Присъда № 8 от 25.03.2024, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 2/2023
- Вид
- Присъда № 8
- Подписан
- 25.03.2024
- В сила
- 08.06.2026
- Състав
- Христо Петров Попов
Цитирани разпоредби
- чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 53, ал. 1, б."а" · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 8/25.03.2024 г. по НОХД № 2/2023 г. по описа на ГОРС, девети състав
Районна прокуратура – Г.О. е повдигнала обвинение срещу В.И.Н., ЕГН **********, за това, че на 13.03.2022 г., в землището на с. П., чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо 307“ с peг.
№ ***, собственост на В.И.Н., с ремарке „Тюле 18“ с peг. № ***, собственост на „Димитрий - Ауто 1“ ЕООД, направил опит да отнеме чужди движими вещи: 14 бр. „П“-образни винкели, с общо тегло 962 кг на стойност 2693,60 лв., 1 бр. електрическо табло с размери 1 м/1 м/30 см на стойност 247,44 лв., 1 бр. електрическо табло с размери 1 м/91 см/26 см на стойност 195,16 лв., 2 бр. правоъгълна метална конструкция с плоскости дървен фурнир и панти на стойност 399,60 лв., 1 бр. метална конструкция от „Г“-образни винкели с дължина 3,10 м и 1,55 м на стойност 40,90 лв. и 1 бр. метална конструкция от „Г“-образни винкели с дължина 156 см/86 см/86 см на стойност 17,31 лв., всички вещи на обща стойност 3594,01 лв. от владението и без съгласието на представител на собственика „Планета - 98“ ЕООД с управител В.Л.Й., с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено, поради независещи от дееца причини – своевременната намеса на Ц.С.Ц. от с. П. – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 във вр. с чл.
194, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения:
Прокурорът поддържа обвинението. Счита, че същото е доказано по несъмнен начин от фактите, събрани в процеса – от показанията на свидетелите, писмените доказателства и изслушаната съдебна експертиза.
Според него въз основа на анализа на тези доказателства се установява фактическата обстановка, описана в обвинителния акт като същата не се оспорвала и от защитника. За представителя на държавното обвинение спор по правната квалификация също не е налице в конкретния случай. Прокурорът изтъква, че при доказана обективна страна, опитът за избягване от субективна страна към извършеното деяние е само защитна теза на подсъдимия. В тази връзка посочва, че наказателно-правната теория е уредила въпроса относно доказването на вината, именно чрез установяване на обективната страна на извършеното деяние, което е приложено и в съдебната практика. А в случая активната и водеща роля в намирането на платформата, както и намирането на лица, които да помогнат за закачане на платформата на личния автомобил на подсъдимия, е била на именно на последния. Според него действията на подсъдимия, доказват, че същият e извършил престъплението, за което е обвинен – управлявал е МПС, за което е имало закрепено ремарке-платформа, на което са били натоварени вещите, предмет на престъплението, както и че с управлявания автомобил подсъдимият Н. се е опитал да заобиколи автомобила на Ц.Ц., да напусне обекта и да установи трайна фактическа власт върху вещите. Когато не е успял да напусне обекта поради действията на Ц., 1 подсъдимият е спрял и е заявил, че е дошъл да смъкнат малко винкели, че прави глупости, върнал е вещите на мястото и постоянно е молел да не бъдат уведомявани органите на реда. Прокурорът приема, че всички тези негови действия са доказани по безспорен начин и те доказват и вината му. Излага доводи в тази насока, като цитира Тълкувателно решение № 54/1989 г., постановено по наказателно дело № 49/1989 г. на ВКС. Отбелязва, че в прокуратурата е имало съмнение единствено за субективното отношение на друго лице с подсъдимия, но поради недоказаност на това съмнение не е повдигнато обвинение на това друго лице и на самия подсъдим за извършване на деяние в съучастие. Това обаче не поставяло под съмнение участието на подсъдимия в деянието, а единствено дали е следвало да бъде обвинен по още едно квалифициращо обстоятелство. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен да е извършил престъплението така, както е повдигнато и предявено обвинението от прокуратурата, като му наложи наказание, което да бъде определено в рамките на минимума. Според представителя на държавното обвинение в случая са налице основания за прилагане на чл. 66 от НК и предлага изпълнението на наказанието да бъде отложено за срок от три години. Лекият автомобил, с който е извършено престъплението и който е собственост на подсъдимия според него следва да бъде отнет в полза на държавата като вещ, предназначена и послужила за извършването му.
