Протокол № 311 от 09.08.2022, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 311 гр. Пещера, 09.08.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря Евелина Н. Генинска

Сложи за разглеждане докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Гражданско дело № 20215240101390 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

СЪДЕЛИТЕЛЯТ В. М. М., редовно уведомена, се явява лично и с адв.

А.-В., редовно упълномощена.

СЪДЕЛИТЕЛЯТ Ю. М. М., редовно уведомен, не се явява. За него се явява адв.У., редовно упълномощен.

СЪДЕЛИТЕЛЯТ А. М. М., редовно уведомена, се явява лично и с адв.

З. с пълномощно по делото.

Съдът докладва:

- молба вх.№ 3003/18.07.2022 г. от съделителя Ю. М. с която се моли за преразглеждане на произнасянето по доказателствени искания, с което са отказани приемането като писмени доказателства по делото на представени приходни квитанции за плащане на данъци и такси на процесния апартамент; към молбата са приложени екземпляри от съответните приходни квитанции;

- молба вх.№ 3004/18.07.2022 г. от съделителя Ю. М. с която се представя като писмено доказателство по делото нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот, различен от процесните;

- Становище вх.№ 3214/27.07.2022 г. от съделителя В. М. по подадена от Ю. М. уточняваща молба с вх. №2575/15.06.2022г. по описа на съда;

- Становище вх.№ 3233/28.07.2022 г. от съделителя А. М. по подадена от Ю. М. уточняваща молба с вх. №2575/15.06.2022г. по описа на съда.

1

По хода на делото:

АДВ. А.-В. – Да се даде ход на делото.

АДВ. З. – Да се даде ход на делото.

АДВ. У. – Нямам възражения, да се даде ход на делото.

СЪДЕЛИТЕЛЯТ В. М. М. – Да се даде ход на делото.

СЪДЕЛИТЕЛЯТ А. М. М. - Да се даде ход на делото.

Съдът, счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ. А.-В. – Ако приемете че докладвА.та от Вас молба за приемане на приходните квитанции е основателна, аз също ще искам да приемете приложени от мен като доказателства квитанции за платени данъци и такси, които е плащала моята доверителка от 2015 г., 2016г., 2021 г., 2022 г. , т.е. моята клиентка е заплащала данъците на всички съсобственици - както нейния, така и на съсобствениците Ю. М. и на А. М.. Аз считам, че представеният с докладвА.та от Вас днес молба от Ю. М. нотариалния акт не е относим към делото и не би следвало да се приема.

АДВ. З. – Аз съм дала становище да не се приемат приходните квитанции и че наличното вече Ваше произнасяне в този смисъл е правилно.

Не се противопоставям на представения нот.акт, да се приеме.

АДВ. У. – Да започна поред, първо за искането на колегата да се приложат от тях квитанции за платени данъци и такси - тези квитанции бяха представени и приети в първото съдебно заседание от г-жа В. М..

Представянето и приемането на тези квитанции за мен само обосновава и моето искане да приемете квитанциите представени от г-н М.. Надявам се, че сте се запознали със съдържанието на молбата във връзка с тези квитанции, ако не -накратко само ще кажа. Цитирал съм там Решения на Върховния Съд от които действително плащането на данъци и такси за имота не може да бъде единствено доказателство за своене. Съгласно тези решения плащането на 2 тези данъци и такси съвместно с остА.лите доказателства по делото може и следва да бъде ценено като факт, който обосновава твърдението за еднолично своене. От друга стрА. във всички становища на ищцата и на другия ответник категорично се поддържа твърдението, че от 2003 г. г-н М. никога не е плащал нищо във връзка с апартамента. Ето защо по никакъв начин не може да се счита, че той считал имота за свой. Това твърдение категорично се оборва от наличието на представените от нас документи за плащането на данъци и такси от 2003 г. от 2015 г. Затова считам, че имаме процесуална възможност и съответно и необходимост да допуснете нашите квитанции и да ги приемем. Още в предишното съдебно заседание казах, че в тези квитанции като задължени лица са посочени и тримата съсобственици тогава, но подписа на платимото лице е само на г-н М.. Ако този факт не се оспори няма да правим доказателствени искания в тази връзка. Ако се оспори ще искаме да се установи, че този подпис на платеца е само на г-н М.. За нот.акт и изявлението - както правилно всички са разбрали - този нот.акт се представя във връзка с изявлението на г-н М., че декларираното от него желание за замяна на имотите и някакъв вид плащане е направено симулативно, т.е. за да се отложи максимално във времето възможността да започне дело по отношение на имота и това дело да доведе до санкции по отношение на него вкл. И някакъв вид като обезпечение за извеждането му от имота и това е направено докато той си намери друго жилище. В тази връзка е представено това доказателства, а и също може да се разглежда и като в подкрепа на нашето твърдение дотолкова доколкото другите страни твърдят, че г-н М. е искал да купи техните части, но не е имал пари. Фактът, че той е дал значителна сума за закупуване на друго жилище само доказва, че твърденията му, че е искал да купи другите части, но не може, поради липса на пари е действително симулативно.

