Решение № 2195 от 01.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2195 гр. Бургас, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20262120101306 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявения от Р. С. Ш. против Б. К. К. и изменен в съдебно заседание иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 4 евро, от които: 1 евро - част от сумата от 6 861,53 евро, представляваща платена от ищеца през периода м. януари 2025 г. – м. януари 2026 г. наемна цена по договор за наем от 21.01.2025 г., 1 евро - част от сумата от 432,26 евро, представляваща платена от ищеца стойност на ел. енергия, доставена в наетия имот за същия период, 1 евро - част от сумата от 87,68 евро, представляваща платена от ищеца стойност на доставени ВиК услуги за същия период и 1 евро – част от сумата от 151,61 евро, представляваща платени от ищеца режийни разноски за наетия апартамент за същия период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че с ответницата са имали връзка от м. юни 2024 г., но не са живели заедно, като през м. *** г. се родил синът им П. Р. Ш.. Твърди също така, че на 21.01.2025 г. той и ответницата - като наематели - сключили договор за наем на апартамент, находящ се в гр. Б**, бул. ****, в който да живеят ответницата и детето, като уговорката им била ищецът да заплаща наема и разходите, свързани с жилището за ток и вода, а ответницата да му възстановява половината от заплатените средства. В изпълнение на това ищецът платил наемните вноски за времето от м. януари 2025 год. до м. януари 2026 1 год. включително – по 1100 лв. месечно, а за периода от м. февруари 2025 г. до м. януари 2026 г. тй заплащал и по 20 лв. месечно за интернет и телевизия, като така платил общо 13 420 лв., равняващи се на 6 861,53 евро. На следващо място ищецът сочи, че през горепосочения период е платил и 845,43 лв. (432,26 евро) - за ел. енергия за наетия апартамент, 171,50 лв. (87,68 евро) - за ВиК услуги, както и 296,53 лв. (151,61 евро) режийни разноски към ЕС относно наетото жилище, като общият размер на платените от него суми за наетото жилище е в размер на 14 733,46 лв. (7 533,09 евро) и ответницата му дължи половината от тази сума. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 59 от ЗЗД, като същият е допустим.

Ответницата е подала отговор на исковата молба след изтичане на законоустановения срок. В открито съдебно заседание процесуалният й представител е оспорил изцяло иска по основание и по размер. Не се оспорва, че ответницата е страна по процесния договор за наем, но се твърди, че тя не е ползвала наетия с този договор имот, а след 03.06.2025 г. е пребивавала заедно с малолетното дете на страните в имот на друг адрес, който е бил нает единствено в интерес на детето и ищецът е заплатил доброволно разходите по него в изпълнение на свой нравствен дълг, т.е. даденото от него не е лишено от основание и не подлежи на връщане. В хода на делото е извършено плащане на претендираната от ищеца сума от 4 евро (след направеното изменение на иска), което се сочи като допълнително основание за отхвърляне на иска. В съдебно заседание ответницата се явява лично и с процесуален представител, поддържа направените възражения, моли да й бъдат присъдени направените разноски по делото. Ангажирани са доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен договор за наем от 21.01.2025 г., съгласно който Я. В. и М. В. са отдали на Р. Ш. и Б. К. за временно и възмездно ползване недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. Б**, бул. ****, срещу наемна цена в размер на 1100 лв. месечно. Въпреки, че Я. В. е посочена като наемодател, същата не е подписала договора, поради което следва да се приеме, че страна по него (наемодател) е бил единствено М. В.. Договорът за наем е сключен за срок от една година, като наемателите са се задължили да заплащат и всички разходи, свързани с ползването на имота. В договора за наем липсва клауза, сочеща при какви условия двамата наематели са се задължили да заплащат наемната цена и останалите дължими суми по договора – солидарно или разделно.

По делото са представени платежни документи, от които се установява, че в периода 31.01.2025 г. – 05.01.2026 г. ищецът е платил на М. В. наем в общ размер от 6 861,89 евро (12 300 лв. и 573 евро). Ищецът е представил и разписки за извършени плащания на суми за ел. енергия – 378,92 евро (741,10 лв.), ВиК услуги – 90,01 евро (176,04 лв.) и 151,60 евро (296,53 лв.) - режийни разходи към ЕС, като всички разходи са платени за апартамент, находящ се в гр. Б**, бул. ***, който е различен от посочения в договора за наем.

2

Между страните не се спори, че са били в интимна връзка, от която имат едно малолетно дете (родено на *** г. съгласно представеното удостоверение за раждане), но те не живеят заедно, а детето се отглежда от своята майка.

