Решение № 3220 от 26.05.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... град София,

26.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 7723 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 86823 от 08.04.2019 г., постановено по гр. д. № 62698/2016 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I Гражданско отделение, 43-ти състав, районният съд е уважил предявен от В.Х.Г., ЕГН **********, срещу „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *******, отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 464, 07 лева, представляваща стойност на електрическа енергия за обект на адрес: град София, бул. „*******, начислена служебно, след едностранно извършена корекция въз основа на констативен протокол № 9000275/16.02.2016 г. и за която сума е издадена фактура № **********/01.03.2016 г. за периода 19.11.2015 г. – 16.02.2016 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е разпределил отговорността за разноски.

Срещу така постановеното решение в указания законoустановен срок по реда на чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от

„Ч.Е.Б.” АД, в която са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на същото. Жалбоподателят твърди, че СРС неправилно е приел, че към датата на извършването на проверката и към датата на извършване корекцията в клаузите на ОУ не съществува ред за уведомяване на клиента за извършената корекция. Поддържа, че по делото е безспорно установено, че процедурата по ПИКЕЕ е точно спазена, а корекцията е извършена точно, съобразно методиката, и по цените, утвърдени от ДКЕВР. Цитира съдебна практика, която намира за относима. Съобразно изложеното прави искане обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна – В.Х.Г., в срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Излага подробни доводи за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Поддържа, че ПИКЕЕ са напълно нищожни. Оспорва да е потребител на електрическа енергия за процесния период. Поддържа, че процесното средство за търговско измерване с година на производство – 2 000 г. е негодно.

Направено е искане да бъде взето предвид новонастъпило по делото обстоятелство – изтекла тригодишна погасителна давност за вземането по фактурата от 01.03.2016 г. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран от В.Х.Г. с искова молба, с която срещу „Ч.Е.Б.” АД е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата 1 464,07 лв., представляваща корекционна сума по констативен протокол № 9000275/16.02.2016 г. , начислена с фактура № **********/01.03.2016 г. по партида с клиентски номер 200072218906 за периода

19.11.2015 г. – 16.02.2016 г. В исковата молба ищецът твърди, че при направена справка в Изипей установил, че по партидата му при ответното дружество е начислена служебно сума, за която е издадена процесната фактура. Излага доводи, че същата е начислена без основание, тъй като не е потребител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ), а на адреса за доставка не е доставяна електрическа енергия в количество, отговарящо на начислената сума. Оспорва начина и методиката, по която е начислена последната. Поддържа, че няма достъп до електромера за имота, за който е начислена.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът „Ч.Е.Б.” АД е оспорил предявения иск с възражение, че ответника е потребил начисленото количество ел. енергия. Твърди, че при извършената проверка с описания по-горе констативен протокол е установено, че средството за търговско измерване мери с грешка, както и че е установена промяна в схемата на свързване за измерване на ел. енергия.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск ответното дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на електрическа енергия, наличието на предпоставки за извършване на едностранната корекция и дали правилно е извършено преизчисляването на сумите. В тежест на ищеца е да докаже възраженията си срещу вземането.

По аргумент от чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си единствено за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Съобразно така установените си задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Относно правилността на решението въззивният съд намира следното:

Съгласно параграф 1, т. 41б ЗЕ, „потребител на енергийни услуги", в приложимата към спорния период редакция, е: а) краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес, и/или б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. С оглед твърдението на ищеца в исковата молба, че процесната сума е начислена по негова партида при ответника и с оглед негово искане, обективирано в заявление с вх. № **********/07.04.2016 г. до ответника (л. 42 от делото пред СРС), в качеството му на титуляр на клиентски номер 200072218906 за имот, находящ се в град София, бул. „*******, въззивният съд намира, че същият има качеството на потребител на енергийни услуги за процесните имот и период.

С оглед изложеното, по делото е доказано наличието на облигационна връзка между страните – договор за доставка на електрическа енергия, със съответното съдържание, и във връзка с чл. 98а от Закона за енергетиката (ЗЕ), според който Общите условия за продажба на ел. енергия (ОУ) обвързват страните с публикуването им, с място на доставка и продажба на електрическа енергия: гр.

София, бул.

„*******. Публикуването на ОУ е доказано по делото.