Имам и друго доказателствено искане, което мога да изложа след като се произнесете по всичко това.

АДВ. А.-В. – С оглед обстоятелството, че вече сме приложили такива приходни квитанции оттеглям доказателственото искане. С приложения към становището ни, което докладвахте днес нотариален акт аз оборвам твърденията в молбата, която беше представена в предходно съдебно 3 заседание и в която се твърди, че този апартамент щял да остане на съделителя М., защото майката била спонсорирала сестрата да си купи апартамент, както и твърдението, че той е подпомагал сестра си през 2003г.2004г. е давал средства да се извърши ремонт в апартамента, а от нот.акт който представям е видно, че апартамента е закупен едва 2019г. от съделителката М..

АДВ. У. – Аз не възразявам да го приемете този нот. акт. Ако го приемете във връзка с него са и моите доказателствени искания по чл.176 от ГПК – въпроси, които ще поставя на г-жа А. М..

По така направените доказателствени искания Съдът намира следното:

Приложените към двете становища на В. М. и А. М. М. нот. акт Съдът намира за неотносим към предмета на делото доколкото недвижимия имот за който се отнася няма никаква връзка с процесните – предмет на делба.

По направеното доказателствено искане за приемане на нот.акт, който е приложен с молба вх.3004/18.07.2022г.- по същите гореизложени съображения Съдът намира, че процесните имоти нямат нищо общо с този за който се отнася документа, нито е възложено в тежест на съответната стрА. доказването на подобни обстоятелства.

По повод молбата за отмяна на определението с което не са допуснати като доказателства приложените приходни квитанции за платени данъци и такси на имота - Съдът вече се е произнесъл и не намира основание да ревизиране на това свое произнасяне, въпреки съдебната практика цитирА. в съответната молба. Съображенията на съда за неприемане на посочените доказателства не са свързани с тяхна недопустимост, а по-скоро с липсата на необходимост от тях за изясняване на фактическата обстановка.

Така мотивиран, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане като доказателство по делото на нот. акт № 140, том III, рег. № 4518 по нот.д. № 534/2021г. на нотариус Г. В., приложен към молба вх. №3004/18.07.2022г. от съделителя Ю.

М..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане като доказателство 4 нот. акт № 106, том I, рег. № 1369 по нот.д. №95/2019г. на нотариус Г. К..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на съделителя Ю. М. за отмяна на определение с което не са допуснати като доказателства приложените приходни квитанции за платени данъци и такси на процесния имот.

СТРАНИТЕ / ПООТДЕЛНО/ - Няма да имаме други доказателствени искания.

Съдът, като взе предвид липсата на искания на страните за ангажиране на други доказателства и като счете делото за изяснено от фактическа стрА., ОПРЕДЕЛИ :

ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

АДВ. А.-В. – Уважаеми г-н Съдия, аз ще Ви моля да постановите съдебно решение, с което да допуснете до делба на процесните недвижими имоти подробно описани в исковата молба при квоти такива, каквито са посочени. От всички събрани гласни и писмени доказателства се доказа по категоричен и безспорен начин, че ищцата и ответниците по делото са съсобственици на процесните недвижими имоти и че тези имоти не са придобити по давност така както твърди съделителя Ю. М.. Ще Ви моля да ми дадете възможност подробно да изразя съображенията си в писмени бележки, като ми определите срок в който същите да бъдат представени.

АДВ. З. – Уважаеми г-н Съдия, от името на моята доверителка А. М. моля да постановите решение с което да допуснете до делба процесните недвижими имоти при посочените квоти, както и ще Ви моля да отхвърлите възражението на ответника Ю. М., че е придобил имотите по давност при съображения, които ще изложа в писмено становище и моля за разумен срок в който да ви го представя.

АДВ. У. – Уважаеми г-н Съдия, аз ще кажа накратко няколко думи. Аз считам, че възражението на Ю. М.,следва да се уважи за придобиване на процесните имоти по давност от него самостоятелно и следва да го уважите.

Няма да навлизам в подробности, необходимо е практическо упражняване на владение, власт върху имотите и намерение за тяхното изрично придобиване.

