Решение № 16 от 22.04.2026, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Каварна, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина М. Узунова Панчева при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Административно наказателно дело № 20253240200170 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Д. Л. с ЕГН ********** с постоянен адрес с.***, общ.***, ул.“***“, №*, чрез адв.С.В. – *** с адрес гр.***, ул.“***“, №** срещу Наказателно постановление № 283а-11/02.06.2025г., издадено от Началник на РУ Каварна при ОДМВР, упълномощен с МЗ №Із1729/07.06.2012г., с което на жалбоподателя, за нарушение по чл.28, ал.1 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН112 е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Защитната му позиция, поддържана в съдебно заседание се базира на оспорване на обективната и субективната съставомерност на деянието.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява.

Контролиращата страна – Районна прокуратура Каварна, редовно призована, не се явява представител и не взема становище по жалбата.

1

Каварненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

На ***г., около *** часа мл.инспектор К. В. П. и св.Ж. К. К., който е служител в РУ Каварна, посетили с.***, откъдето бил подаден сигнал на телефон ЕЕН 112 от А. Д. Л.. В АУАН е записано, че същия използва ЕЕН 112 не по предназначение, като подава неверни и заблуждаващи съобщения.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП. С него на А. Д. Л. е вменено нарушение по чл.28 от ЗНССПЕЕН112, съгласно която норма, в редакцията действала към датата на вмененото нарушение, се забранява ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на "eCall" повикванията, и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.

Така направеното описание в акта не съответства на законовото изискване за описание на нарушението, което следва да включва посочване на елементите на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени.

В случая е налице непълнота на фактическото описание на нарушението, тъй като наказващият орган се е ограничил единствено до механично възпроизвеждане на разпоредбата на чл. 3 от ЗНССПЕЕН112, даваща отговор на въпросите какво е предназначението на ЕЕН 112 и в какви случаи би следвало да се използва, без да е посочено това обаждане на ЕЕН 112, коя от хипотезите на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН112 покрива, т. е. дали жалбоподателят е ползвал ЕЕН 112 не по предназначение, или пък го е ползвал за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.

В хипотеза на административно обвинение за нарушение по чл. 28, ал. 1 2 от ЗНССПЕЕН112, е следвало да бъде посочено коя точно забрана е била нарушена от последния. Посочването на конкретната забрана, визирана в нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН112, е съществен обективен признак, релевантен за индивидуализацията на административното нарушение, тъй като очертава конкретното деяние като конкретно правонарушение. Това е така, доколкото когато спрямо конкретно лице се формулира конкретно административнонаказателно обвинение, следва освен ясно, точно и пълно описание на вмененото административно нарушение, да е налице изложение и досежно обстоятелствата - дата, време и място на извършване на нарушението, както и посочване на всички признаци от състава на нарушението, тъй като същите не са просто задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление (НП), но очертават и фактическата рамка на повдигнатото обвинение

Липсата на пълно, ясно и точно описание на нарушението в НП, включващо всички фактически признаци на нарушения състав от обективна страна опорочава НП, доколкото нарушава законово изискване за наличие на съществени реквизити и възпрепятства лицето, срещу което НП е издадено да упражни правото си на защита.

Така например, допуснатата в случая непълнота относно фактическия състав на нарушението, на практика поставя съда в обективна невъзможност да извърши преценка относно приложението на закона от материалноправен аспект, предвид и обстоятелството, че преценката за съставомерността на деянието обхваща изследване на въпроса действително ли жалбоподателят чрез ползването на ЕЕН 112 е нарушил някоя от забраните, визирани в нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН112.

Нещо повече - наказващия орган е задълбочил създадената от самия него неяснота, като е наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лева, на основание чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112.

За пълнота на изложението, както и за яснота, съдът намира за нужно да отбележи, че за нарушаването на всяка една от забраните, визирани в нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН112, законодателят е предвидил отделни санкционни норми, които норми освен санкционни, съдържат и състав на нарушение. В подкрепа на този извод е разграничаването от законодателя на административните нарушения: ползване не по предназначение на ЕЕН 112 3

(чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112) и предаване чрез ЕЕН 112 на неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ (чл. 38 от ЗНССПЕЕН 112).

