Решение № 2938 от 30.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2938 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря СВЕТЛА Г. ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20261110208697 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба, подадена от К. В. А. срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332-032117/13.01.2026 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 511,29 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата е направено искане за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен и неправилен. Посочено е, че дадените проби от жалбоподателя не отговаряли на изискванията на Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, което било вписано и в протокола, т.е. този протокол и обективираните в него резултати не били годни доказателства за установяване наличието на алкохол в кръвта на жалбоподателя.

В открито съдебно заседание, на което е бил даден ход на съдебните прения, жалбоподателят се е явил лично и е бил представляван от упълномощен адвокат. На етап съдебни прения упълномощеният процесуален 1 представител е посочил, че се придържа към доводите в жалбата и е направил отново искане за отмяна на НП. Жалбоподателят е посочил, че се придържа към казаното от адвоката си.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган - началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, е изпратила процесуален представител – упълномощен юрисконсулт. На етап съдебни прения е направено искане за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Посочено е, че същото е издадено от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, като вмененото нарушение било доказано, правилно квалифицирано, а санкциията била правилно определена.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от следното:

На 05.12.2025 г. около 6,24 часа, в гр. София, по ул. „Георги Бенковски“ с посока на движение от ул. „Иван Вазов“ към ул. „Славянска“ жалбоподателят управлявал лек автомобил с марка и модел „,,***''“ с рег. № ,,***''. Жалбоподателят била спрян за полицейска проверка от Н. Е. Г., изпълняващ длъжността „старши полицай“ в 01 РУ – СДВР. В хода на проверката жалбоподателят бил тестван за наличие на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с № ARBA-0147, като проба № 5990 отчела 1,14 промила в издишания въздух.

На водача бил издаден талон за изследване в лечебно заведение № 0190524 и надлежния брой отбелязани в него стикери, с които жалбоподателя следвало да се яви в МБАЛ „Св. Анна – София“ до 40 минути, считано от 06,50 часа на 05.12.2025 г. и да даде проби за лабораторно изследване. На жалбоподателя били връчени талона срещу подпис и стикерите – срещу подпис, положен върху талона (вертикално, в лявата част на талона на л. 9).

На жалбоподателя бил издаден АУАН Серия GA № 4717552/05.12.2025 г. от Н. Е. Г., оправомощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и заповед № 513з-5432/21.05.2024 г. В акта било прието, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като словесно било изписано, че водачът управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда. Актът бил връчен на жалбоподателя срещу подпис.

2

Видно от протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от 05.12.2025 г., съставен в 07,28 часа, жалбоподателят се е явил в указания в талона срок да даде кръвни проби и е дал такива. Допълнително бил съставен и лист за преглед на пациент от 05.12.2025 г., в който от вписания лекар било допълнително обективирано вземането на двете епруветки кръв за изследване на алкохолна употреба и обстоятелството, че при явяването си жалбоподателят е носел в себе си талона, но не и стикерите, издадени от полицейския служител, под претекст, че ги бил изгубил. В протокола било обективирането сигнализирането на дежурния полицай на място, проверката самоличността на лицето и изчакването му до 12,30 часа на същия ден да се върне с „изгубените“ стикери, както и това, че лицето така и не се е върнало и че кръвните проби са били придвижени за изследването им. С протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 773/08.12.2025 г. било установено наличието на 1,12 промила алкохол в кръвта на жалбоподателя от взетите му проби. В този протокол също било отбелязано, че епруветките не са облепени със стикери, поради посоченото в протокола за изгубването им, но капачките им са облепени с лейкопласт и са парафинирани.

При сходни изводи от фактическа и правна страна на 13.01.2026 г. било издадено обжалваното наказателно постановление от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, оправомощен със заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. и заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г. В НП е бил вписан и точният промил на алкохолно съдържание в кръвта на жалбоподателя с оглед резултатите от проведеното химическо изследване– 1,12 промила.