Вещественото доказателство маратонки да се върнат на подсъдимия, на когото да се възложат и направените по делото разноски.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. В.Ф. от ВТАК помоли съда да се произнесе с присъда, с която признае за невиновен и оправдае по повдигнатото обвинение неговия подзащитен. Счита, че в случая не е безспорно доказано извършването на вмененото му деяние от субективна и обективна страна.
Според него обвинението се базира на множество предположения, множество неизяснени обстоятелства и изключително предубедено, превратно, се тълкуват доказателствата, като избирателно се посочват данни, водещи до извод за виновност, но се пропускат голяма част от останалите. Според защитника в настоящия случай субективната страна на деянието действително отсъства. Налице били повече от един факти, водещи до извода, че В. Н. не е имал намерение и желание да отнеме от другиго чужда движима вещ.
Отбелязва, че физически не е възможно да се случи описаното в обвинителния акт за да бъдат натоварени тези вещи с тези размери и с тази тежест от едно лице на платформата. Адв. Ф. твърди, че са налице и множество доказателства, че е имало множество разпръснати вещи като не било установено В. Н. кои точно вещи е взел. Нямало никакви доказателства и че тези вещи са от този имот, в който са намерени по време на огледа.
Защитникът акцентира върху показанията на свидетеля Ц.Ц. като основни гласни доказателства, но заема позиция, че те са изпълнени с множество противоречия – както вътрешни, така и противоречия с останалия доказателствен материал. Излага подробни доводи в тази насока. Според него от събраните множество доказателства може да се направи извод, че 2 въпросният имот е „разграден двор“ в него може да се влиза от много места, има подход откъм реката, много хора са влизали и излизали, включително и свидетелят Ц.. Адв. Ф. заема становище, че в случая субективната страна не е доказана, а от обективна страна е доказано, че не е възможно Н. да е натоварил и след това разтоварил всички тези вещи, посочени в обвинителния акт. Според него всички тези противоречия и предположения, водят до единствения възможен законосъобразен извод, че в хода на настоящото производство не се е доказало В. Н. да е извършил опит за кражба.
В своите лични обяснения пред настоящата инстанция подсъдимият В.И.Н. твърди, че не е откраднал вещите, описани в обвинителния акт. Искал просто да влезе да обърне ремаркето, защото било много дълго. Като влязъл в стопанството да обръща, видял вътре една камара от железа, които по неговите думи били боклуци. Слязъл и си натоварил десетина-дванадесет от тях и тръгнал да излизам, но свидетелят Ц. вече бил отпред. Знаел, че мястото, където били вещите, е било рибно стопанство, неработещо от години. Вратите били паднали, нямало и ограда – на места имало, на места нямало. А там, където е порталът, реално било път, който нито бил заграден, нито било обозначено, че влизаш някъде.
В хода на съдебните прения подсъдимият заяви, че поддържа казаното от своя адвокат. Иска от съда да отсъди, че е невинен и че човекът, който е влизал с тежка техника – Ц.Ц., е човекът, който има интерес той да бъда осъден.
В своята последна дума Н. отново помоли съда да бъде оправдан.
СЪДЪТ, като взе предвид събраните писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.И.Н. е роден на 31.01.1986 г. в град Г.О.. Завършил е средно образование. Живее в село П.. Не е женен. Не е осъждан за престъпления (реабилитиран е).
На 13.03.2022 г. в землището на с. П. В. Н. управлявал собствения си лек автомобил „Пежо 307“ с peг. № ***, на който имало закачено ремарке „Тюле 18 “ с peг. № ***, собственост на „Димитрий - Ауто 1“ ЕООД. В автомобила се намирал и свидетелят Я.К.. Минавайки покрай поземлен имот, ограден с оградна мрежа, в който имало изградени сгради и различни съоръжения, В. Н. влязъл с управлявания от него автомобил през монтираната на място портална врата и спрял моторното превозно средство във вътрешността на обекта. След като слязъл от автомобила обвиняемият натоварил на ремаркето 14 бр. Побразни винкели, с общо тегло 962 кг, 1 бр. електрическо табло с размери 1 м/1 м/30 см, 1 бр. електрическо табло с размери 1 м/91 см/26 см, 2 бр. правоъгълна метална конструкция с плоскости дървен фурнир и панти, 1 бр. метална конструкция от Г-образни винкели с дължина 3,10 м и 1,55 м и 1 бр. метална конструкция от Г-образни винкели с дължина 156 см/86 см/86 см.
