Решение № 692 от 29.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 692 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000502144 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „ДЗИ-Общо застраховане“ АД срещу решение № 44/ 19.03.2025г. на ОС-Благоевград, 14 състав, постановено по т.д. № 26/23г. в частта, в която са уважени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Жалбоподателят поддържа, че в обжалваната част решението е постановено при неправилна преценка на всички доказателства, в резултат на което е достигнал до погрешно заключение относно основателността и размера на предявените искове.

Сочи, че първоинстанционният съд неправилно не е допуснал повторна автотехническа експертиза, въпреки че е поискана от неговия процесуален представител. Това е грубо нарушение на съдопроизводствените правила.

По делото има висящо наказателно производство, в което се изясняват причините за ПТП и вината на водачите, както и в коя лента на движение е станал инцидентът. Поддържа се, че от доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин, че поведението на застрахования при него водач е виновен за настъпване на ПТП. Излага се становище за съпричиняване от 40% по отношение на 1 ищеца. От заключението на автотехническата експертиза се установява, че поведението и на двамата водачи е причина за настъпването на удара. Счита, че 80 000лв. е необоснован размер на обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа се, че не всички присъдени имуществени вреди са във връзка с лечението на ищеца.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на ОС-Благоевград в атакуваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове или да приеме по- висок процент съпричиняване по отношение на ищеца.

С. Б. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът С. Б. твърди, че на 14.10.2022г. на път III-1901 при км.1+400 е настъпил пътен инцидент между лек автомобил „Хюндай ИХ35“ с рег. № ********, управляван от Д. П. и лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ********, управляван от него. Произшествието е настъпило по вина на водача П., която е нарушила правилата за движение по пътищата. В резултат от него С. Б. е получил следните травми, установени в УМБАЛ „Св. Анна“ АД-София, където е бил хоспитализиран на 15.10.2022г.: множество счупвания на 1во, 5то и 10 ребро вляво, фрактура на дясна гривнена става, фрактура на лява китка, полифрагментарна фрактура на ляво коляно, фрактура на череп, фрактура на процеси спинози на С7, фрактура на двата процеси трансверзи на С7, суспектна фрактура на преден остеофит на С4, контузионни огнища на бял дроб вляво, 100мл. плеврален излив на бял дроб вляво, фрактура на бодилест израстък на 6ти шиен прешлен, фрактура на главата на втора метакарпална кост на дясната ръка, антерелистеза на Л5 С1, наличие на САХ високо париетално в ДГМХ и срединно разположена интерхемисферна фисура.

Ищецът е бил на лечение до 27.10.2022г. като са били имобилизирани левия крак и двете ръце. На 18.10.2022. е проведена оперативна интервенция, състояща се от открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация Rsomкум плацет, плака и винтове. В същия ден е извършена и втора 2 оперативна интервенция по повод фрактурата на лявата коленна става, състояща се в открито наместване с вътрешна фиксация чрез киршерови игли и тел. Проведена е медикаментозна терапия. Получените травми са му причинили болки и страдания, които са били със значителен интензитет през първите няколко месеца от възстановителния период и продължаващи към момента. Той е следвало да спазва щадящ режим на покой без натоварване.

Бил е изправен пред невъзможността да посреща със собствени сили битови си потребности и се е нуждаел от чужда помощ. Изпитвал е силни болки в травмираните области. С оглед на цялостното му състояние е бил поставен на строг постелен режим като и тогава е изпитвал силни болки. Преди ПТП е водил активен начин на живот, а след това е настъпила промяна в ежедневието му- ограничаване на социалната и семейна активност. Това се е отразило негативно на емоционалното му състояние. Станал е тревожен, неспокоен, напрегнат. Изживеният стрес и душевни страдания ще съпътстват ищеца до кР. на живота му. Във връзка с лечението е направил имуществени разходи в размер на 5 667, 87лв. По отношение на водача на „Хюндай

ИХ35“ е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 24.07.2022г. до 23.07.2022г. Предявил е застрахователна претенция пред ответника на 02.11.2022г., но няма произнасяне по нея.

