Решение № 178 от 24.09.2024, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Ловеч, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20244300500340 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

С решение № 103/21.04.2024 г., по гр.д. № 635/2023 г. на PC Тетевен, съдът е отхвърлил предявения от въззивника А. М. С. против Г. В. Ю. иск по чл. 108 ЗС, за признаване за установено, че ищецът е собственик по давностно владение на поземлен имот с проектен идентификатор № ***, по кадастралната карта на с. Г., м. Х., Община Тетевен, с площ от 394 м2, който е отделен от имот с идентификатор № ***, и за предаване владението на същия имот. С решението съдът е отхвърлил искането на въззивника А. М.

С. по чл. 537, ал. 2 ГПК за обезсилване на нотариален акт № 46, том I, рег. № 249, дело № 29/2023 г. на Нотариус И. И., с рег. № 305 Нотариална камара, и е разпределил отговорността за разноските, осъждайки А. М. С. да заплати на Г.

В. Ю. сторените такива в размер на 800 лв.

Решението е обжалвано от А. М. С. с въззивна жалба, в която са направени оплаквания за неправилност на решението, с поддържане на съображения за нарушения на материалния закон и необоснованост, свеждащи се до: несъобразяване показанията на част от свидетелите и документите, доказващи собствеността на ищеца, респ. необсъждане от районния съд на приложените нотариални производства и заключенията на вещото лице; изграждане от районния съд на необоснован и неправилен извод, че ищецът не е доказал своята собственост, при наличието на нотариален акт за собственост № 95/2022 г.; изграждане от районния съд на неверен извод за изтекла придобивна давност в полза на ответницата, игнорирайки обстоятелството, че нейния баща е починал преди изтичане на десет години от закупуване на 1 съседния имот, че неговата съпруга и дъщеря не се е появявала в имота след смъртта му; несъобразяване от районния съд на установеното при огледа и от вещото лице ограждане на имота, изключващо неговото владение от ответницата или от нейния баща до смъртта му; произволно приемане от районния съд, че ответницата Г. В. Ю. се легитимира като собственик с нотариален акт 46/2023г. по наследство и давностно владение, обосновавайки се с неговото местонахождение (пред имота, закупен от баща й В. И.) и с неверния извод, че към момента на сделката през 2012 г. имотът, продаден с нотариален акт № 154/2012 г. не е бил собственост на ищеца; липса на съображения от районния съд, че всичките тези земи (с изключение на тази, по нотариален акт № 154/2012 г.) са земи по чл. 19 ЗСПЗЗ. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение, за постановяване на ново такова, с което да бъдат уважени предявените искове и да се присъдят разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба, моли се за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските за въззивното производство.

Въззивникът-ищец участва в съдебното заседание лично и чрез процесуалния представител по пълномощие адв. П. К., която поддържа жалбата, навежда доводи за нейната основателност, моли за отмяна на решението, за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноските по делото.

Въззиваемият-ответник взема участие в съдебното заседание лично и чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Т. Ц., който оспорва въззивната жалба, като в хода на устните състезания излага съображения за правилност на обжалваното съдебно решение, моли за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските по делото.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Предявеният от А. М. С. против Г. В. Ю. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС се основава на твърдение за придобито от ищеца въз основа на давностно владение право на собственост върху поземлен имот с проектен идентификатор № ***, по кадастралната карта на с. Г., м. Х., Община Тетевен, с площ от 394 м2, че същият съставлява част от имот с идентификатор № ***, че площта от 394 м2 била оградена от ищеца, че 2018 г. ищецът позволил на бащата на ответницата да я обработва като градина, срещу заплащане на наемна цена, че след като баща й починал през 2020 г. ищецът настоял ответницата да събере реколтата и на напусне имота, но последната отказвала, като през 2023 г. се снабдила за него с констативен нотариален акт.

От ответницата е направено защитно възражение, основано на твърдения за придобиване на поземления имот с проектен идентификатор № *** по давност, като се поддържа, че владението е установено от нейния баща през 2012 г., след закупуване от него на съседния поземлен имот с идентификатор ***, че приживе той го оградил и обработвал до смъртта си, след това и от ответницата.

2

Първоинстанционният съд е обявил решението си, произнасяйки се по заявените от страните искания и възражения с отхвърляне на предявения ревандикационен иск и на претенцията по чл. 537, ал. 2 ГПК.

С оглед извода за допустимост на атакуваното съдебно решение, съдът следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Като обсъди събраните пред първата и в настоящата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 19.12.2008 г. А. М. С. придобил от П. С. Л. чрез договор за покупкопродажба, извършен с нотариален акт № 135, том VII, рег. № 4538, дело № 754/2008 г. на РС Тетевен, правото на собственост върху поземлен имот (друга селищна територия), находящ се в землището на с. Г., местност Х., представляващ имот № 002039, с площ от 6.606 дка, при граници и съседи: имот № 002063 (Л. П.), имот № 002064 (наследници на Д. Д.), имот № 002065 (земи по чл. 19 ЗСПЗЗ), № 002059 (наследници на Л. П.) и имот № 097501 (полски път, Община Тетевен).

С договор за покупко-продажба от 16.07.2012 г., извършен с нотариален акт № 154, том трети, рег. № 1579, дело 143/2012 г. на нотариус Р. В. (рег. № 392 на Нотариалната камара), А. М. С. продал на В. А. И. неурегулиран поземлен имот, с начин на трайно ползване „Друга селищна територия“, с площ от 0.935 кв.м, находящ се в местност Х., съставляващ имот № 002077 по картата на землище и образуван от имот 002039, при съседи имот № 002078 (на А. С.) и имот 002065 (земи по чл. 19 ЗСПЗЗ).

