Решение № 338 от 18.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000501829 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Г. В. Г. срещу решение № 260115/13.02.2024г. на СГС, ГО, 16 състав, постановено по гр.д.

№ 15815/16г. в частта, в която са уважени искове с правно основание чл.422 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част решението е недопустимо, неправилно и нищожно. Съдебният процес не е бил разгледан в цялост, тъй като е започнал през 2011г. Тогава по ч.гр.д. № 13967/11г. на СРС, 39 състав на 19.10.2010г. е издадена заповед за незабавно изпълнение за процесното вземане и изпълнителен лист. С определение на СГС е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен изпълнителният лист.

С разпореждане на СРС от 23.11. 2011г. по ч.гр.д. № 13967/11г. на СРС, 39 състав заповедта за изпълнение е обезсилена, тъй като заявителят „Банка ДСК“ ЕАД не е предявила в срок иск по чл.422 от ГПК. Тя е инициирала второ заповедно производство за същото вземане пет години по- късно.

Издадена е заповед за изпълнение и изпълнителен лист и са образувани две изпълнителни дела. Жалбоподателят поддържа, че предявеният иск е недопустим, тъй като е преклудирано правото на банката да предяви иск по 1 чл.422 от ГПК. Нейни служители са съставили документи, с които прекратеният от банката договор за кредит е станал със статут „ съдебен, действащ“ и просрочен. Това е станало без негово съгласие.

Първоинстанционното решение е недопустимо, защото е постановено при липса на право на иск в полза на ищеца. То е упражнено след изтичане на пет годишната погасителна давност и по ненадлежен начин. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено от лице без представителна власт. Извлечението от сметки е неистински документ, тъй като не е подписано от законните представители на банката и е с невярно съдържание.

Съдът е разгледал недопустим иск за заемни такси, които не са уговорени в договора. Неправилно е прието, че обезсилената заповед за изпълнение през 2011г. не формира сила на пресъдено нещо. Решението е неправилно, тъй като съдът не се е произнесъл по всички негови възражения, съдържащи се в отговора на исковата молба. Разгледал е само наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит без да прогласи нищожността в диспозитива, което е съществено противоречие на процесуалните правила. Съдът не е разгледал възражението му, че договорът за кредит поради липса на погасителен план е изначално нищожен. Това води до невъзможност длъжникът да изпадне в забава по чл.84, ал.1 от ЗЗД. Първоинстанционният съд не е извършил проверка за материална законосъобразност на договора за кредит и допълнителното споразумение.

Решението е основано на икономическа експертиза от 2021г,. която не е установила фактите по делото, а това какви би трябвало да бъдат според съдията. Изготвен е погасителен план, който е кредитен документ и неразривна част от договора за кредит.

Поради това решението съдържа неверни и взаимоизключващи се суми.

Съдът не е приложил ТР № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС. Извън компетентността му е да разпорежда създаването на погасителен план и да възлага такава задача към експертиза. Съдебното решение е нищожно, тъй като е постановено въз основа на нищожна заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 75267/15г. на СРС, 66 състав. Тя е нищожна поради неспазване на установената от закона форма и съдържание, издадена е от незаконен състав и извън правораздавателната власт на съда. Съдът не разгледал всички възражения, направени с отговора на исковата молба. По насрещния иск не са събрани доказателства, с изключение на представените от въззивника. Първоинстанционният съд не е изпълнил определение на САС 2 за спиране на изпълнението по изп.д. № 616/16г.

Затова моли въззивния съд да обезсили решението в обжалваната част, да обезсили заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.

№ 75267/15г. на СРС, 66 състав. Да се издаде на въззивника изпълнителен лист за въвод във владение на ипотекирания имот до окончателното решаване на спора.

„Банка ДСК“ АД не е депозирала писмен отговор по жалбата и не е взела становище по нея в открито съдебно заседание.

Съдът, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.422 от ГПК. В исковата молба ищецът „Банка ДСК“ АД твърди, че между нея и Г. Г. като кредитополучател е сключен договор за кредит за подобрения на недвижим имот на 08.04.2004г. Предоставеният кредит е в размер на 48 576 лв. със срок на издължаване 240 месеца, считано от датата на усвояване на кредита – 14.04.2004г. при определена по размер лихва. За обезпечение на вземането на банката е сключена договорна ипотека върху недвижим имот. Кредитът е трябвало да се издължава на равни анюитетни вноски чрез удръжки от разплащателната сметка на ответника на 13 число на месеца. На 21.01.2010г. е сключено споразумение, с което кредитът е преструктуриран, договорен е гратисен период за задължаване на главницата от 6 месеца, без да се променя крайният срок на издължаване. Падежната дата е станала 15 число на месеца. Г. Г. е погасявал вноските до месец юни 2010г. През месец юли е постъпила сума по сметката му, която не е била достатъчна за погасяване на месечната вноска. Не са погасени 64 вноски. Поради допусната забава в плащанията над 90 дни на основание т.20.2 от Общите условия към договора за кредит във вр. с чл.60, ал.2 от ЗКИ, за банката е възникнало правото да обяви вземането си за предсрочно изискуемо. Това е станало с покана уведомление от 27.10.2015г., връчена лично на длъжника на 29.10.2015г. и с нотариална покана, връчена му на 23.11.2015г. На 30.11.2015г. кредитът е отнесен като предсрочно изискуем. Остатъкът от кредита е олихвен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. Към датата на подаване на 3 заявлението за издаване на заповед за изпълнение 04.12.2015г., задължението на Г. Г. е 44 180лв.- главница, договорна лихва от 32 555 лв. за периода 15.07.2010г. до 03.12.2015г., санкционираща лихва от 572, 74 лв. за периода 30.11.2015г. до 03.12.2015г., заемни такси от 1474, 49 лв., конкретизирани в молба уточнение от 28.10.2019г., л.315, т. 2/. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на 04.12.2015г., което е уважено. Ответникът е подал възражение. Затова моли съда да признае за установено, че Г. Г. дължи на „Банка ДСК“ АД сумата от 44 180лв.главница, договорна лихва от 32 555 лв. за периода 15.07.2010г. до 03.12.2015г., санкционираща лихва от 572, 74 лв. за периода 30.11.2015г. до 03.12.2015г., заемни такси от 1474,49 лв, в едно със законната лихва, считано от 04.12.2015г. до окончателното погасяване на задължението. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът Г. Г. оспорва исковете. Прави възражения липса на правен интерес за кредитора да предяви иска по чл.422, ал.1 от ГПК, както и че правото му за това е преклудирано, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, за липса на погасителен план към договора, за унищожаемост на допълнително споразумение от 21.01.2010г. на основание чл.29 от ЗЗД, за злоупотреби на банката при осчетоводяване на кредита, противозаконност/нищожност на всички плащания, извършени от ищеца за погасяване на кредита, изтекла погасителна давност по отношение на главницата и лихвите, позовава се на непреодолима сила. В отговора са развити доводи във връзка с горните възражения. Ответникът не оспорва, че е сключил договор за кредит на 08.04.2004г., но че е усвоил сума от 45 412лв. на два пъти: на 14.04.2004г. – 31 712 лв. и на 19.07.2004г.- 13 700лв. Не е усвоил третият транш от 3 164 лв. и отпуснатият кредит не е 48 576лв.