Затова моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., в едно със законната лихва от 02.11.2022г. до окончателното му изплащане, 5 667, 87 лв. обезщетение за имуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от 02.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК заявява, че оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на водача на лек автомобил „Хюндай“. Оспорва механизма на ПТП и счита, че по отношение на застрахования при него водач не са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД. Поддържа се, че той не е имал виновно и противоправно поведение и че е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата. От представения Констативен протокол не могат да се установяват причините и обстоятелствата за ПТП. Прави се възражение за съпричиняване, тъй като ищецът е бил без поставен предпазен колан, управлявал е МПС под въздействието на алкохол и към момента на 3 настъпване на събитието се е движел с превишена скорост. Счита сумата от 150 000лв. като завишена с оглед на действително претърпените болки и страдания.

Безспорно е, че на 14.10.2022г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП. За него е съставен констативен протокол за ПТП от 17.11.2022г., протокол за оглед на местопроизшествие от 14.10.2022г. и фотоалбум.

Безспорно е, че при произшествието е пострадал ищецът.

Не се спори и е прието за безспорно обстоятелството, че за лек автомобил „Хюндай ИХ35“ с рег. № ******** е имало застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на произшествието при ответника.

Във връзка с пътния инцидент е образувано ДП 203/22 на РУ-Банско.

Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, получена от ответното дружество на 02.11.2022г. По нея не е изплатено застрахователно обезщетение.

С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представил медицински документи- епикриза и документи за извършени разходи.

В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза, изготвена от вещо лице ортопед- травматолог. Тя е установила травматичните увреждания, получени от ищеца, които са във връзка и могат да бъдат получени при ПТП: разкъсно- контузна рана на главата с периорбитални хематоми на клепачите на двете очи; разкъсно -контузни рани в областта на двете подбедрици и лявата коленна става; полифрагментозна фрактура на дисталната част на дясната лъчева кост и фрактура на процесус стилоидеус улне; ЧМТ със счупване на дясната ос фронталис; малка субарахноиднална хаморагия; фрактура на процесус спинозус на шести шиен прешлен; фрактура на процеси трансверзи на семи шиен прешлен; счупване на две ребра- 1 и 5 по предната повърхност вляво. Посочено е лечението, което е предприето по отношения на травмите. На 09.01.2025г. вещото лице е извършило преглед на ищеца като в експертизата е отразен резултатът от него.

Допусната автотехническа експертиза е посочила, механизма на произшествието, скоростта на движение на двата автомобила при настъпване 4 на удара, опасната зона за спиране на двете превозни средства и причините за настъпване на пътния инцидент, възможността ударът да бъде предотвратен.

В съдебно заседание е допълнил заключението си.

Съдът кредитира заключенията на допуснатите експертизи като компетентни, обосновани и безпристрастни, основаващи се на научните правила и професионалния опит на експертите.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят П. е била водач на лек автомобил „Хюндай“, участвал в пътния инцидент. Същата възпроизвежда кога и къде е настъпил пътния инцидент, какво е било нейното поведение на пътя и това на ищеца като водач, как е възприела пътната обстановка.

Свидетелят К. живее на семейни начала с ищеца и свидетелства за болките и страданията, които е имал в резултат от травмите, получени при ПТП. Свидетелства, че е провеждал рехабилитация около 10 или повече дни.

Тя е полагала грижи за него. Предстоят му две операции за изваждане на остеосинтезния материал. Два месеца е бил на легло. След това е започнал да ходи с патерици. След раздвижването и рехабилитацията е по- добре.

Свидетелят М. е очевидец на инцидента. Спомня си за него. Описва своята посока на движение, какво е видял преди да настъпи удара и мястото на настъпването му.

Съдът кредитира показанията на свидетелите К. и М. като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Тези на свидетеля К. ги обсъжда при условията на чл.172 от ГПК поради близката връзка между нея и ищеца, но ги счита за достоверни, убедителни и без противоречие с останалите събрани доказателства.

Не дава вяра на показанията на Д. П. в частта, в която описва механизма на удара, тъй като са в противоречие с тези на свидетеля М., на заключението на автотехническата експертиза и останалите събрани доказателства, поради това ги счита за недостоверни.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел като справедливо обезщетение за неимуществени вреди от 64 000лв. и такова за имуществени вреди 4 534, 30лв. като е приел, че възражението за съпричиняване е основателно.

5

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди .

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Първонстанционното решение е валидно и допустимо.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. / опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция към ответника за определяне и изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В тримесечният срок застрахователят не е определил и изплатил такова. С оглед на това следва да се приеме, че предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ са допустими. Това обуславя активната материална и процесуална легитимация на ищеца да претендира обезщетение за претърпените от него вреди срещу застрахователя на деликвента.