Решение № 679 от 24.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. П., 24.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно дело № 20265330200016 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. С. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Х., ул.

*****, чрез адв. Е. Р. срещу Наказателно постановление № 25-1030004951/23.07.2025 г., издадено от Р.К.П. – Началник група в ОДМВР - П., сектор „Пътна полиция“ - П., с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП) и за издаването му при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди наказващият орган неправилно да е определил причините за настъпване на произшествието. Твърди лекият автомобил „Фолксваген“, който се е ударил във витрината на магазин, рязко да е навлязъл от съседна пътна лента пред автомобила на жалбоподателя. Поддържа в тази ситуация ударът между двете превозни средства да е станал непредотвратим за него. Оспорва нА.чието на причинна връзка между настъпилото произшествие от една страна и последвА.я сблъсък на автомобила „Фолксваген“ във витрината на намиращия се наблизо магазин. Мотивира възражението си с позоваване на скоростта на двата автомобила в момента на сблъсъка им и разстоянието от местопроизшествието до сградата на увредения търговски обект. Счита деянието за несъставомерно от субективна страна поради липса на виновно поведение. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно 1 заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично.

Представлява се от адв. Е. Р., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 115/05.01.2026 г. взема становище при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Поддържа направеното описание на нарушението да съдържа посочване на всички съставомерни признаци, което да позволява на жалбоподателя да разбере какво деяние му се вменява в отговорност и да организира защитата си.

Размерът на наказанието намира за правилно определен, като съобразен с предвиденото в закона и за неподлежащ на намаляване. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от К. С. И., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 03.11.2025 г., установено от приложената към него разписка, а жалбата е подадена на 17.11.2025 г. съгласно изготвената справка на лист 10 от делото от електронната страница на пощенския оператор, поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, макар и по различни от изложените в нея доводи, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 25.06.2025 г. около 08:40 часа в гр. П. свид. Й. В. Г. управлявала лек автомобил „Фолксваген ЦЦ“ с рег. № ********** по бул. "П.ш." в посока от изток към запад, когато достигнала до кръстовището с ул. "Л.". Свидетелката искала да завие наляво, за да продължи движението си по ул. "Л.", поради което позиционирала автомобила си в лявата пътна лента. За да завърши маневрата си, свидетелката Г. изчаквала да преминат движещите се с предимство превозни средства, които преминавА. направо по бул. "П.ш." в посоката от запад към изток. Пред автомобила на свидетелката нямало други превозни средства.

По същото време и в същата посока, но зад автомобила управляван от свид. Г. се движил и лек автомобил „Сузуки Вагон Р 1.0“ с рег. № *********, чийто водач бил жалбоподателят К. С. И.. Жалбоподателят И. не преценил правилно разстоянието до намиращото се пред него друго МПС и с предната 2 лява част на своя автомобил с рег. № ********* ударил в задната част лекия автомобил „Фолксваген ЦЦ“ с рег. № **********, в който била свид. Г.. Под въздействието на отдадената при удара кинетична енергия автомобилът на свид. Г. потеглил по диагонал в посока наляво, като преминал през южното платно на бул. "П.ш.", качил се на тротоара и навлязъл до средата през витрината в търговския обект магазин "А.", намиращ се на бул. "П.ш." № * и стопанисван от дружеството „Максива“ ЕООД, ЕИК: ***********. По това време в магазина били продавачът и клиенти, но никой от тях не пострадал. В резултат от удара настъпили материални щети по предната лява част на автомобила на жалбоподателя, по автомобила, управляван от свид. Г., както и била счупена стъклената витрина на търговския обект магазин "А.".

Жалбоподателят И. не спрял и не останал на мястото, а продължил движението си, като напуснал местопроизшествието.

Междувременно на мястото на инцидента се събрА. много хора, като един от тях, представил се с името М., но неустановен по делото, подал сигнал на ЕЕН: 112 за настъпилото произшествие. След като свид. Г. се свестила, тя също уведомила за случилото се по телефона с обаждане на спешния номер.

По така подадените сигнА. на местопроизшествието бил изпратен свид. Г. И.

А. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - П..

Свидетелят А. беседвал със заварените на място очевидци, от чиито разкази установил механизма на настъпване на произшествието. От записите от охранителни камери наблизо полицейските служители узнА. и регистрационния номер на автомобила на жалбоподателя, който причинил произшествието. След това издирили телефонния номер на жалб. И. като собственик на другия участвал в ПТП автомобил и свид. А. му се обадил, като го поканил да се яви на мястото на произшествието. Жалбоподателят И. се върнал, при което свид. А. забелязал щетата в областта на предната лява част на автомобила му. Всички констатирани щети в резултат от деянието били описани в съставения протокол за ПТП с № 2025-1024-52514.