С нотариален акт № 95, том трети, рег. 3607, дело № 439/2022 г. на нотариус Р. В. (рег. № 392 на Нотариалната камара), издаден 19.09.2022 г. по реда на обстоятелствена проверка, А. М. С. е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Г., Община Тетевен, одобрена със Заповед РД18-1787/30.10.2018 г. на ИД АГКК-Ловеч, находящ се в с. Г., местност Х., с площ от 2 618 кв.м, с трайно предназначение земеделска, пета категория (номер по предходен план 2 065), при съседи поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***,

*** и ***.

С нотариален акт № 46, том I, рег. № 249, дело № 29/2023 г., на нотариус И. И. (рег. № 305 на Нотариалната камара), издаден 06.02.2023 г. по реда на обстоятелствена проверка, Г. В. Ю. е призната за собственик по наследство от В. А. И. и по давностно владение, върху поземлен имот с проектен идентификатор ***, с площ от 394 кв.м, създаден чрез отделяне от имот с идентификатор ***, с трайно предназначение на територията земеделска, пета категория, при съседи поземлени имоти с идентификатори:

***, ***, ***, *** и ***.

От заключението на съдебно-техническите експертизи се установява, че поземлен имот № 002077, обет на продажбата по нотариален акт № 154, том трети, рег. № 1579, дело 143/2012 г., не е идентичен на този, с проектен идентификатор ***, с площ от 394 кв.м (спорния имот), създаден чрез отделяне от югоизточната част от имот с идентификатор ***, за 3 който е издаден нотариален акт № 46, том I, рег. № 249, дело № 29/2023 г.

Имот № 002077 (с идентификатор ***) граничи с имот ***, както и че оградата, по границите на имот *** е дървена паянтова.

Установява се от заключението, е със заповед № РД-08-08/26.01.2009 г. на директора на ОДЗ Ловеч е одобрен протокола, с който са предадени земите по чл. 19 ЗСПЗЗ за стопанисване от Община Тетевен, че имот № 002065 по КВС на с. Г., съответен на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на същото село, не е предоставен за стопанисване от Община Тетевен, както и че за него е записано (във втората част на протокола) да се заснеме като друга селищна територия на неидентифициран собственик и не е съставен акт за общинска собственост.

От съвкупния анализ на показанията на свидетелите Р. С. Х., Г. Г. Х., В.

Й. В., И.А.Й., А.А.А., В. П. М. и М. А. Ю., на последния ценени според обстоятелствата по чл. 172 ГПК (свидетелят е съпруг на ответницата), се установява, че след като през 2012 г. закупил от ищеца поземлен имот № 002077 с площ от 0.935 кв.м, бащата на ответницата (В. И.) го оградил със стабилна ограда. Освен купения имот В. И. оградил с паянтова дървена ограда и площ от съседния поземлен имот № 002065 от около 400 кв.м, разположена откъм пътя за гр. Тетевен, след което започнал да я обработва до смъртта си през 2020 г., засявайки я с едногодишни култури. След смъртта на В. И. имотът от 400 кв.м продължил да се ползва от неговата дъщеря – ответницата Г. Ю.. От показанията се установява, че бащата на ответницата оградил площта от 400 кв.м с паянтова ограда, знаейки, че земята е ничия. Както за ограждането на имота, така и за неговото ползване от ответницата и баща й, не е имало противопоставяне или претенции от страна на ищеца А. М. или от трето за процеса лице. Ищецът е изявил претенции към тази площ едва през 2022 г. не с извършване на фактически действия спрямо него, а чрез подаване на искане до нотариуса за признаването му за собственик на целия поземлен имот № 002065 (видно от приетото по делото заверено копие от нотариалното дело № 439/2022). От показанията на свидетелката Г. Х. се установява, че бащата на ответницата заплащал електрическата енергия, тъй като ползвал такава, отчитана от електромер на ищеца.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Предявеният от А. М. С. против Г. В. Ю. ревандикационен иск е неоснователен.

Заявеното и поддържано от ищеца оригинерно основание не е налице, защото ищецът не е придобил по давност поземления имот с проектен идентификатор ***, с площ от 394 кв.м. Върху тази площ бащата на ответницата В. И. е установил владение (манифестирано чрез нейното ограждането и обработване), което е било явно и несъмнено и на което не е имало противопоставяне от ищеца. Владението е продължило от месец юли на 2012 г. до смъртта на В. И. през 2020 г., а след това и от Г. В. Ю.. До месец юли на 2022 г. нейното владение не е било смущавано или прекъсвано, с оглед на което към този момент в нейна полза вече е била изтекла придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. Констативният нотариален акт за собственост върху поземлен имот идентификатор № *** по КККР (№ 95, том трети, рег. 3607, дело № 439/2022 г. на нотариус Р. В.) е издаден в полза на ищеца през месец септември на 2022 г., т.е. след като ответницата вече е била придобила по давност площта от 394 кв.м, с проектен идентификатор 4

***. Ето защо удостовереното с него право на собственост не обхваща придобитото такова от ответницата върху поземлен имот с проектен идентификатор ***, макар технически да се установява, че неговата площ от 394 кв.м е част от площта на поземлен имот идентификатор № *** по КККР. Поради липса на установено от ищеца владение върху поземлен имот с проектен идентификатор ***, ищецът не би могъл да го придобие по давност (чл. 79 ЗС). В този смисъл са неоснователни оплакванията във въззивната жалба за изграждане от районния съд на неверен извод за изтекла придобивна давност в полза на ответницата, както и срещу извода на районния съд, с който се отрича правото на собственост на ищеца при наличието на нотариален акт за собственост № 95/2022 г., относно поземлен имот идентификатор № *** по КККР .

Разпечатката съдържа 40 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/18e1a078-1eec-4b85-a254-cad88cb96f37