Решение № 89 от 15.06.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. К., 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гюрай Ал. Мурадов при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20215320200611 по описа за 2021 година Установи следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. Л. Т. с ЕГН ********** от с. С. ул. . №., обл.П. против Наказателно постановление №*, издадено от Д.П.Т. на длъжност Началник група към ОДМВР П., РУ К. с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1,пр.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лева за нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).

Жалбоподателят оспорва фактическия извод на административно-наказващия орган (АНО) да е преминал през кръстовището на червен светлинен сигнал на светофара, като поддържа, че преминаването е осъществено на позволен сигнал. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Г., който поддържа жалбата. Взема становище възприятията на актосъставителя и свидетеля по акта да не са годни да докажат действително случилите се събития, тъй като същите са наблюдавали светофарната уредба, 1 регулираща движението не в посоката, в която се е придвижвал жалбоподателят, а в насрещната посока. Не претендира се разноски.

Въззиваемата страна изразява писмено становище, като моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява. Не претендират се разноски.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Р. Л. Т. спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 07.12.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена на 14.12.2021 г. пред Районен съд – К., поради което приложимият към датата на подаване на жалбата срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Кръстовището, образувано от пресичането на ул. Г.К. с ул. “А.С. в град К. било регулирано от пътни светофари. При движение по бул. ул. Г.К. и в посока от изток на запад, когато светофарът подавал зелен светлинен сигнал, то сигналът на светофара, регулиращ движението в насрещната посока – от запад на изток, не се променял на зелен в същия момент, а това ставало със закъснение от 5 секунди. През тези 5 секунда светофарът, регулиращ движението в посока от изток на запад, подавал зелен светлинен сигнал, като той се различавал от сигнала, подаван от светофара, контролиращ движението в насрещната посока, като в тази посока зеления светлинен сигнал настъпвал след 5 секунди.

На 17.10.2021 г. около 22:15 часа жалбоподателят Р. Л. Т. управлявал лек автомобил - Ф. Ф. с peг. № **, чужда собственост по ул. Г.К. в гр.К. с посока на движение изток-запад, като с него пътували и свидетелите С.Д. и И.И. и наближил светофарната уредба на кръстовището с ул. „А.С.. По същото време свидетелите Л.Г. и И.И. – служители на РУП К. се движили със служебен автомобил по ул. Г.К. в гр.К. с посока на движение запад - изток, като те имали пряка видимост към светлинните сигнали на светофара, регулиращ движението в посока от запад към изток. Двамата свидетели нямали видимост и не могли да наблюдават светлинните сигнали на светофара за водачите, движещи се в посока от изток на запад по ул. Г.К.. В момента, в който автомобилът, управляван от жалбоподателя Т. преминал през кръстовището на ул. Г.К. с ул. “А.С. в град К., свидетелите забелязали, че светофарът за движение от запад на изток, тоест в тяхната посока подавал червен светлинен сигнал. Свидетелите Л.Г. и И.И. приели, че жалбоподателят е навлязъл и преминал през кръстовището също на червен сигнал на светофара, поради което го последвали и го спрели с подаден сигнал за 2 спиране на ул. П.С.“ до номер .. Извършили му проверка и установили, че водач е именно жалбоподателя и същият не представя свидетелство за управление на МПС и, че управлява с наложено наказание глоба с Наказателно постановление и/или Електронен фиш незаплатени в срока за доброволно заплащане.

На място свид. Г. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA и №* от ** г. против жалбоподателя Т. в негово присъствие и в присъствието на свид. И.. Жалбоподателят не вписал възражение в акта. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административно-наказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Л.Г. и И.И.. От тях се установяват: кръстовището и посоката, в която се е движил автомобилът, управляван от жалбоподателя; конкретното място, на което са се намирали двамата свидетели, начина, по който е извършена проверката, като свидетелите изясняват, че са наблюдавали светлинните сигнали на светофара, който е регулирал движението на превозните средства в насрещната посока спрямо тази, в която се е движил жалбоподателят; вида на светлинния сигнал на наблюдавания от свидетелите светофар. В показанията си свидетелите Л.Г. и И.И. възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели при изпълнение на служебните си задължения. Не се установяват основания, по които те да се считат за заинтересовани. Показанията на свидетелите са подробни, взаимно кореспондиращи и вътрешно непротиворечиви, поради което получават доверие от настоящия съдебен състав.

На показанията на свид. С.Д. и И.И. съдът също дава вяра тъй като са очевидци на деянието и показанията им не са в противоречие с другите доказателства по делото, включително и с показанията на св. Л.Г. и И.И..

