Решение № 4558 от 15.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4558 гр. Варна, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110101519 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по първоначално предявени от Р. И. С., ЕГН **********, с адрес: град *, срещу „В* Кр*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, обективно съединени искове, както следва:

1. главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК за приемане на установено между страните, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от сключения между тях Договор за паричен заем Standart _14 № * от 19.08.2024 г. е нищожна поради противоречие със закона;

2. евентуално предявен установителен иск, в случай на отхвърляне на главния установителен иск, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за приемане на установено между страните, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от сключения между тях Договор за паричен заем Standart _14 № * от 19.08.2024 г. е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.

Ищцата твърди, че на 19.08.2024 г. сключила Договор за паричен заем Standart _14 № * от 19.08.2024 г. с „В* Кр*“ АД, въз основа на който й била отпусната сума в размер на 1 900 лева при годишен лихвен процент от 40,32 % и годишен процент на разходите от 50,04 %.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора, погасителната вноска по кр*а е в размер на 131,06 лева и включва главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Заявява се от ищцата, че в ГПР неправомерно не били включени предвидената в чл. 1, ал. 3 от договора такса за експресно разглеждане, както и предвидената в чл. 5, ал. 2 от същия неустойка.

Поради посоченото се сочи нарушение на чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК, съгласно който кр*орът не може да иска заплащане на такси и комисиони, свързани с усвояване и управление на кр*а, като не е налице е допълнително предоставена услуга, обуславяща начисляването на такава такса. По отношение на предвидената в чл. 5 от договора неустойка се твърди, че същата противоречи на чл. 16 ЗПК, съгласно която преди сключване на договора кр*орът трябва да извърши оценка на кр*оспособността на длъжника, като начисляването на неустойка при неизпълнение на въведеното в договора задължение за предоставяне на обезпечение противоречи и на добрите нрави. С оглед наведените твърдения за нищожност на клаузи от процесния договор се заявява дължимост по същия 1 само на главницата.

С оглед на изложените съображения, се иска уважаване на предявените искове, както и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на първоначално предявените искове.

Не се оспорва наличието на облигационно отношение между страните по посочения в исковата молба договор за потребителски кр*.

Оспорва се клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора да противоречи на закона и на добрите нрави, доколкото същата се начислявала по искане на длъжника и преди, а не след сключване на договора за кр*, поради което не представлявала такса по управление и усвояване на кр*а. Оспорва се и предвидената в процесния договор неустойка за непредоставяне от кр*ополучателя на обезпечение да е противоречаща на закона и на добрите нрави, доколкото същата имала присъщите обезпечителна и обезщетителна функции, клаузата за неустойка е приета от длъжника при условията на свобода на договаряне, като същият е разполагал и с правото да се откаже от договора. Твърди се, че в ГПР не е следвало да бъдат включени процесните такса за експресно разглеждане и неустойка.

По изложените съображения се иска отхвърляне на първоначално предявените искове.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК е депозирана насрещна искова молба, във връзка с която съдът е приел за съвместно разглеждане в производството предявения от „В* Кр*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, срещу Р. И. С., ЕГН **********, с адрес: град *, насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1 175 лева – частичен иск от общо 1 386,25 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем Standart _14 № * от 19.08.2024 г., ведно с законната лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещния иск – 10.04.2025 г. до изплащане на задължението.

Изложени са твърдения, че въз основа на сключения между страните договор за кр* ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 1 900 лева, при годишен лихвен процент от 40,32 % и годишен процент на разходите от 50,04 %. Заявява се, че Р. И. С. е заплатила по кр*а сумата от общо 725 лева, от която: 513,75 лева – главница и 211,25 лева – договорна лихва. Сочи се, че с оглед дължимостта на част от предоставената в заем главница с насрещната искова молба, на основание чл. 9, ал. 3 от Договор за паричен заем Standart _14 № * от 19.08.2024 г., кр*ът се обявява за предсрочно изискуем, като насрещната искова молба се счита за уведомление за същото.

Поради изложеното се претендират част от останалата незаплатена главница по кр*а.