По делото е разпитана св. М. К. - майка на ответницата. Същата заявява, че ищецът е наел квартира за ответницата и детето им, за да може да се вижда с тях, като той никога не е имал претенции към ответницата тя да му дава част от наема, а напротив – многократно е заявявал, че той ще поеме всички разходи за детето. Свидетелката заявява също така, че наетият апартамент се е намирал на бул. ***, но не може да посочи точен номер. Според свидетелката, ищецът не е имал ключ за апартамента, защото не е поискал такъв. Твърди също така, че ответницата е живяла в апартамента след раждането на детето, а преди това е живяла при родителите си.

По делото е представена разписка за извършено на 16.07.2026 г. от ответницата в полза на ищеца плащане на сумата от 4 евро с посочено основание: по гр.д. № 1306/2026, като в съдебно заседание на 17.07.2026 г. процесуалният й представител е посочил, че сумата е платена с цел подобряване на отношенията между страните, но изрично е заявил, че с извършеното плащане ответницата не признава основанието и размера на иска.

Останалите доказателства са ирелевантни за спора по делото, поради което съдът не следва да ги обсъжда.

При така събраните относими доказателства, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Действително представеният договор за наем е сключен от ищеца и ответницата като наематели, т.е. всеки от тях е поел задължение към наемодателя за заплащане на наемната цена и разноските за ползване на имота, но от събраните по делото свидетелски показания се установи, че във вътрешните отношения между наемателите ищецът е поел задължение да заплаща всички дължими суми по наемния договор, предвид обстоятелството, че имотът е бил нает с цел да се ползва от ответницата и малолетното дете на страните. Разпитаната по делото свидетелката е майка на ответницата, поради което на осн. чл. 172 от ГПК при преценка на показанията й следва да се вземат предвид всички останали доказателства по делото и евентуалната й заинтересованост. След извършване на тази преценка съдът намира, че показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани, тъй като ищецът не е провел никакво доказване в подкрепа на твърдението си, че ответницата е поела задължение да му заплаща половината от разходите за наетия имот, нито е ангажирал доказателства, от които да се направи обоснован извод за недостоверност на свидетелските показания. В случая следва да се посочи също така, че договорът за наем е сключен по време на бременността на ответницата, същата е живяла там с малолетното дете на страните в първите месеци след раждането му и е полагала преките ежедневни грижи за него (факт, който не се оспорва от ищеца), като не се твърди и не са представени доказателства в този период тя да е имала доходи, поради което е логично и житейски оправдано ищецът да е поел задължението за заплащане на разходите, свързани с ползването на наетия имот, както и е сторено от него.

3

В хода на делото ответницата е платила процесната сума от 4 евро, но съдът намира, че това нейно действие не може да се цени като признание на иска, тъй като в проведеното след това съдебно заседание ответната страна изрично е заявила, че въпреки плащането тя не признава иска нито по основание, нито по размер.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че ответницата не дължи на ищеца никаква част от платените от него суми по договора за наем от 21.01.2025 г., поради което предявеният частичен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предвид отхвърлянето на иска, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответницата направените от нея разноски по делото, които са в размер на 900 евро.

Ищецът е направил възражение за прекомерност на платеното от ответницата адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, тъй като с оглед първоначалната цена на иска размерът на възнаграждението, определен по реда на чл. 7, ал, 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., възлиза на 530 евро, като в случая по делото са проведени четири открити съдебни заседания и на осн. чл. 7, ал. 9 от същата наредба се дължи допълнителен хонорар в размер на 255 евро, или минималният размер на адвокатското възнаграждение е общо 785 евро. С оглед на това и тъй като платеното от ответницата възнаграждение не надвишава значително този минимален размер, съдът намира, че същото не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. С. Ш., ЕГН **********, съдебен адрес гр. Б***, ул.

***, чрез адв. Б. Д., против Б. К. К., ЕГН **********, от гр. Б***, ул. ***, частичен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 4,00 евро, от които: 1,00 евро - част от сумата от 6 861,53 евро, представляваща платена от ищеца през периода м. януари 2025 г.

– м. януари 2026 г. наемна цена по договор за наем от 21.01.2025 г., 1,00 евро - част от сумата от 432,26 евро, представляваща платена от ищеца стойност на ел. енергия, доставена в наетия имот за същия период, 1,00 евро - част от сумата от 87,68 евро, представляваща платена от ищеца стойност на доставени ВиК услуги в наетия имот за същия период и 1,00 евро – част от сумата от 151,61 евро, представляваща платени от ищеца режийни разноски за наетия апартамент за същия период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Р. С. Ш., ЕГН **********, съдебен адрес гр. Б***, ул.***, чрез адв. Б. Д., да заплати на Б. К. К., ЕГН **********, от гр. Б**, ул. **, сумата от 900,00 евро, представляваща направените от нея разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5