На място свид. А. съставил и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 4190017 от 25.06.2025 г. срещу жалбоподателя И., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акт бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Междувременно за същото деяние било образувано и досъдебно производство № 345/2025 г. по описа на ** РУ при ОД на МВР – П., което на основание чл. 212, ал. 2 от НПК започнало със съставянето на протокола за оглед на местопроизшествие като първо действие по разследването. С постановление от 26.06.2025 г. на наблюдаващия прокурор правната квА.фикация, за която се водило разследването, била преквА.фицирана в престъпление по чл. 343, ал. 1, б.„а“ във вр. чл. 342, ал. 1 от НК. С постановление от 02.07.2025 г. разследването било възложено на сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ при ОДМВР – П. и продължило да се води под № 82/2025 г. по описа на същата структура.

Въпреки това въз основа на съставения АУАН и на останА.те материА. по 3 административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Г. И. А.. Макар той да няма качеството на очевидец на деянието, неговите показания се приемат за годни за установяване на механизма на настъпване на произшествието. Това е така, защото възприятията си в тази част, които са производни, свидетелят е формирал въз основа на съобщеното му за случилото се от други лица, които е установил на местопроизшествието и са очевидци. При преценката за надеждността и достоверността на така съобщената на свидетеля информация от значение е, че той се позовава не толкова на казаното му от двамата участвА. в ПТП водачи, а предимно на разказите на трети лица, наблюдавА. случилото се и за които не се установяват да са заинтересовани от изхода на делото. Същевременно съобщеното на свид. А. кореспондира с тезата на единия от участниците в произшествието – свид. Г., което придава достоверност и на нейните показания. В частта от показанията си, в която описва щетите и как е организирано движението в този участък от пътя, свидетелят А. пресъздава вече свои непосредствени възприятия, поради което показанията му отново се ползват с доверие. За механизма на причиняване на произшествието се установява жалбоподателят да е ударил с предната лява част на автомобила си задната част на автомобила, управляван от свид. Г., което да е предизвикало движението на последния по направлението до навлизането му през витрината на намиращия се наблизо магазин "А.". С доверие се ползват и показанията на свид. Й. В. Г., макар тя да е пострадала от деянието, а от съдържанието на разказа й да се доказва неприкритото й отношение на упрек към жалбоподателя. Въпреки това съдът намира, че в случая тази нагласа не е довела до подмяна или изопачаване на твърденията й за случилото се в обективната действителност. Показанията на свидетелката са подложени на проверка чрез съпоставката им с веществените доказателства, както и с разказа на свид. А., при което не се доказват противоречия или непълноти. По тези съображения съдът дава вяра и на показанията на свид. Г., която разказва за същия механизъм за настъпване на произшествието, както свид. А..

От протокол за ПТП с № 2025-1024-52514 се установява, че на 25.06.2025 г. в 08:40 ч. в гр. П., на кръстовището на бул. "П.ш." и ул. "Л." е настъпило пътнотранспортно произшествие с участници жалбоподателя И. като водач на лек автомобил „Сузуки Вагон Р 1.0“ с рег. № ********* и свид. Й. В. Г. като водач на лек автомобил „Фолксваген ЦЦ“ с рег. № **********. Установява се още, че в резултат от произшествието са настъпили щети и по двете превозни средства, като и такива са причинени на витрина и вход на търговски обект 4 магазин "А.", находящ се в гр. П., бул. "П.ш." № *.

От писмо с вх. № 24475/10.03.2026 г. от прокурор при Районна прокуратура – П. (лист 34 от делото) и от постановление от 26.06.2025 г. на прокурор при РП – П. по досъдебно производство № 345/2025 г. по описа на ** РУ при ОДМВР – П. (л. 42-43 от делото) се изяснява, че за деянието по причиняване на процесното пътнотранспортно произшествие с участници жалб. И. и свид. Г. и за последиците от него има образувано досъдебно производство, което се наблюдава от Районна прокуратура – П. и към момента е във фазата на разследване.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя К. С. И. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС № *********, вА.дно до 05.02.2030 г. и с нА.чни 39 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действА. в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Фактическата обстановка в наказателното постановление е сравнително правилно установена. Единствено в частта относно времето на извършване на деянието съдът намира, че посоченият в АУАН и в наказателното постановление час – 11:09 часа, е оборен от събраните доказателства. В протокола за ПТП е посочено, че произшествието е настъпило в 08:40 ч., а че съставянето му е в 11:28 ч. От постъпилата справка от дирекция „Национална система 112“ при МВР се установява, че сигнА. по телефона за настъпилото произшествие са подадени още в 08:45 ч. на 25.06.2025 г. Това обстоятелство е категорично доказателство, че произшествието не може да е настъпило едва в 11:09 ч. След като действителното време, когато е осъществено деянието, е около 08:40 ч. на 25.06.2025 г., то не попада и в такова отстояние от вписания в НП час, което да може да се приеме за съответстващо на формулировката „около“ 11:09 часа.