Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 134 от 24.03.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Административно наказателно дело 1682/2025
Вид
Решение № 134
Подписан
24.03.2026
В сила
21.04.2026
Състав
Христина Христова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл.3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.138 ал.4 · Кодекс на труда
  • чл.1 ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.339 · Кодекс на труда
  • чл.414 ал.1 · Кодекс на труда
  • параграф 1 т.1 · Кодекс на труда
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Перник, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Хр. Ангелова при участието на секретаря КАМЕЛИЯ В. КАЛЕЙНА като разгледа докладваното от Христина Хр. Ангелова Административно наказателно дело № 20251720201682 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.58д-63 от ЗАНН .

Образувано е по жалба на „**************“ ЕООД, представлявано от С.С.Т. против наказателно постановление №14-2500196/29.09.2025 година, издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Перник с което на основание чл.416 ал.5 вр. с чл.414 ал.1 от КТ за осъществен състав на административно нарушение по чл.138 ал.4 вр. с чл.1 ал.2 от КТ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1278,20 евро, левовата равностойност на 2500 лв.

„**************“ ЕООД, представлявано от С.С.Т. е обжалвал наказателното постановление в законоустановения срок. В жалбата, депозирана срещу него е изтъкнал доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено. В съдебно заседание,редовно призован изпраща за представител адв.М.-ПАК, който доразвива доводите му, изложени в жалбата.Твърди, че в производството по съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление от страна на актосъставителя и на административно наказващия орган са допуснати съществени нарушения на 1 процесуалните правила. Намира, че фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част и на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление е неправилно установена.

Предлага, издаденото от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Перник наказателно постановление да бъде изцяло отменено.

Административно наказващият орган –Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Перник, редовно призован е изпратил процесуален представител за съдебното заседание-ю.к.М., който в хода на съдебните прения изразява становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено. В подкрепа на заявеното излага подробни и убедителни мотиви. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл.18 от НПК намира за установено следното :

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес. Допустима е.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

От фактическа страна:

На 07.08.2025 година от длъжностни лица на „ Инспекция по труда“ гр.Перник е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в гр.Перник кв.“Проучване“ **************, стопанисван от „**************“ ЕООД със законен представител С.С.Т.. Обект на контрол на проверката бил офис на „Еконт“, находящ се на горепосочения адрес. На място бил установен И. С. З., която към датата на проверката заемал длъжността „**************“. На същия била предоставена Декларация по реда на чл.399 от Кодекса на труда, която попълнил собственоръчно. В същата декларирал, че от месец април 2024 година е в трудовоправни взаимоотношения със „**************“ ЕООД, където заема длъжността „Администратор офис“ с работно време от 07,30 часа до 16,30 часа, почивни дни събота и неделя и почивки в рамките на работния ден две по петнадесет минути. Декларирал също, че взаимоотношенията му с дружеството са регламентирани посредством сключен трудов договор. Заявил на проверяващите, че има сключен трудов договор с дружеството на пълно работно време, но писмени 2 доказателства в тази насока в хода на проверката по документи не били приложени.

На 28.08.2025 година била извършена проверка по документи в сградата Синдикален дом гр.Перник, където се намира седалището на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Перник. На тази проверка бил представен Трудов договор, сключен на 03.04.2024 година между „**************“ ЕООД-гр.Перник със законен представител С.С.Т. и И. С. З. с който същият е назначен на длъжност „**************“ на непълно работно време, а именно 4 часа.

За констатациите по време на проверката бил съставен Протокол от извършена проверка №ПР2531610/28.08.2025 година.

На същата дата и година от М. М. Д. на длъжност „Главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Перник в присъствието на свидетеля по акта Т.Б.Т. бил съставен на „**************“ ЕООД със законен представител С.С.Т. акт за установяване на административно нарушение №142500196.В обстоятелствената част на акта текстово и цифрово е описано нарушение на разпоредбата на чл.138 ал.4 вр. с чл.1 ал.2 от КТ.

Актосъставителят е приел,че „**************“ЕООД –гр.Перник в качеството си на работодател е възложил на И. С. З. на длъжност „**************“ да полага труд с продължителност на работното време, повече от уговорената по договор без да са налице предпоставките за горното.

Актът е подписан от съставителя и от свидетеля по акта. Към административно наказателната преписка на л.8-10 от същата е приложено нотариално заверено пълномощно с което С.С.Т. като законен представител на „**************“ ЕООД е упълномощил М.Р.М. да го представлява пред всички държавни органи във връзка с дейността на дружеството. Върху акта за установяване на административно нарушение липсва подпис на нарушител.

Отразено е, че В.В.П. е свидетел на отказа акта да бъде подписан,което е удостоверено с положен подпис в тази насока. Липсва изрично отбелязване, че упълномощеното лице е отказало да подпише акта и да получи препис от същия срещу разписка. Безспорно е, че актът е съставен в присъствието на упълномощеното от законния представител на дружеството –жалбоподател лице. Отказът на същото за подпише и получи акта е удостоверен по надлежния процесуален ред. Предвид горното съдът не прие, че липсата на 3 изрично отбелязване, че нарушителят е отказал да подпише акта за установяване на административно нарушение в контекста на целия ,събран доказателствен материал съдът на квалифицира като нарушения на процесуалните правила.

