Решение № 37 от 17.11.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Пещера, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Административно наказателно дело № 20255240200089 по описа за 2025 година

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 33-0000193/03.06.2025г. на Началник ОО „АА“ гр. Пазарджик, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 105 ал.1 от ЗАвП, на ЕТ „ДОАН-69- СУНАЙ КАРААСАН“ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лв. - за нарушение на чл. 9, ал.4 от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

В нея бланкетно се твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание се твърди липсва конкретизиране на извършеното нарушение, при съображения, че то било описано като неизпълнение на задължение да подаде „уведомление“, а в съответната цитирана като нарушена разпоредба се предвиждало подаване на „заявление“ (по приложение № 11б); без да се твърди подаването на такова заявление – се счита, че съответният орган не е направил нужните проверки – дали все пак не е било подадено; отбелязва се разминаването в една от цифрите на записаното в НП ЕГН на Сунай Караасан; смята се, че подписването на АУАН и НП от упълномощено от управителя с различни пълномощни лице противоречи на закона…

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно Заповед № РД-01-186/27.02.2025г. на ИД на ИА „АА“ за периода от 28.02.2025г. до 31.03.2025г. служителите на агенцията Г. Г. и К. Р. извършили комплексна проверка на ЕТ „ДОАН-69- СУНАЙ КАРААСАН“ с ЕИК 822098332, обхващаща минал период - от 10.03.2024г. до 30.09.2024г. При проверката съответните служители установили от представена фактура № 500016722/27.02.2024г. и междунаротна товарителница („ЧМР“), че на 27.02.2024г. едноличния търговец-превозвач е продал свое МПС с рег. № РА9056ВМ, включено в лиценза за извършвал на неговата търговската дейност, като в нормативно предвидения (в чл. 9, ал.4 Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари) 30-дневен срок – до дата 29.03.2024г. включително, търговецът не е уведомил по надлежния ред ИА“АА“ за настъпилата промяна в обстоятелствата. За така установеното нарушение инсп. Р. съставила на едноличния търговец АУАН бл. № 349004/18.03.2025г., подписан без възражения от надлежно упълномощено от Сунай Караасан лице, а на база този акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което четвъртата цифра от ЕГН на Сунай Караасан е некоректно записана като „9“, вместо „8“.

Описаната фактическа обстановка се установява б е з с п о р н о от следните доказателства: НП № 33-0000193/03.06.2025г. на Началник ОО „АА“ гр. Пазарджик; АУАН бл. № 349004/18.03.2025г., Заповед № РД-01-66/29.02.2024 г., Заповед № РД-01186/27.05.2025г.; Фактура № 5000016722/27.02.2024 г. на български и турски език, издадена от ЕТ „Доан-69-Сунай Караасан“; Известие от ИААА рег.№ 14-00-00-187/18.02.2025 г. до управителя на ЕТ „Доан-69-Сунай Караасан“, Международна товарителница („ЧМР“);

Доклад с рег. № 14-00-00-187/3/21.03.2025г., Констативен протокол рег. № 14-00-00187/2/27.03.2025г., ведно с Приложения, Декларации от превозвача, Заповед №

227/28.02.2024г. на ИД на ИА“АА“, и показанията на свидетелите К. Б. Р. и Г. С. Г..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им (чл. 92, ал.2 от ЗАвтП вр, с чл. 189, ал.12 ЗДвП), отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН.

Съгласно чл.9, ал.2 от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари - Моторните превозни средства, с които превозвачът извършва дейността (на разположение на превозвача), се вписват в регистъра по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. Едно и също моторно превозно средство може да бъде вписано в регистъра само към един лиценз на Общността или лиценз за извършване на обществен превоз на пътници или товари на територията на Република България;

2

Същевременно според чл.9, ал.4 на същата Наредба - При настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 8, извън случаите по чл. 10, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, лицето по чл. 2, ал. 1 (ЕТ или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза) е длъжно в 30-дневен срок да подаде заявление (приложение № 11б).

