Решение № 35 от 26.02.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Разлог, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20251240200227 по описа за 2025 г.

Производството е образувано по жалба от В.К.К., ЕГН*, ч/з адв. И.Д., съд. адрес г.С., у.

„Д.Б.“№*, с/у НП №*/27.01.2023 г., издадено от Н-ка о-л „КП“ в НТУ към А„ПИ“.

Недоволен от процесното НП е останал жалбоподателят В.К., който го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат съображения по отношение на ненадлежното връчване на НП на жалбоподателя. Отделното от това се сочи, че твърдяното в НП нарушение не е извършено от жалбоподателя, а наложеното наказание е незаконосъобразно и несправедливо..

В депозирана писмена молба с вх. №*/23.09.2025 г., жалбоподателят, ч/з процесуалния си представител адв. Д., навежда твърдения за допуснато съществено процесуално нарушение, с оглед провеждането на производството по особената процедура, по която санкционирането се извършва ч/з съставяне на ЕФ. Жалбоподателят се позовава и на Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., съгласно което в случая е нарушен и принципът на пропорционалност при определяне на наказанието. Претендират се разноски съгласно представен списък.

В проведеното СЗ жалбоподателят В.К. не се явява, не се явява и упълномощен представител - адв. Д.. Депозирана е молба, с която поддържа депозираната жалба и излага становище по хода на делото. Поддържа се претенцията за присъждане на разноски.

НО - Н-ка о-л „КП“ в НТУ към към А„ПИ“ - редовно призован, не се явява. Депозирана е молба с вх. №*/23.09.2025 г., с която се иска да бъде потвърдено обжалваното НП като правилно и законосъобразно, а депозираната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Иска се да бъде присъдено юрк. възнаграждение в полза на НО и се прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя възнаграждение.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът след като служебно провери обжалваното НП, доводите на страните и събраните по делото док-ства приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.09.2022 г. в 16:25 часа в направление излизане от територията на Р.Б., на ГКПП "Г.", пристигнало ППС, с рег. №*, вид: влекач, марка и модел „Р.П.“, с обща техн. допустима макс. маса над 12 тона, управлявано от жалбоподателя В.К..

След извършена проверка на място от контр. органи на А"М." било установено, че на 01.09.2022 г. в 14:29 часа управляваното от К. ППС с рег. №*, е засечено да се движи по път 1

№19, км.30+320, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. За посоченото място на нарушението се събирало тол такса, съгласно Приложение към т.1 на Решение №680 на МС от 21.09.2022 г. за приемане на Списъка на републикански пътища, за които се събира такса за изминато разстояние -тол такса.

За така извършеното адм. нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от ел. сма по чл.167а, ал.3 ЗДвП, с № на нарушението, ведно с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал.

В хода на извършената проверка било установено, че на 12..09.2022 г. В.К. е заплатил дължимата такса по чл.10б, ал.5 от ЗП от 133.00 лева, за което му била издадена Квитанция за платени пътни такси в Р.Б. от 12.09.2022 г..

Въз основа на направените констатации, св. И.С. съставил АУАН №*/12.09.2022 г. с/у В.К. за извършено от последния адм. нарушение по чл.179а, ал.3а от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 12.09.2022 г. в 16:25 часа, в направление излизане от територията на Р.Б., на ГКПП "Г.", управлявал ППС с рег. №*, вид: влекач, марка и модел „Р.П.“, с обща техн. допустима макс. маса над 12 тона, за което не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.

След като се запознал със съдържанието на акта, К. го подписал без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не са депозирани писмени възражения.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното в настоящото съд. производство НП №*/27.01.2023 г. на Н-ка на о-л „КП“ в НТУ към към А„ПИ", с което за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, на жалбоподателя К. била наложена "глоба" от 1`800.00 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените док-ства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Съдът намира показанията на св. И.С. и Т.К. за подробни, последователни и непротиворечиви, поради което ги възприема като обективни и достоверни.