Договорът не е сключен при общи условия.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, а ответникът допълнителен отговор.

Г. Г. е предявил насрещен иск срещу „Банка ДСК“ АД, уточнен с молба от 28.10.2019г./ л.317, т.2/. В насрещната искова молба се твърди, че банката е извършвала много на брой неразрешени платежни операции по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗПУПС, респективно незаконосъобразни парични преводи, 4 плащания от разплащателни и други сметки, на които той е титуляр. Банката е плащала сама на себе си чрез тези неправомерни платежни документи, нарушила е нормите на ЗПУПС/отм/ и наредбите за приложението му.

Твърди, че Г. Г. и банката са сключили договор на 18.03.2004г. за откриване на разплащателна сметка с последни цифри 8495 с цел обслужване на кредита. На 08.04.2004г. е сключен и договорът за кредит. На неизвестна дата през месец май 2006г. банката едностранно, без негово съгласие и без да го уведоми, е променила номера на горната сметка. По- късно през 2010г. банката отново е променила номера на същата. Т.е. откривани са нови сметки без това да е договорено. Във връзка с договора за кредит банката е открила вътрешна банкова сметка с последни цифри 7073 и заемна сметка. Не е ясно дали последната има характер на счетоводна сметка на банката, нейна платежна сметка или нещо друго. По нея кредиторът е извършвал от името на Г. Г. плащания и самоволни операции. Те са неразрешени и нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Плащанията са извършени без правно основание. Те са за периода от 12.10.2004г. до 17.07.2010г. Затова моли съда, като установи, че плащанията на „Банка ДСК“ АД се нищожни да я осъди да му плати сумата от 15046, 06евро / 29 427, 53лв./, в едно със законната лихва от датата на всяко плащане до датата на подаване на насрещния иск в размер на 15 785, 79 евро /30 874, 32 лв./ Претендира се законна лихва и разноски.

Депозирана е допълнителна насрещна искова молба, в която са направени уточнения на исковете.

„Банка ДСК“ АД е депозирала в срок писмен отговор по насрещните искове. В него се заявява становище за недопустимостта му. Той няма връзка с иска по чл.422 от ГПК. Спорът, който се повдига с насрещния иск е неотносим към предмета на спора по първоначалните искове. Оспорва банката да е променяла многократно номера на разплащателната сметка. Счита искът за неоснователен. Депозиран е допълнителен отговор от страна на банката. В писмено становище, депозирано по делото на 11.11.2019г. Банката е направила възражение за давност по отношение на вземането по насрещния иск.

С определение № 28414/02.11.2017г. СГС е оставил без уважение искането за приемане за съвместно разглеждане на насрещния иск.

С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 5

15.04.2019г. е върната насрещната искова молба на Г. Г.. Този съдебен акт е отменен с определение от 26.07.2019г. на САС, постановено по ч.гр.д. № 3258/19г. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Във връзка с този съдебен акт са дадени указания на Г. Г. като ищец по насрещната искова молба да отстрани нередовностите по нея. Те са изпълнени с молба от 28.10.2019г.

Не се спори, че между „Банка ДСК“ АД и ответника Г. Г. като кредитополучател е сключен договор за кредит за подобрения на недвижим имот на 08.04.2004г. Въз основа на него му е отпуснат кредит от 48 576лв., който следвало да бъде усвоен на три транша до 12 месеца. Не е спорно, че договорът е подписан от ответника. Не спори, че са усвоени сумите по първите два транша в размер на 45 412лв. В писмено становище от 11.11.2019г. банката е направила признание, че Г. Г. не е усвоил сумата от 3 164лв. по третия транш.

Безспорно е, че на 21.01.2010г. между ищеца и ответника е сключено допълнително споразумение, с което е посочен остатъкът от дълга, лихвата по кредита, ГПР. С него е приета нова падежна дата при запазване на крайния срок на издължаване на кредита. Договорен е гратисен период за издължаване на главницата от 6 месеца. Неразделна част от допълнителното споразумение са Общи условия, погасителен план и такси по жилищни и ипотечни кредити, подписани от Г. Г..