Решение № 260008 от 01.02.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………….…../………..2021г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА при секретар Нина Иванова, като разгледа докладваното от съдията

Кавърджикова въззивно гражданско дело № 1053 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба вх. № 51230/12.07.2019г. от Н.С.П.-Г.ЕГН ********** ***, чрез адв. Пл.П., против решение № 2664/14.06.2019г. по гр.д. № 309/2019г. на ВРС, в частта, в която, като е прекратен на основание чл. 49 ал. 3 от СК сключения на 12.10.2003г. в гр. Варна граждански брак между нея и Р.М.Г. ЕГН ********** е обявено от съда, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство е нейна; в частта, в която е определен режим на лични отношения на бащата Р.М.Г. ЕГН ********** с ненавършилото пълнолетие дете Д.Р.Г.ЕГН ********** всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18.00ч. в петък до 19.00ч. в неделя с преспиване, на Коледните празници в нечетна година, на

Новогодишните празници на четна година и 20 работни дни през лятната ваканция на детето, както и по всяко друго време при взаимно съгласие на родителите; в частта, в която е осъден бащата Р.М.Г. ЕГН ********** да заплаща в полза на детето Д.Р.Г.ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 240 лв, дължима до 5-то число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от подаване на исковата молба в съда –11.01.2019г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване; в частта, в която е постановено да носи брачното си фамилно име

П.-Г.и в частта относно ползването на семейното жилище, за което няма произнасяне.

Навежда оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, свършено при непълнота на доказателствата, както и в нарушение на разпоредбата на чл. 321, ал. 1 от ГПК, като са предприети правни действия без представителна власт. Неправилно е приложена и разпоредбата на чл. 41 от ГПК, поради което е лишена от участие по делото.

Иска да бъде обезсилено изцяло решението на ВРС и делото върнато за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. Евентуално се иска да бъде обезсилено или отменено решението, като бъде постановено друго решение от въззивния състав, с което бъде прието ,че не е виновна за дълбокото и непоправимо разстройство на брака й с Р.Г., на бащата да бъде определен следния режим на лични отношения с детето Деяна: всяка първа и трета седмица, в събота от 9.00ч. до 17.00ч., както и когато е в интерес на детето; иска да носи предбрачното си фамилно име П.; иска да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ***, както и да бъде осъден бащата да заплаща месечно издръжка за детето Д.за разликата над присъдените 240.00лв. до размера на 500.00лв. месечно, както и издръжка за една година до завеждане на иска-11.01.2019г. в същия размер.

В писмен отговор Р.М.Г. ЕГН ********** ***4, чрез адв. Т.С. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Ответницата, настояща въззивница е била наясно, че ищец е съпругът й Р.М.Г., но е била допусната техническа грешка, като е бил посочен като Х. вместо Р.. Била е редовно призована на посочения в исковата молба адрес, чрез майка си и предупредена за последиците в случай на неизпълнение на задължението й по чл.

41 от СК. Правилно е прието от съда ,че ответницата е редовно призована, след като връчителят е удостоверил, че не може да бъде открита на адреса в продължение на повече от месец, след като веднъж е била редовно призована. Твърди, че до момента редовно е плащал издръжка за детето лично на ръка или чрез свои близки, т.к. майката отказвала да посочи банкова сметка ***. Сега превежда парите от Германия чрез „Изипей“, за което прилага разписки. Оспорва твърденията на насрещната страна за това, че носи вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Постъпила е и въззивна жалба вх. № 13465/17.02.2020г. от Н.С.П. ЕГН ********** ***, чрез адв.

Пл.П., против допълнителното решение №

81/08.01.2020г. по гр.д.

№ 309/2019г. на ВРС, постановено по реда на чл. 250 от ГПК, с което семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ***, ет. 5, е предоставено за ползване на Р.М.Г.. Иска да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, поради това, че при първоначалното разглеждане на делото Н.С.П. е била нередовно призована, а също и в производството по постановяване на допълнителното решение. Не се изследва въпроса за установяване на въпроса за жилищната нужда на детето. Същевременно иска да бъде отменено обжалваното решение и ползването на семейното жилище да бъде предоставено на нея.

