Решение № 1617 от 16.11.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1617 гр. Русе, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20234520102443 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС, вр. чл. 52 от ЗС от Т. М. Р. и Б. М. Г. против Г. В. Г..

Ищците твърдят, че по границата на техния и на ответника имоти има построена плътна ограда от бетонови блокчета с височина около 2,20 м. От страната на ответника в непосредствена близост до оградата били засадени черничево дърво, кайсиево дърво и люляков храст, които създавали неудобство на ищците, изразяващо се в натрупване на боклук от падащите листа и плодове, засенчвали двора им. Близостта на дърветата и храста създавали опасност от подкопаване на оградата, като особено големи притеснения създавало черничевото дърво. Ищците молят да бъде осъден ответникът да преустанови неоснователно да им пречи да упражняват правото си на собственост, като предприеме необходимите действия по преместване на отстояние не по- малко от 3 метра от оградата им на двете дървета и храста.

В указания срок ответникът е подал отговор, оспорва предявените искове. Твърди, че е премахнал черницата и люляка, а кайсията ще премахне през есента, тъй като около нея е засял култури и трябва да си обере реколтата. Излага съображения относно законността на издигнатата от ищците ограда, но по настоящото дело този въпрос не може да бъде разглеждан.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че ищците са собственици на ПИ с № 801.920, представляващ 1 дворно място с площ от 550 кв.м, ведно с построените в имота сгради с административен адрес: с. Тетово, общ. Русе, обл. Русе, ул. Цар Освободител № 5, съгласно Нотариален акт № 43, том ІІ, дело 807/1994 год. по описа на нотариус при Кубратския районен съд Й*Р*, както и че ответникът е техен съсед, собственик на ПИ с № 801.921 с административен адрес: с.

Тетово, общ. Русе, обл. Русе, ул. Витоша № 1.

Видно от Разрешение за строеж № 88/28.03.2017 год., издадено от Община Русе и Конструктивно заключение от 24.03.2017 год., изготвено от инж. К.В.Д., рег. № 04290, по границата на двата имота е построена плътна ограда от бетонови блокчета с височина около 2,20 м.

От приложените доказателства както и от свидетелските показания на свидетеля Д.Р. се установи, че от страната на ответника в непосредствена близост до оградата има засадени храсти и дървета– черничево дърво, кайсиево дърво и люляков храст.

С жалба вх. № 94Т-3125-1/12.07.2022 г. до кмета на Община Русе ищецът Р. е направила искане дърветата и храстите, намиращи се в непосредствена близост до оградата да бъдат премахнати чрез изкореняване. С писмо изх. № 94Т-3125-1#1/02.08.2022 г. Р. е уведомена за извършена проверка, която констатира, че посочените в жалбата дървета и храсти не са картотекирани, поради което и не е необходимо разрешение от кмета на общината. С оглед осъществена административна процедура и дадените указания за разрешаване споровете между страните по съдебен ред, ищците инициират настоящото производство.

От депозирания отговор и допълнително обяснение от ответника е видно, че посочените в исковата молба факти не се оспорват. Той признава, че дърветата се намират в непосредствена близост до оградата на ищците, както и че е премахнал черницата и люляка, а кайсията щял да премахне през есента. Признанието на ответника се потвърждава от приложените доказателства, както и от свидетелските показания на Д.Р.. Свидетелят установи, че към деня на съдебното заседание, в което е даден ход по същество, ответникът е отстранил само люляковия храст, черницата не е премахната, нито преместена, а са отрязани единствено клоните й. Кайсията все още стои на мястото си. Дърветата се намират на отстояние около 30- 40 см от оградата на ищците, като черницата е посадена преди 3- 4 години, а кайсията се намира в края на оградата от около 30 години.

Не се спори също така и, че във връзка с подадена жалба на ищците до кмета на Община Русе е отговорено с писмо, че спорът си следва да отнесе до съда съгласно Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, поради което ищците са насочени да предявят претенциите си по съдебен ред.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Чл. 52, изр. 2 и 3 от ЗС предвижда, че съседът може да иска разрешение от кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, като по същия ред той може да иска да бъдат преместени 2 дърветата, които са посадени на по-близки разстояния от посочените, т.е. административният ред за защита е приложим и кметът на общината е компетентен да разглежда спорове от подобен род, ако се касае до отсичане на клони или корени, преминаващи в съседния имот, или до преместване на дървета.

Липсва законова забрана за засаждане на храсти по границите на имотите, поради което искът за преместване на люляковия храст от ответника, е неоснователен. Нещо повече чл.

94, ал. 3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони сочи, че на вътрешна регулационна линия към съседни имоти се препоръчват живи огради с височина до 1,20 м. По същество люлякът представлява храст и в аспекта на изложеното съгласно Наредба № 7/22.12.2003 г. може да бъде разположен на по- малко разстояние от визираното в чл. 52 от Закона за собствеността и чл. 94, ал. 2 от същата наредба. Процесният люляков храст би могъл да изпълнява функцията точно на такава жива ограда, ако ищците не бяха построили плътна ограда от бетонови блокчета с височина около 2,20 м. На това основание и поради отсичането на храста от ответника в хода на делото, в тази част искът следва да бъда отхвърлен.