А съобразно чл.8 от Наредбата - За издаване на лиценз на Общността и на заверени копия към него лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление по образец (приложение № 6) до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, към което прилага: т . 4. свидетелство за регистрация за моторните превозни средства, с които превозвачът ще извършва дейността, а когато те не са негова собственост - и договор за наем или лизинг за тях - представят се сканирани копия на документите на електронен носител; т. 5. списък с данни за моторните превозни средства на разположение на превозвача по образец (приложение № 6а) на електронен носител.

По делото е безспорно, а и от свидетелските показания и приложените писмени доказателства се установява, че МПС с рег. № РА9056ВМ е било собственост на жалбоподателя, и е било вписано в общодостъпния регистър по чл. 6, ал.1 от ЗАвП на негов лиценз, а от приложените „ЧМР“ и фактура се установява, че едноличният търговецпревозвач „ДОАН-69- СУНАЙ КАРААСАН“ е продал това свое МПС на дата 27.02.2024г. на турска фирма. Пак от свидетелските показания се установява, че въпреки тази продажба („промяна в обстоятелствата“ по чл.8 от Наредбата) към края на периода на проверката – 30.09.2024г. същото МПС все още се е водило в този регистър към лиценза на същия ЕТ.

Следователно в нормативно предвидения 30-дневен срок – до 28.03.2024г. включително, съответният едноличен търговец не е бил изпълнил законовото си задължение - да уведоми ИА „АА“, чрез подаване на заявление (приложение № 11б) - и по този начин на 29.03.2024г. фактически е нарушил разпоредбата на чл.9, ал.4 от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, за което законосъобразно е бил санкциониран с предвиденото в разпоредбата на чл. 105, ал.1 от ЗАвП наказание имуществена санкция – във фиксирания там размер от 200 лв.

Възраженията на жалбоподателя са неоснователни:

При издаване на НП са спазени изискванията за съдържание на НП по чл. 57, ал.1 от ЗАНН, включително тези по т. 4 и т.5. Ясно е посочено кой е нарушителят – „едноличен търговец“, като несъответствието в цифра от ЕГН на съответното физическо лице има характера на чисто техническа грешка, която не се отразява на фактическите и правни изводи относно извършеното нарушение, нито създава съмнения относно субекта му.

Коректно са описани и обективните елементи на самото нарушение, като няма изискване това описание да е дословно от съответната норма, и в този смисъл словестно описаното „неподаване на заявление (приложение № 11б)“ до ИА„АА“, като „неуведомяване“ има идентичен смисъл и отговаря на изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, особено в контекста на ясно посочената за нарушена разпоредба. С оглед обстоятелството, че 3 жалбоподателят изобщо не твърди да е подал такова заявление, и наличието на общодостъпен регистър, в който тези обстоятелства се отразяват – доводът му за необстойно направена проверка от АНО за такова заявление е безсмислен. Не на последно място – от представеното към административно-наказателната преписка се установява, че жалбоподателят – едноличен търговец още 2016г. е упълномощил подписалият издадените АУАН и НП - Николай Панайотов да го представлява пред ИА „АА“ като получава „всякакви документи“, с оглед което и двата посочени процесни документа са надлежно връчени на съответния пълномощник, независимо дали в тях е посочен или не номер на пълномощно.

С оглед гореизложеното наказателно постановление № 33-0000193/03.06.2025г. на Началник ОО „АА“ гр. Пазарджик следва да бъде потвърдено.

Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за „маловажност“ на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално.

Конкретиката на фактите не изключва възможност за прилагане на чл. 28 ЗАНН – нормата не е разграничила административните нарушения на формални и резултатни, поради което всеки случай подлежи на конкретна преценка. Разпоредбата на чл. 83 ЗАНН предвижда за възможна безвиновната административна отговорност за юридически лица и еднолични търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Поради тази причина е приложим института на „непреодолима сила“, която представлява непредотвратимо обстоятелство от извънреден характер, което лицето не е могло и не е било длъжно да предвиди, нито би могло да предотврати, каквито и грижи да положи. В тази насока факти не са установени, нито са поддържани от страна на касатора.

Тоест, състояние на обективна невъзможност, препятстващо подаване на уведомлението в срок – не е налице (така - Решение № 948 от 23.04.2013 г. по к. а. н. д. № 739/2013 г.на АдмС – Пловдив).

С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 33-0000193/03.06.2025г. на Началник ОО „АА“ гр. Пазарджик.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________

4