Наказателното постановление било връчено на 20.04.2026 г., предвид постъпили данни с молба с вх. № 201707/23.06.2026 г. и приложението към жалбата.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото доказателства, както следва: съставените актове (чл. 189, ал. 2 от ЗДвП), талон за изследване № 0190524/05.12.2025 г., справка картон на водача, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., заповед № 513з-5432/21.05.2024 г., заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г., протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 773/08.12.2025 г., протокол за медицинско изследване и вземане на 3 биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от 05.12.2025 г., лист за преглед на пациент от 05.12.2025 г., резултат от алкотест (л. 13), екзеплмяр от НП, представен с жалбата.

Съдът кредитира горепосочените писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие по реда на чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви, взаимодопълващи се и ценени заедно и поотделно навеждат до един и същи извод за времето, мястото, начина на извършване на нарушението и авторството му, поради което съдът им се доверява при формиране на фактическите си изводи.

С оглед възприетата фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима, като същата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това административни органи, предвид представените заповеди по делото, и при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, като е спазена и процедурата по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя.

АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като съдържат изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително мястото и времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, посочени са нарушените законови разпоредби, които от своя страна съответстват на словесното описание на нарушението.

Ето защо съдът намери, че в случая не са допуснати съществени нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното наказателно постановление, които да налагат неговата отмяна. Съдът намира, че от събраните по делото доказателствени източници се доказа обективната и 4 субективната страна на процесното нарушение.

Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че е извършил нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП установява забрана за водачите на ППС да ги управляват с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Санкциите са предвидени в две точки на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП и са поставени в зависимост от концентрацията на алкохол в границите над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда-по т. 1, и над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда – по т. 2.

Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът по който се установява употребата на алкохол, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. При изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба № 1 от 19.07.2017 г., която е действала към момента на извършване на нарушението. В конкретния случай употребата на алкохол от страна на жалбоподателя е установена по реда, предвиден в посочената наредба чрез химическо изследване на дадени кръвни проби. От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна страна, нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, вр. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта от 1,12 промила. Що се отнася до възраженията, че тази концентрация не била установена по надлежния начин, съдът счита същите за неоснователни. Видно от доказателствата по делото, след спиране на водача и тестването му за употреба на алкохол, който тест е отчел 1,14 промила в издишания въздух, по надлежния ред на жалбоподателя са издадени талон и стикери за изследване на кръвни проби в лечебно заведение. Това и не се оспорва. В срок жалбоподателят се е явил в лечебното заведение за даване на кръвни проби и изследването им чрез химически методи, като са били взети надлежно проби в две епруветки, били са запечатани и изследвани, след което се е установило наличието на 1,12 промила алкохолно съдържание в кръвта на жалбоподателя.

Няма съмнения, че посоченото количество алкохол е било установено след изследване на взетите именно от жалбоподателя кръвни проби. Що се отнася до оспорването относно стикерите, подробно е било обективирано от 5 медицинския персонал явяването на жалбоподатели без такива единствено по негова вина с оправданието, че същият ги е изгубил. Съдът счита не просто за недопустимо, а и за укоримо, жалбоподателят да прави опити да черпи права от собственото си противоправно поведение. В случая поради собствената си небрежност или умишленото непредставяне на стикерите с оправданието за изгубването им жалбоподателят прави опити да се отклони от административнонаказателна отговорност. В настоящия случай редът по чл.

15 и чл. 17 от Наредба № 1/2017 г. е бил спазен. По обективни причини и то само формално не е била спазено изискването на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 1/2017 г., но поставянето на стикерите има за цел допълнително обозначаване на данните на лицето, спряно за проверка и проследяването възможността същото да даде кръвни проби, като се подсигури недвусмисленото извежда, че именно това лице е дало кръвните проби след спирането му от полицейските служители. В настоящия случай чрез допълнителните отбелязвания в лист за преглед на пациент и протокола за химическо изследване е било обезпечено гарантирането, че изследваните кръвни проби са били тези на явилия се с издадения от полицейките служители талон водач, който е бил проверен по самоличност и от дежурен полицай.