Вещите били собственост на „Планета - 98“ ЕООД, ЕИК: 104101752, със седалище и адрес на управление: с. П., община Г.О., с управител В.Л.Й.. След като натоварил вещите, Н. се качил в автомобила си и потеглил към 3 порталната врата, за да излезе от обекта и да установи трайна фактическа власт върху вещите, които искал да отнеме. В същото време свидетелят Ц.Ц., който бил видял, че порталната врата е в отворено положение и се бил усъмнил да не се извършва нещо нередно, тъй като било неделен ден, решил да провери състоянието на обекта и с управляваното от него моторно превозно средство се придвижил до порталната врата на оградата. Там Ц.Ц. видял лекия автомобил, управляван от В. Н., с прикаченото за него ремарке, на което се намирали натоварените от последния вещи, който се движел срещу него. Ц. предприел действие, с което разположил управляваното от него превозно средство по начин, който да не позволи на В. Н. да напусне обекта.
Последният се опитал да заобиколи спрения от Ц. автомобил, но след като установил, че това не е възможно също спрял автомобила си и слязъл от него.
След като бил проведен разговор между лицата, при който се изяснило, че вещите са взети от обекта, свидетелят Ц. им казал да върнат и разтоварят същите. Н. се върнал с автомобила в посока сградите на обекта и в близост до първата от тях разтоварил взетите от него вещи, за което му помогнал и свидетелят Каравасилев. Малко по-късно на място дошли свидетелите В.П. и Р.Й.. Същите видели спрения автомобил на Ц., по начин, по който се препречвал пътя за движение от и за обекта, а малко след него в обекта и превозното средство на обвиняемия, който бил сам в него, с прикаченото на него ремарке.
В хода на разследването била назначена съдебно-оценъчна експертиза.
Вещото лице дало заключение, че стойността на вещите, предмет на престъплението, е следната: 14 броя „-образни винкели, с общо тегло 962 кг на стойност 2 693,60 лв., 1 брой електрическо табло с размери 1 м/1 м/30 см на стойност 247,44 лв., 1 брой електрическо табло с размери 1 м/91 см/26 см на стойност 195,16 лв., 2 броя правоъгълна метална конструкция с плоскости дървен фурнир и панти на стойност 399,60 лв., 1 брой метална конструкция от Г-образни винкели с дължина 3,10 м и 1,55 м на стойност 40,90 лв. и 1 брой метална конструкция от Г-образни винкели с дължина 156 см/86 см/86 см на стойност 17,31 лв. Стойността на всички вещи възлизала на 3594,01 лв.
С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 18.10.2022 г. В.И.Н. бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 13.03.2022 г., в землището на с. П., чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 307“ с peг. № ***, собственост на В.И.Н., с ремарке „Тюле 18“ с peг. № ***, собственост на „Димитрий - Ауто 1“ ЕООД, направил опит да отнеме чужди движими вещи: 14 броя П-образни винкели, с дължина 8 м, широчина 10 см и височина 4 см с общо тегло 962 кг на стойност 2 693,60 лв., 1 брой електрическо табло с размери 1 м/1 м/30 см на стойност 247,44 лв., 1 брой електрическо табло с размери 1 м/91 см/26 см на стойност 195,16 лв., 2 броя правоъгълна метална конструкция с плоскости дървен фурнир и панти на стойност 399,60 лв., 1 брой метална конструкция от Г-образни винкели с дължина 3,10 м и 1,55 метра на стойност 40,90 лв. и 1 брой метална конструкция от Г-образни винкели с дължина 156 см/86 см/86 4 см на стойност 17,31 лв., всички вещи на обща стойност 3594,01 лв., от владението и без съгласието на представител на собственика „Планета - 98“ ЕООД с управител В.Л.Й., с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини своевременната намеса на Ц.С.Ц. от с. П. - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
Разпечатката съдържа 24 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/18e1415a-21c3-4fab-bd9c-c645fda3b5e3