Определение № 1685 от 30.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1685 гр. Варна, 30.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20243100500818 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по частна жалба на М. Г. Д., действаща със съгласието на своята майка и законен представител И. Д. М. против Определение № 3151/15.03.2024 г. по гр.дело № 3050/2024 г. по описа на ВРС, VIII състав, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 5, ал. 1 от Хагската конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г., поради липса на международна компетентност на ВРС да разгледа и да реши по същество спора по делото.

Навеждат се твърдения, че решаващият съд неправилно е приел, че искът не е подсъден на българския съд. Релевира се, че в случая са приложими нормите на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Хагската конвенция от 1996 г. Отправя се искане за отмяна на горното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството по гр.д. № 3050/2024 г. по описа на ВРС, VIII състав е образувано по иск на М. Г. Д., действаща със съгласието на своята майка и законен представител И. Д. М. против Д. Г. Д. с правно основание чл. 127а от СК за даване на разрешение, с което да се замести съгласието на бащата, като се разреши на непълнолетната М. Г. Д. да пътува извън пределите на Република България, придружавана от майка си И. Д. М. в рамките на Европейския съюз, Турция и САЩ до навършване на пълнолетие, както и да бъде издаден задграничен паспорт на детето.

Видно е от представения акт за раждане на детето М. Г. Д., че същото е род. на ***** г. в гр. Атланта, окръг Фултън, САЩ.

Представено е удостоверение от Средно училище ******* в щата Илинойс, от което 1 се установява, че М. Д. е записана като ученичка в 8-ми клас в Средно училище *******.

Там е записана от 24.08.2022 г.

От Решение за разпределение на родителските отговорности на Окръжен съд на окръг Кук, Илинойс, Окръжен департамент – отдел „Семейни отношения“, САЩ от 17.04.2018 г. се установява, че ищцата И. Д. М. е жител на Илинойс за не по-малко от 90 дни до подаване на молбата, а местонахождението на ответника Д. Д. е неизвестно. Последният е изоставил семейството си около м. декември 2010 г. На ищцата се предоставят пълни родителски права върху малолетното дете М. Д..

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Настоящият състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че за определяне на международната компетентност за разглеждане и решаване на този спор приложение следва да намери Конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца, ратифицирана от РБългария със закон, приет от 40-тото НС на 18.01.2006 г., обн. Дв бр. 9/27.01.2006 г. Същата обаче не е ратифицирана от Съединените американски щати. Конвенцията само е подписана през 2010 г., с което е заявено единствено намерение от страна на Америка да се ангажира в бъдеще с последиците й, но към настоящия момент същата още не е ратифицирана.

Държавата САЩ не е страна-членка на ЕС, поради което не намира приложение Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца. В настоящия случай приложими са разпоредбите на КМЧП.

Спорната материя, предмет на иска по чл. 127а от СК е в Глава 9 от СК "Отношения между родители и деца". Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от КМЧП за отношенията между родители и деца е предвидена изрична компетентност на българския съд, в случаите когато единият от родителите е български гражданин. От представените по делото писмени доказателства е видно, че надлежната ищца /майката на детето/ и детето са български граждани, което определя международната компетентност на българския съд. Български гражданин е и ответникът. Производството по чл. 127а, ал. 2 от СК е такова по съдебна администрация на граждански правоотношения, доколкото е предназначено да разреши въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, и допустимостта му е предпоставена единствено от непостигането на съгласие между родителите. В случая е видно, че не може да бъде постигнато такова по чл.

127а, ал. 1 от СК по въпросите, свързани с пътуването на детето извън РБългария и издаването на необходимите лични документи за това, доколкото между страните не е налице контакт. Това означава, че всеки от родителите има правен интерес да подаде молба за издаване на разрешение, заместващо съгласието на другия родител, за пътуване на детето в чужбина.

С оглед изложеното прекратяването е незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено и делото върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия, включително и уточняване на надлежния ищец в производството по чл. 127а от СК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3151/15.03.2024 г. по гр.д. № 3050/2024 г. по описа на В Р С , VIII състав, с което е прекратено производството, на основание чл. 5, ал. 1 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца от 1996 г.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия, с оглед мотивите на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му, на основание чл. 28 от КМЧП.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3