В писмен отговор Р.М.Г. ЕГН ********** ***4, чрез адв. Т.С. оспорва и тази жалба. Твърди, че семейното жилище е чужда собственост и е напуснато самоволно от ответницата преди повече от 10 години с детето. Не е в негов интерес да се предоставя ползването за срок до 1 година.

Освен това ответницата следва да плаща наем. Детето има установено домашна и социална среда, която не следва да променя. Ответницата е била редовно призована по делото пред ВРС, но не е представила отговор, не е направила възражения и доказателствени искания, не е ангажирала доказателства.

Възможността за това е преклудирана. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена.

Претендира присъждане на разноски.

ДСП-Варна, редовно призована, изпраща представител, но той заявява, че не може да се ангажира със становище относно най-добрия интерес на детето Деяна, доколкото социално проучване е прозденео само по отношение на бащата Р.М.Г., а майката Н.С.П.-Г.не е оказала съдействие и не е извършено социално проучване, нито е проведен разговор с детето Деяна, за да бъде подготвено за явяване пред съда, нито е доведено за изслушване.

ВОС съобрази следното:

В исковата си молба Р.М.Г. ЕГН ********** ***4, чрез адв.

Т.С. излага, че на 12.10.2003г. сключили брак с ответницата Н.С.П.-Г., като от брака им се родило на 01.08.2005г. детето Д.Радославова Г.. Съпрузите се установили в жилището на сестра му, находящо се в гр. Варна, ***. От самото начало на съпружеското съжителство страните имали неразбирателства, караници. Съпругата му не се грижела за семейството и доматинството, а той. Пълнела стаите с вехти дрехи, които отказвала да изхвърли, а трупала още. Напускала семейното жилище и се връщала при родителите си, като отъствала с месеци. През 2007г. той се разболял и постъпил в болницаза период от два месеца, но тя нито веднъж не дошла да го види. След това лечението продължило още 8 месеца, като се налагало и болнично лечение, но тя отново не се интересувала от него, не проявила никаква съпричастност. Нямали интимен живот. През 2008г. ответницата взела детето и напуснала семейното жилище, установявайки се при родителите си в гр.

Варна, жк „Чайка“, бл. 3, вх. А, ап. 12. От тогава , вече повече от 10 години не живеели заедно, нямали никакви други отношения, като се виждали само по повод дъщеря им. Поискал е бракът им с ответникцата да бъде прекратен с развод по нейна вина. Заявил е, че не възразява родителските права да бъдат упражнявани от майката. Моли се тя да носи предбрачното си фамилно име П..

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Н.С.П.-Г.ЕГН ********** ***, редовно призована, не е представила писмен отговор, не се е явила в редовно проведеното о.с.з. не е взела становище по иска.

ДСП-Варна, също редовно призована, не изпръща представител, не се ангажира със становище.

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 49 от СК, като е съединен за съвместно разглеждане и небрачния иск по чл. 53 от СК.

Няма спор и се установява от приложеното по първоинстанционното дело удостоверение за сключен граждански брак, че Р.М.Г. и Н.С.П. са сключили граждански брак на 12.10.2003г. Видно от удостоверение за раждане на детето Д.Радославова Г., р. 01.08.2005г., за което е съставен акт за раждане № 549/04.08.2005г. на длъжностното лице по гражданско състояние в гр.

Варна че негови родители са страните по спора- Р.М.Г. и Н.С.П.-Г..

Няма спор и за това, че страните по делото са обитавали до раздялата си жилището, собствено на сестрата на Р.М.Г.-Диана Маринова Ангелова, видно от НА № 61, т. 2, рег. № 4796, дело № 211/13.08.2007г. на нотариус Николай Д., находящо се в гр. Варна, ул.

„Ц.Г.“, № 14, ет. 5, напуснато от съпругата отвеждайки детето Д.и установявайки се при родителите си, а и от Р.М.Г.. Въпреки, наведените от ответницата твърдения, не са ангажирани доказателства, че собственикът е самия ищец Р.М.Г., а сестра му само формално е посочена като купувач по договора, обективиран в посочения нотариален акт.