Действително по делото се установява, че съществува разминаване между момента, в който светофарът, наблюдаван от полицейските служители, започва да подава червен сигнал, и момента, в който насрещният светофар, наблюдаван и съобразяван от жалбоподателя и свид. С.Д. и И.И. подава червен забранителен сигнал, като това забавяне, видно от писмото на РУП К. е 5 секунди, като съдът приема, че съществува момент, в който светофарът за посоката от запад на изток, наблюдаван от полицейските служители, да свети в червено, а светофарът за насрещната посока - от изток на запад, в която се е движил жалбоподателят, да свети в зелено.

От Заповед № */* г., допълнена със Заповед № */* г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята 3 материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

1. Относно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, за което на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева :

От събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че на описаните в наказателното постановление време и място – на 17.10.2021 г. около 22:15 часа в гр. К. жалбоподателят Т. е управлявал лек автомобил Форд Фиеста с peг. номер ** в посока от изток на запад по ул. Г.К. като е преминал направо през кръстовището, образувано при пресичането на тази улица с ул. “А.С.. Доказано по несъмнен начин е и че движението в посочения пътен участък към датата на деянието е било регулирано от пътни светофари, като същите са работили в нормален режим и са подавали светлинни сигнали, които са били задължителни за участниците в движението. Основният спорен въпрос по делото се концентрира около обстоятелството какъв е бил светлинният сигнал на светофара към момента на преминаването на автомобила, управляван от жалбоподателя през процесното кръстовище. В тази връзка на първо място по категоричен начин се установява, че двамата полицейски служители, извършили проверката, не са имали пряка видимост към светлинните сигнали на този светофар, който е подавал задължителни сигнали за жалбоподателя в момента в който Т. е преминавал през кръстовището. Това е така, тъй като и двамата свидетели са се намирали в насрещната лента за движение, като и двамата полицейски служители, извършили проверката признават да не са имали пряка видимост към светлинните сигнали на светофара, регулиращ движението в посоката от изток на запад, в която се е движил и автомобилът управляван от жалбоподателя. Вместо това свидетелите изясняват, че начинът, по който са извършвали проверка и преценка на какъв сигнал на светофара е преминал даден водач, е като са наблюдавали светофара в тяхната лента за движение и са предполагали какъв е сигнала за отсрещната. При тези факти се налага категоричен извод, че свидетелите Л.Г. и И.И. макар и непосредствено да са възприели самото движение на автомобила на жалбоподателя, не могат да бъдат определени за очевидци и на конкретния подаван светлинен сигнал от този светофар, който е регулирал поведението на жалбоподателя като водач на МПС при преминаването му през процесното кръстовище. Изводите си за фактите те са направи въз основа на логическа връзка и оценка на наблюдавани други факти – в случая светлинните сигнали на светофара за движение в тяхната посока. Действително административно-наказателният процес не поставя изискване нито актосъставителят да бъде очевидец на деянието, нито то да бъде установявано единствено чрез показанията на такива свидетели. Извършеното нарушение може да бъде доказвано с всички допустими доказателства в процеса, включително и с косвени доказателства.

Дори и в този случай обаче следва да бъде спазен критерият, че извършването на нарушението трябва да е установено по категоричен и несъмнен начин, тъй като административно-наказателната отговорност не може да почива на 4 предположения, съмнения и догадки. Като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав приема, че в случая проведеното доказване с косвени доказателства не позволява да се направи единствен възможен, категоричен и несъмнен извод за това жалбоподателят да е извършил вмененото му във вина административно нарушение. Това означава, че нарушението се явява единствено вероятно, но не и несъмнено и категорично доказано. Този извод на съда почива на обстоятелствата, установени от приетото като писмено доказателство по делото писмо от Началника на РУП К. от което се доказва, че при движение по ул. Г.К. в град К. при подаването на зелен светлинен сигнал на светофара за посоката от изток на запад, то светофарът за насрещната посока - от запад на изток, в която се придвижвали полицейските служители не подава едновременно същия зелен светлинен сигнал, а прави това 5 секунди по-късно. Това означава, че обективно съществува момент, през който светофарът за движение в посока от запад на изток наблюдаван от полицейските служители, подава червен светлинен сигнал, но не и насрещният светофар, с чиито светлинни сигнали се е съобразявал жалбоподателят. Все в тази връзка налага се и извод, че обективно е възможно, когато свид. Г. и И. са забелязали автомобила, управляван от жалбоподателя, да навлиза в кръстовището и са погледнали, че в този момент светофарът за движение в тяхната посока е подавал червен светлинен сигнал, то светофарът за посоката от изток на запад, с който е съобразявал поведението си жалбоподателят, все още да не е подавал забранителния червен светлинен сигнал. За това съдът приема, че извършването на нарушението не е доказано по категоричен и несъмнен начин, а ангажирането на отговорността на жалбоподателя с наказателното постановление почива на предположение.

Разпечатката съдържа 27 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/18dc3759-4d06-4c9a-9043-d410bab136e6