Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1715 от 11.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1899/2023
Вид
Определение № 1715
Подписан
11.07.2023
В сила
11.07.2023
Състав
Величка Петрова Белева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 413 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.3 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1715 гр. Пловдив, 11.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501899 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Кредитна агенция България“ ООД против Разпореждане № 13035/23.05.2023, пост. по ч.гр.д.№ 7241/23, ПдРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист против Т. Г. С., ЕГН **********, за осъждането й да заплати: сумата в размер на 24 726.66 лева – главница, както и сумата в размер на 5640.68 лева – договорна лихва за периода от 16.11.2022 г. до 16.05.2023 г., произтичащи от Договор за кредит от 15.07.2022 г., обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 162, том ІІ, рег. № 2864, дело № 359 от 15.07.2022 г. на Нотариус Катерина Антонова, рег. № 472 на НК, с район на действие РС – Пловдив, вписан в СВ – Пловдив под вх.рег. № 24475 от 15.07.2022 г., акт № 132, том 10, дело № 14296, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.05.2023 г., както и за разноските по делото.

Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт.

Поддържа, че изводът на заповедния съд за ненастъпване на основанието за дължимост на претендираното вземане за погрешен. Твърди, че се е позовал на предсрочна изискуемост на вземането, като е приложил доказателства за отправена покана до длъжника за доброволно изпълнение на просрочените вноски, връчена на 27.04.2023г.Счита, че предсрочната изискуемост е настъпила, поради което и подаденото заявление е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за незабавно изпълнение. Претендира разноски.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 413 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява неоснователна.

Обжалва се разпореждане, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за суми, претендирани по договор за кредит, инкорпориран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот. Решаващите изводи на съда, за да постанови обжалвания акт са, че в представеният нотариален акт не се съдържат данни за размера на месечните погасителни вноски, поради което и не може да се 1 направи извод за наличие на подлежащо на изпълнение вземане.

В заповедното производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по делото. Съгласно изискванията на чл.417, т.3 от ГПК съдът издава заповед за изпълнение при искане за издаване на заповед за изпълнение основано на нотариален акт относно съдържащите се в него задължения за плащане. В настоящия случай заявителят е представил копие от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, в който е посочено, че същата обезпечава сключеният между страните договор за кредит в размер на 25 000лв., със срок на погасяване от 72 месеца, при месечна лихва от 3,3% и ГПР от 47,64%. Посочено е, че кредитът се погасява по банков път до 15.07.2028г. съгласно погасителния план по т.1.5 от Договор за ипотечен кредит с фиксиран лихвен процент от 15.07.2022г. Представено е копие от договора за кредит, но в него няма т.1.5, а в чл.5 на р.1 е уговорено развалянето на договора при забава. Заявителят претендира, че са налице просрочени месечни погашения, поради което е упражнил правото си на обявяване на вземането за предсрочно изискуемо. При липса на данни какви са били уговорките за тези месечни погашения, то и не може да се прецени дали действително са налице настъпили падежи на отделни вноски, за да е налице право да се обяви предсрочна изискуемост на цялото вземане. Така, доколкото цялото вземане е с падеж 15.07.2028г., която дата не е настъпила, то представеният нотариален акт не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Ето защо липсват предпоставките на чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение въз основа на нотариален акт относно съдържащи се в него задължения. До същите изводи е достигнал и заповедния съд, поради което и постановеното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 13035/23.05.2023, пост. по ч.гр.д.№ 7241/23, ПдРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2