Н.С.П.-Г.работи като учител в

Професионална техническа гимназия-Варна и за периода от м.08.2018г. до м.

12.2019г., според Справка с.д.

№16360/2206.2020г. на НАП, ТД-Варна, средно месечният й осигурителен доход е в размер на 1451.94лв.

Според данните от трудов договор № 42/17.01.2019г., представен по първоинстанционното дело, Р.М.Г. е работил в Германия, като машинен оперлатор-производство и обработка на метални елементи, за срок до приключване на работата, но с изпитателен срок от 6 месеца и основното му месечно трудово възнаграждение е 2879.90лв. От регистрацонна карта на Р.Г., с дата на регистрация 16.04.2020г. е висдно, че той е безработен. На 27.05.2020г. е сключил трудов договор с „Плам инженеринг“ ООД-Варна, заемайки длъжността „Стругар“ с основно трудово възнаграждение от 650.00лв. и 0.6% допълнително възнаграждение, за всяка година професионален трудов стаж. На 03.08.2020г. Р.Г. е регистриран отново като активно търсещ работа безработен.

Бащата Р.Г. е представил доказателства за плащана от него издръжка за детето Д.и за платени от него сметки към „Теленор България“ ЕАД, като твърди, че мобилният телефон, чиито сметки плаща се ползва от дъщеря му. Тези плащания не следва да бъдат вземани предвид от съда, доколкото са направени след завеждане на исковата молба.

Пред ВРС са изслушани показанията на свидетелката П. Х. М.-майка на ищеца. Съдът ги цени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но като преки и убедителни. Не се установява твърдението на въззивницата във въззивната й жалба, че свидетелката е със сериозно разклатено психично здраве, а и е инициатор за раздялата им, поради което не може да й се вярва. Свидетелката поддържа, че съпрузите се разделили малко след като се родило детето. Майката го взела и отишла при своята майка. Съпрузите живели при непрекъснати разправии. Н. била много слаба домакиня. Имала склонност да купува дрехи втора употреба и всички стаи били запълнени с покупките й. След като синът й заминал за Германия й поръчал да разчисти жилището.

Трябвали й два месаца, за да се справи. Изнесла 60 чувала, колкото да се напълнят два камиона.

Въпреки дадените от състава указания, Н.С.П.-Г.не е оказала съдействие и не е довела за изслушване детето Деяна, р. 01.08.2005г., в изпълнение на разпоредбата на чл. 15 от ЗЗДетето. Не е оказала съдействие и на социалният работник при ДСП-Варна, натоварен със задачата да извърши социално проучване и изготви социален доклад. Такъв е изготвен само въз основа на срещата на социалния работник с бащата Р.М.Г.. Последният е информирал социалния работник, че от м.март 2020г. трайно се е установил в България, завръщайки се от Германия, където работелслед раздялата със съпругата си. През м.юни 2020г. е сключил последващ брак и живее в жилището, собственост на съпругата си, находящо се в гр. Варна, ул.

„К.Величков“, № 31, ет. 3, ап. 6. По думите му жилището е много тясно като пространство и не може да кани дъщеря си там и осъществява контакти с нея в регламентираното от съда време, още повече, че не може да накара съпругата си да приеме детето, а те двете не се познават. Иска да се среща с дъщеря си, но само при условие, че тя има желание. От завръщането си в България не се е виждал с момичето, не е успявал да проведе телефонен разговор с нея. Изпрлатил й съобщение, но отговор не последвал. Смята, че майка й прлепятства контактите с дъщеря му. Споделя, че сестра му има голяма къща в м. „Аладжа манастир“, където може да осъществява котактите си с Д.и където тя да преспива в позната обстановка. Иска да му бъде определен стандартен режим на лични отношения с момичето. В семейното жилище в гр. Варна, *** сочи, че понастоящем живее неговата майка П. Х. Г.на 83 години. Той планува основен ремонт на това жилище като събере достатъчно средства, който ще реализира в рамките на шест месеца.