег. №197, с район на действие РССандански. Безспорно по делото са налични писмени доказателства, в това число и Постановление от 13.11.2019 г. на нотариус С.П., където изрично е записано, че е налице идентитет, което пък е било и основанието за издаване на нотариалния акт от 2019 г. за признаване на С.А. за собственик по документи и давностно владение на ½ ид. част от описания имот. Ето защо и правилно първостепенният съд в проекта си за доклад по чл. 146 от ГПК, е приел, че тъй като с отговора на исковата молба, а и в последствие в производството не са наведени възражения в тази посока, не е необходимо на ищеца да бъде издавано съдебно удостоверение, чрез което да се снабди от община К. с удостоверение за идентичност на имоти, доколкото това доказателство не е необходимо, с оглед наличието на идентитет в посочения имот в исковата молба. В тази връзка следва да се отбележи категорично относно оспорванията на жалбоподателя, че е налице противоречие в обстоятелствената част от исковата молба на един имот и на друг такъв в петитума, са изцяло несъстоятелни. Както бе посочено по-горе, налице е сходство между описания имот в обстоятелствената част в исковата молба и този в искането до съда, за което свидетелстват наличните доказателства – нотариален акт, постановление на нотариус Петков от 2019 г.

На следващо място, не се споделят въраженията на жалбоподателя, че представения Протокол №374/02.07.1948 г. за даване на строителна линия е оставен без обсъждане от съда, който е счел това обстоятелство за неотносимо. Същият документ не може да обоснове в каква степен е довело до едно бъдещо застрояване. Правилно е оставено като неотносимо към предмета на доказване. На следващо място неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че неправилно е придадена вяра на показанията на свидетелите, посочени от ищеца, без да са анализирани такива от свидетелите, посочени от ответницата. В своята доказателствена съвкупност, в това число и свидетелските показания, обосновават извода, че С.А. не е доказала, че само тя, респективно тя и съпругът й, са упражнявали фактическа власт върху процесния имот за период от 10 години, напротив установено е, че ищецът по няколко пъти годишно през последните 5-8 години е отсядал в имота, като е преспивал в стаите, които са ползвали неговите родители, които стаи е заключвал; изградил е ограда откъм задния вход за парцела; посадил е овощни дръвчета и лози; посрещал е близки в имота. По този начин не се доказва обективния елемент на давностното владение. От друга 4 страна, до м. септември 2020 г., когато е разбила катинара на една от стаите, използвани от ищеца и не е допускала същия в имота, не са събрани данни нито ответницата, нито приживе нейният съпруг, да са манифестирали по някакъв начин по отношение на ищеца явно и категорично намерението си да своят имота за себе си, респ. да извършва действия, които по несъмнен начин да обективират пред ищеца по делото (брат на съпруга й) такова нейно намерение. Възраженията на жалбоподателя с депозираната въззивна жалба не намират опора в доказателствата по делото, като същите са събрани от първоинстанционния съд по реда, предвиден в ГПК, след анализ в цялостна съвкупност и преценка въз основа на твърденията и оспорванията на страните.