Възражения по съставения акт не са постъпили в законоустановения срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН пред административно наказателния орган.

Въз основа на съставения акт Директор на Дирекция „Инспекция по труда“- Перник е издал наказателно постановление №14-2500196/29.09.2025 година, с което на „**************“ ЕООД със законен представител С.С.Т. на основание чл.416 ал.5 вр. с чл.414 ал.1 от КТ за осъществен състав на административно нарушение по чл.138 ал.4 вр. с чл.1 ал.2 от КТ е наложена Имуществена санкция в размер на 2500 лв.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по административно наказателната преписка гласни и писмени доказателства-наказателно постановление №14-2500196/29.09.2025 година, издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Перник, акт за установяване на административно нарушение14-2500196/28.08.2025, съставен от „Главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Перник, Протокол от извършена проверка №ПР2531610/28.08.2025 година, Нотариално заверено пълномощно, Трудов договор сключен на 03.04.2024 година между „**************“ ЕООД-гр.Перник със законен представител С.С.Т. и И. С. З. с който същият е назначен на длъжност „**************“ на непълно работно време, а именно 4 часа, Декларация на основание чл.399 от КТ. Заповед за компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган. В хода на съдебното следствие процесуалния представител на административно наказващия орган е представил Справка за полагане на труд от работниците на дружеството-жалбоподател и Сигнал от М.И.Е. до Дирекция „Инспекция по труда“ от 30.07.2025 година за нарушение от страна на „**************“ ЕООД на трудовото законодателство до Дирекция „Инспекция по труда“.Изброените писмени документи съдът прие и приложи по реда на чл.283 от НПК вр. с чл.84 от ЗАНН като доказателства по делото и цени като такива.

В хода на съдебното следствие е проведен разпит в качеството на 4 свидетел на М. М. Д.. Св.Д. е съставила акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление. След като е била предупредена за наказателната отговорност, която би понесла в случай на лъжесвидетелстване Д. е дала подробни и логически издържани показания относно установеното от нея в хода на извършената проверка и крайните й изводи, обективирани в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение.Съдът кредитира тези показания.По уважено искане на защитника на жалбоподателя е допуснат до разпит и проведен такъв на И. С. З.. З. е бил към момента на проверката в трудовоправни взаимоотношения с дружеството-жалбоподател Същият в хода на извършената такава на място е попълнил собственоръчно декларация по реда на чл.339 от КТ. След като е бил предупреден за наказателната отговорност,която би понесъл в случай на лъжесвидетелстване твърди,че е полагал труд в дружеството с работно време от осем-девет часа в зависимост от интензитета на работа. Категоричен е, че допълнително споразумение във връзка с работното време не е сключвал.

При така установеното от фактическа страна,от правна страна съдът намери за установено следното :

При извършената служебна проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи процесуалните права на нарушителя и водещи до извод за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание. И актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за това органи-“Главен инспектор” в Дирекция “Инспекция по труда”гр.Перник и Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Перник.

По същество:

Разпоредбата на чл.138 ал.4 от КТ,посочена като виновно нарушена от жалбоподателя регламентира, че „Трудов договор, сключен за част от законоустановеното работно време се смята за сключен за работа при нормална продължителност на работното време в случаите,когато контролните органи установят ,че работникът или служителят по този договор полага труд извън установеното за него работно време, без да са налице условия за полагане на извънреден труд в случаите,допустими от закона“.

В хода на извършената на „**************“ ЕООД-гр.Перник проверка по документи бил представен Трудов договор от 03.04.2024 година, сключен с 5

И. С. З., в която страните са се споразумели З. да полога труд при непълно работно време-4 часа.В собственоръчно попълнената от него декларация по чл.339 от КТ същият е декларирал, че полага труд при пълно работно време,което е потвърдил и в съдебно заседание.

Непълното работно време, според регламентацията на чл.138 и чл.138 а от КТ е част от законоустановеното работно време.Работниците и служителите,които са сключили договор за непълно работно време не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от работещите на пълно работно време само защото са сключили договор за такова работно време. По конкретното административно наказателно производство,посредством събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства е установено,че работникът З. на датата на проверката, а и не само на тази дата е полагал труд при пълно работно време т.е. извън установеното със сключения договор непълно работно време .Не са събрани никакви доказателства,че са били налице предпоставките за това,а именно да са били налице условията за полагане на извънреден труд,който по представлява работа,извършена извън установеното работно време.Нещо повече,З. е категоричен, че е работил на пълно работно време, обосновавайки се със създадената организация на работа в дружеството,а не с необходимост от полагане на извънреден труд.Св.заявява:“С работно време осем часа бяхме, нефиксирано, бяхме с друг колега и се редувахме.“