Решение № 258 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100500810 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника 62 ОУ „Христо Ботев“ гр. София, срещу решение № 20180/08.11.2024г., постановено по гр. дело № 26762/2024г. по описа на СРС, 153-и състав, в частта, в която по предявените от ищеца В. Д. С. искове е осъден да й заплати на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата 690.30 лева, представляваща незаплатена част от трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г., на основание чл. 224 КТ сумата 170.10 лева – незаплатена част от обезщетение за 25 дни неизползван платен годишен отпуск и на основание чл. 128 КТ, вр. чл. 12 НСОРЗ сумата 249.66 лева – незаплатена част от допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от 13.05.2024г. до окончателното погасяване.

Жалбоподателят намира, че атакуваното съдебно решение било незаконосъобразно и неправилно в обжалваната част. Първоинстанционният съд не обсъдил доказателствата по делото и разпоредбите на закона, неправилно приел, че на норма от КТД била придадена обратна сила в съответствие с чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ЗНА.

Ясна била регламентацията относно момента, в който влизал и започвал да действа КТД – чл. 54, ал. 1 КТ, под „друго“ се разбирало различен момент занапред. В анекса към КТД липсвала клауза за обратно действие, такава не съществувала и в подзаконовите НА, представеното становище на КНСБ не било обвързващо и не 1 съответствало на анекса към КТД и на закона. Ето защо не съществувала правна възможност лица с прекратени трудови договори преди момента на определяне на новите работни заплати да получават разликата от увеличението за минал период.

Предвиденото увеличение се извършвало от работодателя само за работници, които имали действащи трудови договори към датата на увеличението на работните заплати, както предвиждала и нормата на чл. 118, ал. 3 КТ. Анекс към КТД № Д01192/10.08.2023г. към КТД № Д01-269/06.12.2022г. в системата на училищното и предучилищното образование не намирал приложение в прекратеното правоотношение с ищеца, а единствено спрямо лица, които към 10.08.2023г. притежавали качеството работници и служители. Позовава се на чл. 27, ал. 2 КТД, §3 ЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017г. за нормиране и заплащане на труда и твърди, че осигурените средства от ДБ за 2023г. следвало да бъдат използвани единствено и само са увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата специалисти. Неоснователно СРС приел още, че качеството на ищеца на синдикален член не било от значение – същата към 10.08.2023г. нито била член на синдикалната организация, нито присъединила се към КТД, за да се приеме, че спрямо нея се прилагал КТД от 06.12.2022г., изм. с анекс от 10.08.2023г. Неправилно СПС процедирал и при определяне размера на обезщетението по чл. 224 КТ, като приел основата му в несъответствие с чл. 177 КТ, а именно изчислението да бъде извършено на база действително получаваното трудово възнаграждение. По изложените доводи моли за отмяна на решението в обжалваната част, а вместо това – отхвърляне на предявените от ищеца искове в цялост. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – ищецът В. Д. С. депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. С приемането на Закона за бюджета за 2023г. и §2 ЗР от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017г. законодателят постановил да бъдат прилагани, считано от 01.01.2023г. увеличените размери, преуреждайки вече възникнали в предходен момент правоотношения – обстоятелство отразено в анекса от 10.08.2023г. За периода от 01.01.2023г. – 30.06.2023г. страните по делото били обвързани от валидно трудово правоотношение за длъжността старши учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап. Размерът на предвидените в бюджета средства за увеличението бил съобразен с броя на заетите към 01.01.2023г. Нормата на §2 от ЗР от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017г. не предвидила изискване служителят да бил синдикален член, като отделно от това по делото било представено и копие на членката й карта. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Като необжалвано, в частта, в която предявените искове са отхвърлени, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.

2

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът В. Д. С. излага, че през периода от 01.01.2023г. – 30.06.2023г. с ответника 62 ОУ „Христо Ботев“ гр. София били обвързани от валидно трудово правоотношение, прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 01.07.2023г. През исковия период работодателят й изплащал основно трудово възнаграждение в размер на 767 лева и ДТВ от 37%, а при прекратяване на трудовото й правоотношение за неизползваните 25 дни платен годишен отпуск получила обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на сумата 1 194 лева. С Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД№ Д01-269/06.12.2022г. за системата на предучилищното и училищното образование, със задна дата, считано от 01.01.2023г., било предвидено 15% увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование. В този смисъл и §2 ЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017г. за нормиране и заплащане на труда, Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 относно минималните размери на основните месечни заплати на педагогическите специалисти, в сила от 01.01.2023г. придал обратно действие на размера на работните заплати, респ. потвърдил обратното действие на анекса. Позовава се на становище на КНСБ и Синдикатите, подписали анекса. Поканен, ответникът не й изплатил дължащите се на увеличението на трудовото й възнаграждение разлики за периода 01.01.2023г. – 30.06.2023г. и в обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ. Ищецът претендира сумите, ведно със законна лихва от депозирането на исковата молба в съда и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът 62 ОУ „Христо Ботев“ гр. София депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Ищецът не представила доказателства, че била синдикален член или присъединило се към КТД лице, предвид на което клаузите му не се прилагали за нея. Позовава се на чл. 27, ал. 2 от анекса, където било посочено, че средствата се разходвали за увеличение на индивидуалните работни заплати на „заетите“ в системата на предучилищното и училищното образование, липсвал текст, който придавал обратно действие по прекратени трудови договори. Такава клауза не съществувала и в подзаконовите НА – Наредба № 4/2017г. за нормиране и заплащане на труда. База за определяне на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ било брутното трудово възнаграждение за последния отработен месец – чл.