Не е спорно обстоятелството, че процесният електромер е бил присъединен към електрическата мрежа, т.е. за ищеца се поражда правото да закупува ел. енергия и насрещното право на ответника да получи цената за доставената стока.

Видно от представения констативен протокол № 9000275/16.02.2016 г., е извършена проверка на средството за търговско измерване, отчитащо консумацията на доставена електроенергия. В същия е отразено, че при проверка на електромер с фабричен № 4383371 е констатирано, че липсва пломбата на щита /врата/ на ел. таблото, пломбата на капачката на клемния блок на електромера е нарушена, развити са двата винта на деривационната пластина. В протокола е отразено, че е установено, че има промяна в схемата на свързване на измервателната система, а с еталонен уред е установена грешка, с която електромерът отчита преминаващата през него ел. енергия, която грешка в момента на проверката е минус 74,54 %, както и че е възстановена схемата на свързване. Протоколът е подписан от двама свидетели и от представител на МВР.

В резултат на горепосочените констатации на ищеца е начислена корекционна сметка в размер на сумата от 1 464,07 лв. за периода 19.11.2015 г. – 16.02.2016 г. с фактура

№ **********/01.03.2016 г., която също е представена по делото.

С писмо от „Чез

Разпределение България

" АД, изх. № 42619/17.02.2016 г., изпратено до ищеца, последният е уведомен, че въз основа на констативен протокол 9000275/16.02.2016 г. и на основание ПИККЕ ще бъде извършена корекция на сметката му за консумирана ел. енергия. Писмото е получено на 01.03.2016 г., видно от представеното по делото известие за доставяне (л. 52 от делото пред СРС). Получил е и фактурата за начислената корекционна сума, поради което съдът намира, че ответното дружество е изпълнило задължението си да уведоми клиента за извършената корекция, съгласно чл. 17 и чл. 18 от Общите условия на дружеството.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза (л. 64 и сл. от делото пред СРС), което съдът кредитира напълно, се установява, че отбелязаните в констативния протокол нарушения създават условия за нерегламентиран достъп в средството за търговско измерване (СТИ) и представляват промяна в схемата на свързване на електромера. Вещото лице сочи още, че преизчисляването на консумираната ел. енергия е изготвено математически вярно и съответства на одобрените цени на ел. енергия за процесния период на ДКЕВР, а общото количество ел. енергия, неотчетено от СТИ за периода от 90 дни, е преизчислено при спазване на чл. 48, ал. 1, т. 1 б. "а" ПИКЕЕ. При пвоерка в електронния масив на ответника не са установени данни за проверки от служители за изправността на СТИ в период 90 дни преди проверката на 16.02.2016 г. В съдебно заседание вещото лице е разяснило, че в констативния протокол е посочено, че липсват трите холограмни стикера на големия капак не електромера. На стикерите не се отбелязва дали електромера е годен. Не е ясно дали този електромер фабрично е имал такива стикери.

Съгласно засключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, което въззивният съд също кредитира като обективно и компетентно изготвено, СТЕ с фабричен № 4383371 е преминало първоначална заводска проверка през 2000 г. Не са налични констативни протоколи от монтажа у последващите метрологични проверки.

Приложена е справка за въведени показания при отче до 01.03.2016 г.

От показанията на свидетелите Г.К.Д.и В.Н.Г.се установява, че през месец февруари 2016 г. е извършена проверка на процесния електромер, при която са присъствали представител на потребителя – баща му, полицейски служител и представители на Федерацията на потребителите.

Настоящият съдебен състав счита, че с изменението в

ЗЕ с ДВ бр. 54/12 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия / в този смисъл са решение № 111 от 17.07.2015 г. на І ТО на ВКС, постановено по т. д. № 1650/2014 г., решение № 173 от 16.12.2015 г. на ІІ ТО на ВКС, постановено по т. д. № 3262/2014 г. /, какъвто ред е предвиден в чл. 17, чл. 18 и чл. 49, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на ответното дружество.

В настоящия случай корекционната процедура е извършена по реда на обнародваните на Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 г. /ПИКЕЕ/. Същите са издадени от председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. / в съответствие с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. ал. 2 ЗЕ, които изискват устройството и експлоатацията на електроенергийната система да се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена електрическа енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА. Правилата са издадени по законова делегация и имат характер на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.