Определение № 3472 от 06.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3472 гр. Пловдив, 06.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502858 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: 131001375, чрез юрк. Михаела Милушева, срещу Определение № 10674/18.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 18006/2024 г. на Районен съд - Пловдив, II гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № № 2545 от 23.05.2025 г., в частта за разноските. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт по подробно изложени съображения. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта за разноските, като намали присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство поради прекомерност. Позовава се на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 г., с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от адвокат С. И. Р. – пълномощник на ищеца Т. Г. Т., с който се оспорва претенцията за намаляване на адвокатското възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Пловдивският районен съд е бил сезиран с искова молба на Т. Г. Т., чрез адв. Р., с която ищецът е предявил против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: 131001375, отрицателен 1 установителен иск, че не дължи следните суми: 2500 евро – главница, дължима по извлечение от банкова сметка, лихва в размер на 339,62 евро за периода 02.05.2012 г. – 19.12.2013 г. и законна лихва от 20.12.2013 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на сумата от 417,08 лева, за които суми срещу ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 03.02.2014 г. и изпълнителен лист от 03.02.2014 г. по ч. гр. д. № 4534/2014 г. по описа на СРС, ІІ-ро гражданско отделение, в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК 831558413, което вземане е придобито с договор за цесия от 05.05.2016 г. от „ЕОС Матрикс” ЕООД, за чието събиране е образувано изп. д. № 933/2024 г. по описа на ЧСИ К. П., рег. № 824 с район на действие Окръжен съд – Пловдив. В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник – адв.

Р. с уговорена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. С постановеното по делото решение съдът е уважил предявените от ищеца искове, като е осъдил ответното дружество да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство по делото в размер на 897,09 лева. По молба на ответното дружество за изменение на решението в частта за разноските, съдът се е произнесъл с обжалваното Определение № 10674/18.08.2025 г., с което е оставил искането без уважение.

Въззивният съд намира обжалваното определение за валидно и допустимо, а по същество – за правилно. Настоящият съдебен състав намира, че Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа не е обвързваща за съда и третите лица, с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, а служи единствено като ориентир при определяне на възнаграждения. За определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъдат съобразени видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото /в същия смисъл са определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение/.

Трайната съдебна практика прима, че при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗАдв. на процесуалния представител на страната, упражнила правата си на защита като потребител, следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004 г., следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката квалифициран труд, обемът на извършените действия. Настоящият съд намира за справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност и положения труд от защитника, че на адв. Р. правилно и законосъобразно са присъдени 897,09 лева за безплатна защита по договор за правна защита по реда на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв. на 2 ищеца Т.. Този размер се явява справедлив и обоснован с оглед критериите за определяне на адвокатското възнаграждение. В случая преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото.

Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10674/18.08.2025 г., постановено по гр.д. № 18006/2024г. на Районен съд – Пловдив, II гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3