5

Има една нотариална покА. по делото в която самата ищца ясно и категорично е заявила цитирам „Повече от десет години Вие и семейството Ви лично ползвате тези наши съсобствени имоти, като не ме допускате до тях и ми пречите да упражнявам правата си върху същите.“ Това изречение е абсолютно достатъчно да докаже и обективния и субективния елемент на владението. Няма да цитирам съдебна практика по този въпрос, надявам съда да я познава по-добре от мен. По нататък - г-жа В. М. е представила една молба и там ясно и категорично заявява, че от 2003 г. се е преместила с дъщеря си на друго място именно защото г-н М. искал много активно да придобие и нейните и на дъщеря й идеални части от имоти, т. е . нямаме никакъв спор по делото, че още от 2003г. другите две съсобственички са били наясно, че г-н М. иска да владее имота само и единствено за себе си.

Това е напълно достатъчно да обоснове истинността на нашите твърдения. В становище на г-жа А. М. пак виждам едно категорично заявление по отношение на това, че тя не е имала достъп до имота през процесния период цитирам „ Фактът, че не съм посещавала имота и не съм го ползвала не означава, че той е придобил частта ми от наследството по давностно владение.“ Махам нейното становище - това, че не придобил по давностно владение, само се насочвам върху факта, че тя категорично и ясно признава, че през процесния период не е имала никакъв достъп до имота. Пак ще кажа според съдебната практика отблъскването на съсобствениците от един от съсобствениците от възможността да имат достъп до имота ясно и категорично потвърждава и обективния и субективния елемент на давностното владение. По отношение на възраженията на страните, че е имало едва ли не насилие или проблем при започването на владеенето това би било въпрос, за да го обсъждаме задълбочено, ако имаше някакви доказателства. Доказателства обаче няма за такова нещо, даже обратното.

Фактът, че В. М. представя по делото като доказателства документи съгласно които тя плаща задълженията на г-н М. за процесните имоти само потвърждава факта, че между тях няма такива отношения, които да сочат за упражнявано върху нея или върху дъщеря й някакъв вид негативно въздействие във връзка с придобиване на имотите. В тази насока са и показанията на един от ангажираните от г-жа В. М. свидетели, който разказва, че ги познава от 8 години и си общува с тях съвместно. Едва в последните години е научила, че между страните е започнал някакъв спор. Проследявайки 6 историята на взаимоотношенията от 2003 г. до 2021 г., виждаме, че няма основание да се счита, че между тези страни има упражняване на владение по някакъв насилствен, незаконосъобразен начин. Във връзка с твърденията на гн М. следва да бъдат отсъждани и всички свидетелски показания, които са във връзка с това, че г-н М. е извършил множество дейности по поддръжката и ползването на апартамента, които категорично и ясно са били възприемани от другите две съсобственички и не е имало противопоставяне от тяхна стрА. на тези действия. Спомням си за възраженията на ищцата и другата съделителка, че г-н М. не е плащал никакви разходи за ремонтите, В. М. е плащала всичко и това се било потвърждавало от показанията на две от свидетелките, които събирали разходите в блока. Представят се в тази връзка и документи. Ако се вгледаме в показанията и документите ще видим, че става въпрос за събития от 2022 г., т.е. двете госпожи са се активизирали и са се „сетили“, че имат нещо общо с процесния апартамент 2022г., дотогава не е имало никакъв проблем между тях и г-н М. относно владението на апартамента, което пък потвърждава неговото становище, че владението на този апартамент му било предоставено със съгласието на другите две съсобственички още 2003 г., когато те са напуснали процесния апартамент. В заключение ще обърна внимание на факта върху който изключително много акцентират колегите относно действията на г-н М. в отговор на нотариалната покА. в края на 2021 г. Твърденията на г-н М. са, че той започва да упражнява давностно владение от 2003 г. Впоследствие 2010 г. за да няма никакви съмнения във връзка със свидетелските показания на неговата съпруга отново имаме още покатегорично доказателство, че е имало разговор при който пред г-н М. и неговата съпруга двете съделителки са потвърдили факта, че апартаментът му е предоставен да го ползва и владее като негов собствен, т.е. към 2021 г. когато му е изпратена покА.та 10 годишния давностен срок вече е бил изтекъл. Това довежда до въпроса може ли едно лице, за което е изтекло давностния срок да се откаже от него със някакви действия? Още повече със съдържание на отговор на нотариална покА. в който той е направил някакви заявления във връзка с тези имоти. Дълго време тези въпроси са били спорни.