Предявеният иск да бъде осъден ответникът да предприеме необходимите действия по преместване на засаденото на отстояние по - малко от 3 метра от оградата, в ПИ с № 801.921 с административен адрес: с. Тетово, общ. Русе, ул. Витоша № 1 на 1 бр. черничево дърво е неоснователен.

В Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, се съдържа определение за понятията ниски, средно високи и високи дървета - чл. 94 от наредбата. Страните не спорят, че черницата се намира на по- малко от визираното в чл. 52 от ЗС отстояние. В чл. 34 от Закона за опазване на селскостопанското имущество е предвидено, че ореховите, кестеновите, бадемовите, лешниковите и черничевите дървета, както и други видове дървета, представляващи особена ценност за селското стопанство, се намират под режим на особена закрила. В ал. 2 е указано, че министърът на земеделието и продоволствието утвърждава наредба за подлежащите на особена закрила дървета, тяхното опазване, използване, отсичане и заменяне. Редът е предвиден в чл. 10 и чл. 11 от НАРЕДБА № 1 по опазването на селскостопанското имущество /Издадена от министъра на земеделието и хранителната промишленост, обн., ДВ, бр. 52 от 29.06.1976 г./ В съдебната практика се приема, че исковете за изкореняване или отсичане на дървета, намиращи се на отстояние от съседен имот, по- малко от допустимото от закона, се разглеждат от съда. Но ако исковете се отнасят до дървесни видове, за които има установени режим на особена закрила /както е в случая черничево дърво/, те могат да бъдат уважени само ако е дадено писмено разрешение за премахването им от общината.

Такова в случая не е налице.

В настоящия случай процесното кайсиево дърво е на възраст около 30 години, поради което следва да се приеме за старо дърво, при което не може да става въпрос за преместване, каквото е искането на ищците, заявено с петитума на исковата молба.

По отношение на кайсиевото дърво, което според ответника и според разпитания по 3 делото свидетел е на около 30 години, съдът намира, че същото не може да бъде преместено, а подлежи единствено на отсичане. Преместването на по- стари дървета без ореховите и кестеновите, засадени в населените места на разстояние по- малко от 3 метра от границата на съседа, се допуска по искане на последния само след преценка и с разрешение на изпълнителния съвет на общински народен съвет. Отсичането на такива дървета по искане на съседа може да се допусне само от съда. В случая искът е за преместване на старо кайсиево дърво, а разрешение на общинския съвет липсва. Преместването на по-стари дървета без ореховите и кестеновите, засадени в населените места на разстояние, по-малко от 3 метра от границата на съседа, се допуска по искане на последния само след преценка и с разрешение на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. Отсичането на такива дървета по искане на съседа може да се допусне само от съда.Преместването на по-стари дървета без ореховите и кестеновите, засадени в населените места на разстояние, по-малко от 3 метра от границата на съседа, се допуска по искане на последния само след преценка и с разрешение на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. Отсичането на такива дървета по искане на съседа може да се допусне само от съда.Преместването на по-стари дървета без ореховите и кестеновите, засадени в населените места на разстояние, по-малко от 3 метра от границата на съседа, се допуска по искане на последния само след преценка и с разрешение на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. Отсичането на такива дървета по искане на съседа може да се допусне само от съда.Преместването на по-стари дървета без ореховите и кестеновите, засадени в населените места на разстояние, по-малко от 3 метра от границата на съседа, се допуска по искане на последния само след преценка и с разрешение на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. Отсичането на такива дървета по искане на съседа може да се допусне само от съда.Преместването на по-стари дървета без ореховите и кестеновите, засадени в населените места на разстояние, по-малко от 3 метра от границата на съседа, се допуска по искане на последния само след преценка и с разрешение на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. Отсичането на такива дървета по искане на съседа може да се допусне само от съда.

Ищците са се възползвали от възможността по административен ред да реализират исканата защита по чл. 52 от ЗС, но тъй като до заповед на кмета на общината не се стигнало, те са насочени от Община Русе към реализиране на правата си по съдебен ред, на основание чл. 26 от Наредба № 1/93 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, каквото всъщност са сторили ищците с предявяването на настоящия иск.

При положение, че те са използвали предвидената възможност да реализират правата си по административен ред и не са успели да получат целената защита с указания за предявяване на претенцията си по съдебен ред, ако съдът приеме, че искът е недопустим, тъй като е неподведомствен на съдилищата, то настоящият състав на съда счита, че по този начин ще бъде осъществен отказ от правосъдие, а съгласно чл. 14 от ГПК, на съдилищата са подведомствени всички граждански дела, каквото несъмнено е настоящото и тъй като съдът сам решава дали заведеното дело подлежи на разглеждане от него, то настоящият състав намира, че това дело му е подведомствено.

4

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че искът е неоснователен.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищците са направените от ответника разноски, но тъй като доказателства такива да са направени липсват, те не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, Русенски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. М. Р., ЕГН **********, Б. М. Г., ЕГН ********** и Ц.

Б. Н., ЕГН **********, трите със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. Съединение № 111, чрез пълномощник: адвокат С. С. от АК- Шумен против Г. В. Г., ЕГН **********, адрес: с.