3

224, ал. 2, вр. чл. 177 КТ и нямало основание за преизчисляване. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Страните по делото не спорят и от представения по делото трудов договор № 12/07.09.2022г., допълнително споразумение № 47/15.09.2022г. към него и Заповед № 635/26.06.2023г. на Директора на ответното учебно заведение за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ и др., по делото се установява, че същите били обвързани от валидно трудово правоотношение, в рамките на което през периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г. включително, ищецът заемала при ответника длъжността старши учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап.

От съдържанието на представения по делото трудов договор, копие от страниците на трудовата книжка на ищеца, фиш за м.06.2023г., неоспорени по делото и неоспореното заключение на ССчЕ, се установява, че ищецът изпълнявала длъжността при непълно работно време от 4 часа, при договорено основно месечно трудово възнаграждение от 767 лева и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 36%.

По делото като писмено доказателство е представен КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022г., страна по който е Синдикатът на българските учители, в който членувала ищецът С.. С нормата на чл.

27, ал. 1 КТД № Д01-269/06.12.2022г. страните по същия определили минимални основни работни заплати, както за педагогически специалисти с ръководни функции (директори и техните заместници), така и на педагогическите специалисти, в сила от 01.09.2022г. Конкретно с разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2, б. „б“ за старши учител минималната основна заплата била 1 533 лева (за 4 часов работен ден възлиза на 766.50 лева). Ал. 2 на същия текст предвижда, че осигурените средства от актуализацията на държавния бюджет на Р България за 2022г. в размер на 54.5 млн. лева се изразходват единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Предвидено е гарантиране на минималните основни работни заплати по ал. 1, увеличение с поне 5% на индивидуалните основни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличение са в диапазона между старите и новите такива, регламентирано е разходването на остатъка за допълнително увеличение на индивидуалните основни заплати и допълнителните трудови възнаграждения – ал. 3.

На 10.08.2023г. страните по горния КТД подписали Анекс № Д01192/10.08.2023г. към него. С анекса била изменена разпоредбата на чл. 27 КТД, като считано от 01.01.2023г. били определени по-високи размери на минималните основни 4 работни заплати за системата на предучилищното и училищно образование. Конкретно за заеманата от ищеца длъжност „старши учител“ била предвидена минимална основна работна заплата от 1 763 лева (за 4 часов работен ден възлиза на 881.50 лева). Ал. 2 на същия текст от анекса предвижда, че осигурените средства от държавния бюджет на Р България за 2023г. в размер на 524 млн. лева се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Предвидено е гарантиране на минималните основни работни заплати по ал. 1, увеличение с поне 15% на индивидуалните основни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличение са в диапазона между старите и новите такива, регламентирано е разходването на остатъка за допълнително увеличение на индивидуалните основни заплати и допълнителните трудови възнаграждения – ал. 3.

Спорът между страните се концентрира върху въпроса приложими ли са разпоредбите на Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022г. спрямо служители с прекратени трудови правоотношения към датата на сключването на Анекса, а именно 10.08.2023г.

Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на този въпрос е положителен по следните мотиви:

Въпреки приемането на Закона за държавния бюджет за 2023г. със закъснение, същият касае цялата година, т.е. в него са заложени всички предвиждания за разходи на трудово заетите лица в рамките на пълната календарна година. Следователно с цитираното изменение се предвижда изменение в съдържанието на трудовите правоотношения, съществували към началната дата, посочена в Анекса, от която следва да бъдат увеличени трудовите възнаграждения на заетите в сферата на образованието, а именно от 01.01.2023г. Налице е придаване на обратно действие на клаузите на анекса към КТД. Страните по КТД изрично се договорили, че увеличението на минималните заплати се прилага от 01.01.2023г., поради което това е и моментът, към който следва да се преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му към всеки служител.