В тази насока следва да се посочи, че за да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да се съдържат в наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите фактическите и правните основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат.

Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт, а именно нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и ал. 6 от ЗАНН. Разпоредбите на закона са ясни, категорични и точни. НП трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

Тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правната логика или по тълкувателен път от съдържанието на други документи по административнонаказателната преписка.

Допуснатите процесуални нарушения, описани по-горе са съществени, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, нито пък могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на производството. Същите са довели до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице, съставляващо основание за отмяна на обжалваното НП. Тъй като се касае за особено съществени нарушения, довели до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на тези нарушения обуславя отмяната на атакуваното постановление. В тази насока е и константната съдебна практика.

Съдът намира за нужно са отбележи, че органите на държавната администрация именно защото осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните 4 механизми по реализиране на административнонаказателната отговорност.

При проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при констатиране на съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка до ненаказване на виновния нарушител.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон, съдът установи следното:

На ***г., около *** часа, жалбоподателят Л. установил счупени стъкла в центъра на с.***, до кметството. Попитал кой ги е счупил и разбрал, че е В. Р. от с.***, който бил пиян и изтървал бутилката. Л. подал сигнал на ЕЕН112 да дойдат служители на РУ Каварна, за да накарат В. да почисти стъклата.

Позвънил на ЕЕН 112, защото не знаел друг телефон на полицията. При пристигането си в с.***, В. Р. не бил установен на центъра, а мл.инспектор К.

П. съставил АУАН на А. Д. Л., за извършено нарушение на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на приложените по делото писмени доказателства – докладна записка рег.№283р-3465/24.04.2025г., обяснения на А. Л., Възражение от А. Л., докладна записка от 30.05.2025г., както и от разпита на свидетелите К. П. и Ж. К..

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, единният европейски номер 112 (ЕЕН 112) се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите, както и при заплаха за околната среда.

Легално определение на понятието "Единен европейски номер за спешни повиквания 112" (ЕЕН 112) е дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗНССПЕЕН 112, съгласно което, "Единен европейски номер за спешни повиквания 112" (ЕЕН 112) е единен европейски телефонен номер, определен в Националния номерационен план, който се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на 5 гражданите, както и при заплаха за околната среда. Според § 1, т. 4 от ДР на ЗНССПЕЕН 112 в редакцията, действала към датата на деянието, "Спешно повикване" е сигнал, подаден при необходимост от спешна помощ чрез гласово повикване към ЕЕН 112 или чрез друг способ за хората със слухови или говорни увреждания. Цитираната разпоредба на чл. 3 от ЗНССПЕЕН 112 дава отговори на въпросите какво е предназначението на ЕЕН 112 и в какви случаи би следвало да се използва. Дава се отговор и на въпроса какво има предвид закона под "помощ" и за кого следва да се отнася тя. Анализът на разпоредбата сочи, че сигнала за помощ следва да касае различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите, а не сигнал за извършване на определено административно нарушение или престъпление, което не е свързано с посочените рискове.

Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, в редакцията действала към датата на вмененото нарушение, се забранява ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на "eCall" повикванията, и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. При нарушаване на тези забрани, гражданите носят административнонаказателна отговорност по вид и размери, определени в закона (чл. 28, ал. 2 от ЗНССПЕЕН 112).

В случая, съобщението на жалбоподателя, че в центъра на селото има стъкла от счупени шишета не може да се квалифицира като невярно или заблуждаващо съобщение.

От установените по делото безспорни факти е явно, че в центъра на селото е имало стъкла от счупена бутилка, поради което и същият обяснимо е сигнализирал за този факт, ползвайки ЕЕН 112.

Общоизвестно е обстоятелството, че гражданите не разполагат с друг телефон за връзка с органите на МВР, освен единния европейски номер 112. Т. е., само на този номер гражданите могат да се свържат с органите на реда, за да осигурят тяхната намеса в различни ситуации от пътнотранспортни произшествия, сигнали за правонарушения или престъпления, поради което и не би могло да се приеме, че жалбоподателят е използвал ЕЕН 112 не по предназначение.