В отговор на насрещната искова молба се оспорва насрещния иск, като се твърди, че с процесния договор за кр* се рефинансирало задължение на ответницата по Договор от 15.04.2024 г. Не се оспорва принципната дължимост на доказано усвоена главница по кр*а, но се оспорва размерът на претенцията. Твърди се нищожност на процесния договор, поради противоречие предвидените в него договорна лихва, такса за експресно разглеждане и неустойка за непредставяне на обезпечение със закона и добрите нрави, както и поради невключване на последните в ГПР.

В открито съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В писмено становище поддържа първоначалните искови претенции, както и прави признание на предявения насрещен иск. Претендират се сторените в производството съдебно – деловодни разноски.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено становище се оспорват първоначално предявените искове и се иска тяхното отхвърляне като неоснователни. Иска се постановяване на решение в съответствие с направеното признание на насрещния иск. Претендират се разноски за производството.

2

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства намира следното от фактическа страна:

Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти: че между страните в производството е сключен Договор за паричен заем Standart _14 № * от 19.08.2024 г. с „В* Кр*“ АД, въз основа на който на ищцата била отпусната сума в размер на 1 900 лева при годишен лихвен процент от 40,32 % и годишен процент на разходите от 50,04 %; че главницата по процесния договор за кр* е усвоена изцяло от кр*ополучателя; че последният е погасил сумата от общо 725 лева, от която: 513,75 лева – главница и 211,25 лева – договорна лихва.

От представените и приети по делото Договор за паричен заем Standart _14 № * от 19.08.2024 г. и Погасителен план към него се установява, че съгласно същия на ищцата е предоставена сумата от 1 900 лева, при годишен лихвен процент от 40,32 % и годишен процент на разходите от 50,04 %, като е договорено, че размерът на погасителната вноска е 131,06 лева и включва главница, лихва и такса за експресно разглеждане. В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидена такса за експресно разглеждане в размер на 1 079,26 лева.

Видно от представената от ответника Справка към погасителен план, ищцата е погасила по кр*а сумата от общо 725 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

По първоначално предявения главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал.

1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК съдът намира следното:

За успешното провеждане на иска в тежест на ищцата е да установи по несъмнен начин, в условията на пълно и главно доказване, че между нея и ответника е сключен договор за потребителски кр*, който е подписан в разрез с императивните правила за поведение, нормативно регламентирани в ЗПК и ЗЗП, както и че същият противоречи на добрите нрави.

Безспорно по делото се установява, че между Р. И. С. и „В* Кр*“ АД е налице сключен Договор за паричен заем Standart _14 № * от 19.08.2024 г., по силата на който в полза за ищцата е предоставена сумата от 1 900 лева при годишен лихвен процент от 40,32 % и годишен процент на разходите от 50,04 %. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора, погасителната вноска по кр*а е в размер на 131,06 лева и включва главница, лихва и такса за експресно разглеждане /последната в размер на 1 079,26 лева/.

Не е спорно по делото, че ответникът е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.

2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кр*и, което го определя като кр*ор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Страните не спорят, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал.

3 ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Сключеният между страните договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кр* по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закона за потребителския кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кр* е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кр*, установени в защита на потребителите.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът за кр* трябва да съдържа годишния процент на разходите по кр*а и общата сума, дължима от 3 потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кр*, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кр*а, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кр*а за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кр*.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кр*ното правоотношение.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кр*а за потребителя " са всички разходи по кр*а, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кр*ни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кр*, които са известни на кр*ора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кр*, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кр*а, или в случаите, когато предоставянето на кр*а е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 50,04 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кр*а, а именно таксата за експресно разглеждане на заема. Последната е сигурен разход за потребителя, който разход е известен на кр*ора към датата на сключване на договора за паричен заем и следва да се включва в общите разходи по кр*а по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК . С оглед характера на таксата за експресно разглеждане на заема по чл. 3.9 от договора за паричен заем се налага извода, че същата касае действия по усвояване на кр*а за експресно разглеждане и изплащане на сумата по заема, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява събиране на такси и комисиони от кр*ора. При това положение следва да се приеме, че целта на посочената договорна клауза, предвиждаща дължимост на такса за експресно разглеждане на заема, е да послужи като допълнително възнаграждение на кр*ора за предоставянето на сумата по кр*а (т. нар. скрита възнаградителна лихва), уговорена в противоречие с добрите нрави и принципите на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските правоотношения.