Съдът кредитира и писмените док-ства, приобщени към материалите на делото, като намира същите за относими към предмета на доказването му. В тази вр. следва да се отбележи, че нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ генерирани данни от ел. с-ма по чл.167а, ал.3 ЗДвП, ведно с приложения снимков материал към него.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок и от активно легитимирано лице. По делото не се приложиха док-ства относно дата и начин на връчване на процесното НП на жалбоподателя, но предвид това че същият своевременно е разбрал за съдържанието на същото и е реализирал правото си на жалба, съдът счита че жалбата е депозирана в срок и следва да бъде разгледана по същество.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от орган, който разполага с материална и териториална компетентност.

Спазени са и давностните срокове по смисъла на чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, за съставяне на АУАН и издаване на НП. Както в АУАН, така и НП е описано ясно адм. нарушение и обстоятелствата при извършването му, доколкото по недвусмислен начин е посочено на кое място - път №19, км.30+320, на коя дата и в колко часа, както и с кое ППС е извършено вмененото във вина на жалбоподателя адм. нарушение, както и в какво се изразява последното.

Съдът обаче намира, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП е допуснато 2 съществено процесуално нарушение. В случая и в АУАН, и в НП, като нарушена е посочена разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която обаче се явява санкционна такава, доколкото предвижда съответно адм. наказание за водачите на ППС от категория по чл.10б, ал.3 ЗДвП в случаите, в които не са изпълнили задълженията си по ЗП относно заплащане на пътни такси при изминато разстояние по пътища от платената пътна мрежа. Такова задължение е вменено на водачите на ППС с разпоредбата на чл.139, ал.7 ЗДвП, съгласно която водачът на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 ЗП, е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В случая е извършено именно посоченото адм. нарушение, доколкото не се касае за предварително закупена маршрутна карта, а за заплащане на дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, при установяване на реално изминато разстояние.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че в АУАН и НП не е посочена нарушената разпоредба, съдържаща състава на извършеното адм. нарушение, а единствено е отразена санкционната норма на чл.179, ал.3а ЗДвП. В този смисъл е и константната съд. практика на адм. съдилища в страната. Ето защо съдът счита, че в хода на адм. нак. производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в АУАН и НП не е посочена нарушената от жалбоподателя разпоредба, която в случая е чл.139, ал.7 ЗДвП. В този смисъл последният е поставен в невъзможност да разбере от правна страна вмененото му във вина адм. нарушение, за което е ангажирана отговорността му.

В допълнение следва да се посочи, че се споделят съображенията на жалбоподателя, че достатъчно основание за отмяната на НП е и обстоятелството, че наложената санкция противоречи на т. нар. "принцип на пропорционалност". В случая законът предвижда твърд размер на санкцията, а именно 1`800.00 лв., многократно надвишаващи р-ра на дължимото от страна на задълженото лице. СЕС вече се е произнасял, че налагането на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза /вж. например решение от 09.02.2012 г., U., C 210/10, EU: C: 2012: 64, т. 41/, както е и в случаят.

В този смисъл е и Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., съгласно което чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и на ЕС, от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси за т.а. за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/75/ЕС на ЕП и на ЕС от 27.09.2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от хар-ра и тежестта им, включително когато тази с-ма предвижда възможността за освобождаване от адм. нак. отговорност ч/з заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

В изложения контекст, НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, което впрочем от своя страна прави безпредметно обсъждането на мотивите на решението и направените в тази връзка останали оплаквания.

При този изход на правния спор право на разноски има жалбоподателят. Неоснователно е възражението за прекомерност, релевирано от процесуалния представител на АНО.

Претендираният размер – 600.00 лева или 306.80 € е близък до минимума, не е непропорционален на фактическата и правна сложност на делото и предоставената правна услуга, респективно не е прекомерен.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН и чл.64д, ал.1 от 3

ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №*/27.01.2023 г., издадено от Н-ка на о-л „КП“ в НТУ към А„ПИ, с което на В.К.К., ЕГН, за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, е наложено адм. наказание "глоба" от 1`800,00 лева.

ОСЪЖДА А"ПИ" да заплати на В.К.К., ЕГН*, сумата от 600.00 лева /306.80 €/, направени по делото разноски за адв. възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с КЖ пред Бл.АС, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4