Решение № 19111 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19111 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110103555 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 250, ал. 1 от ГПК – за допълване на Решение № 1027/19.01.2026 г., образувано служебно с оглед дадени задължителни указания на въззивния съд с Определение от 13.08.2026 г., постановено по в.гр.д. № 5058/2026 г. по описа на СГС.

В мотивите на цитираното определение въззивният състав е приел, че във въззивната жалба се съдържа молба по чл. 250 от ГПК за допълване на постановеното решение в частта за осъждане на ответниците да монтират водомерен възел във водомерна шахта на сградното водопроводно отклонение, като всеки самостоятелен обект да разполага със собствен водомер и топломер, както и осъждане на ответника „ТС“ ЕАД да им предаде комплект ключове, който да се състои от ключ от вратата на абонатната станция 1 брой нов и ключ от абонатната станция стар с патрон 1 брой, и ключове от входната врата от улицата и от входната врата на сградата, по която липсвало произнасяне от СРС.

Съдът е разпоредил препис от определението да се връчи на ответниците за становище.

Ответната страна „ТС“ ЕАД в указания от съда срок е депозирала писмено становище, в което сочи, че молбата се явява процесуално недопустима, а при евентуалност неоснователна. Моли съда да я остави без уважение, в случай, че бъде разгледана по същество. Сочи, че с определението си СГС не е приел, че действително е налице непълнота на първоинстанционното решение, а бил констатирал, че във въззивната жалба е инкорпорирано искане по чл. 250 от ГПК, по което е компетентен да се произнесе районният съд, който е постановил решението. Счита, че първоинстанционният следва самостоятелно да прецени дали изобщо е налице непроизнасяне по надлежно предявен и останал висящ 1 иск, като твърди, че такава хипотеза не е налице. Сочи, че съдът се е произнесъл по предмета на делото, какъвто е приет за разглеждане след извършената надлежна проверка за допустимост като исковата молба в частта относно искането да се осъдят ответниците да монтират водомерен възел във водомерна шахта на сградното водопроводно отклонение, както и за снабдяване на всеки самостоятелен обект със собствен водомер и топломер е било върнато като недопустимо. Относно искането ответникът „ТС“ ЕАД да предаде комплект ключове от абонатната станция и от входните врати на сградата счита, че изначално не е предявено такова искане изначално, поради което не е било разгледано и няма основание за допълване на решението относно непредявено искане.

Ответникът „СВ“ АД не е ангажирал становище в указания срок.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, становищата на страните, констатира, че във въззивната си жалба жалбоподателите К. С. К., Н. С. К. и Ю. С. И., и тримата действащи чрез адвокат Т., са навели доводи, че първоинстанционният съд не е разгледал предявени от тях искове, а именно: да бъдат осъдени ответниците да монтират водомерен възел във водомерна шахта на сградното водопроводно отклонение, като всеки самостоятелен обект да разполага със собствен водомер и топломер, както и да бъде осъден ответника „ТС“ ЕАД да им предаде комплект ключове, който да се състои от ключ от вратата на абонатната станция 1 брой нов и ключ от абонатната станция стар с патрон 1 брой, и ключове от входната врата от улицата и от входната врата на сградата.

От материалите по делото се установява, че с Определение № 35077/30.08.2024 г., постановено по делото, съдът е върнал като недопустима исковата молба на ищците срещу “ТС” ЕАД, ЕИК 831609046, и “СВ” АД, ЕИК 130175000, в частта, с която са предявени искания за задължаване на ответниците „ТС“ ЕАД и „СВ“ АД да монтират водомерен възел във водомерна шахта, шахта на сградното водопроводно отклонение, като всеки самостоятелен обект да разполага със собствен водомер и топломер, като недопустима, на основание чл. 130 от ГПК. Определението е влязло в законна сила в прекратителната му част като необжалвано на 04.10.2024 г.

Що се касае за заявеното като неразгледано в първоинстанционното решение искане да бъде осъден ответника „ТС“ ЕАД да им предаде комплект ключове, който да се състои от ключ от вратата на абонатната станция 1 брой нов и ключ от абонатната станция стар с патрон 1 брой, и ключове от входната врата от улицата и от входната врата на сградата, настоящият съдебен състав констатира, че с исковата молба няма предявено такова искане, същото не е било предмет на разглеждане, поради което за същото не се дължи произнасяне с решение. В уточнителна молба от 15.02.2024 г. се излагат доводи относно искане за ключове, но такова няма предявено в искането до съда в първоначалната искова молба, докладът по делото изготвен по реда на чл. 140 от ГПК е бил приет от съда, без страната да е поискала допълване или уточнение на исковите си претенции, като в открито съдебно заседание, проведено на 22.10.2024 г. процесуалният представител на ищците е заявил изрично, че не прави възражения по доклада на съда. Другите страни също не са навели възражения и проектът за доклад е бил приет и обявен за окончателен.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Молбата се явява неоснователна. От една страна, част от искането, за което във въззивната жалба се сочи, че съдът не се е произнесъл, не е било допуснато до разглеждане по същество и определението, с което исковата молба в съответната част е била върната по реда на чл.

130 от ГПК като необжалвано е влязло в законна сила. От друга страна, твърдяното като неразгледано, необсъдено и без произнасяне по същество искане за осъждане на ответника „ТС“ ЕАД да предаде на ищците комплект ключове, който да се състои от ключ от вратата на абонатната станция 1 брой нов и ключ от абонатната станция стар с патрон 1 брой, и ключове от входната врата от улицата и от входната врата на сградата, не е било надлежно предявено, поради което и не е разгледано от съда.

С оглед на горното, настоящият съдебен състав счита, че следва молбата по чл. 250 от ГПК да бъде отхвърлена, като неоснователна, поради което

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 250 от ГПК за допълване на постановеното решение в частта за осъждане на ответниците да монтират водомерен възел във водомерна шахта на сградното водопроводно отклонение, като всеки самостоятелен обект да разполага със собствен водомер и топломер, както и осъждане на ответника „ТС“ ЕАД да им предаде комплект ключове, който да се състои от ключ от вратата на абонатната станция 1 брой нов и ключ от абонатната станция стар с патрон 1 брой, и ключове от входната врата от улицата и от входната врата на сградата, инкоркопорирана във въззивна жалба с вх.

№ 40290/09.02.2026 г. по описа на СРС, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от двете страни, пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението, делото да се изпрати на въззивния състав за разглеждане на въззивната жалба по същество.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3