Решение № 1019 от 07.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1019 гр. Пловдив, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Ил. Костадинова при участието на секретаря София Г. Чаушева като разгледа докладваното от Диана Ил. Костадинова Гражданско дело № 20235330113106 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от Р. Б., в качеството на майка и законен представител на Г. Г. Б., против Г. Г. Б.. Твърди се, че майката и ответникът са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение от ***г., с което бащата е осъден да заплаща издръжка на малолетното си дете в размер на 200 лв. месечно. Детето вече било на *** години, като през новата 2023/2024г. е ученик в *** клас в ***, Всеки месец за детето били нужни минимум 200 лв. за учебни материали и пособия, джобни, пари за транспорт от и до училище, както и за всички училищни мероприятия - празници, рождени дни, екскурзии, културни и спортни мероприятия. Детето проявявало засилен интерес към изучаването на м. и имало амбиции да кандидатства с м. след *** клас. За това му били необходими допълнителни уроци, каквито връстниците му вече започнали да посещават и които стрували по 70-80 лв. всеки месец.

Детето било изключително талантливо в много области, като по мнението на неговите преподаватели имало забележителни умения и талант много над средното ниво, което трябвало да се развиват и обогатяват. По тази причина Г. се явявал на градски, регионални и национални състезания по м., б. е. и ф., които също се плащали и за които били необходими допълнителни средства.

1

Детето тренирало засилено ф., като за тренировките, с. е. и о. били необходими минимум по 70-80 лв. на месец. Предвид възрастта на детето всеки сезон се купували нови дрехи, понеже бил израснал старите и поне два чифта обувки - ежедневни и спортни. Те се купували всеки месец, за което били необходими средно по около 300 лв. месечно. За битови нужди и консумативи като ток, вода, храна, перилни препарати, козметика, средства за пране, къпане, интернет и телефон за детето били необходими над 350 лв. на месец. Майката имала и друго дете, за което се грижила и издържала – малолетната Л., родена на ***г. Майката била в м., като доходите, които получавала били минимални. Освен това живеела под наем в жилище, находящо се в ***, за което се плащал месечен наем в размер на 400 лв. От друга страна ответникът нямал други деца, на които да дължи издръжка, имал собствено жилище, извършвал п. със с. к., като се осигурявал и имал доходи над средните за страната. Отказвал да дава допълнителни средства за нуждите на детето. Освен това не купувал нищо на детето. Също така бащата не заплащал редовно и определената издръжка от 200 лв. Това затруднявало майката при осъществяване на преките и непосредствени грижи за детето.

Предвид горното е направено искане съдът да постанови решение, с което бащата да бъде осъден да заплаща увеличен размер на месечната издръжка от 200 лв. на 500 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 08.09.2023г. занапред. Направено е искане издръжката да се заплаща до 10-то число на месеца, за който се отнася.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответника.

Оспорва исковете за присъждане на издръжка в размер на 500 лв., като твърди, че няма възможност да плаща издръжка в този размер. Оспорва всички твърдения в исковата молба, свързани с посочените суми за отглеждането на детето. Те били изключително завишени, с цел достигане на размера, който се претендира да заплаща. Твърди, че майката на сина му много добре знае, че не може да си позволи да плаща такава сума. Твърди, че живее в жилището на р. с. и няма собствено жилище. Оспорва твърдението, че притежава к. и с него и. п., както и твърдението, че се самоосигурява и има доходи над средните за страната. Твърди да заплаща редовно определената му от съда издръжка и оспорва твърденията, че не купува нищо на детето. Бил трайно безработен. Търсил и намирал работа, но нямал постоянни трудови ангажименти въпреки полаганите от него усилия. Макар и до голяма степен с 2 помощта на р. с., редовно купувал дрехи, обувки, най-вече за с., лекарства и други. Твърди, че за много по-дълги периоди от време от определените по съдебно решение детето е при него. С р. с. той осигурявал на детето храна, дрехи, обувки и всичко необходимо, въпреки че плащал редовно издръжка.

Към момента на подаване на отговора на исковата молба твърди, че детето живее повече от месец при него и р. м., а майката изтъквала какви ли не доводи, за да не го взема да го гледа. Принудил се да уведоми Службата за закрила на детето - *** за тези обстоятелства. Разбирал добре, че нуждите на детето растат, но възможностите му не позволявали да заплаща търсената от него издръжка. Присъждането й в такъв размер не само щяла да затрудни ответника, той нямал да може да я плаща с всички последици от това, включително и евентуална наказателна отговорност. В същото време майката на сина му не била самотна майка, живеела на съпружески начала с друг мъж, от когото имала и дете и който бил много състоятелен и осигурявал всичко необходимо, т.е. всички твърдения в исковата молба за заплащане на наем не кореспондирали с действителното фактическо положение. Твърди, че с иска се цели най-вече той да бъде притесняван и наказван за задоволяване на амбициите на майката и нямало нищо общо с правото и морала.

Предявеният иск е по чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, че Г. Г. Б., ЕГН ********** е дете на Р. Б., ЕГН ********** и Г. Г. Б., ЕГН **********.

Видно от представеното Решение № *** от ***г., постановено по гр. дело № ***/***г. по описа на Районен съд – ***,*** брачен състав, влязло в сила на ***г., ответникът Г. Г. Б., ЕГН ********** е осъден да заплаща на малолетното дете Г. Г. Б., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р. Б., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200лв. /двеста лева/.

От разпита на допуснатия свидетел на ищцовата страна А. С. И., без родство със страните, става ясно, че познава детето Г. Познава майка му от близо *** години. С бащата се познавали откакто страните се оженили. Г. бил на *** години, в *** клас бил в ***. Изключително умно дете. На това дете били необходими минимум 200 лв. на месец за учебни пособия, 3 материали, транспорт от и до училище, за различни мероприятия и екскурзии.

Не ползвал карта за транспорт. Той бил малък, не можел сам да пътува с а.

Водели го на училище. И майка му, и баща му не били съгласни сам да се вози на а. С личен автомобил го водили и взимали от училище. Майката била в м., имала още едно детенце. Детето имало амбиции да учи в ***.

Имало завидни успехи по м., над средното ниво. Учителите му постоянно го хвалили, за което най-вероятно трябвало да започне уроци по м., които били поне 70-80 лв. Все още не посещавало уроци, но връстниците му вече го правили и детето искало да започне допълнителни уроци. Засега знае само, че предстояла една екскурзия, с която отново имало драма. Детето било поискало 400 лв. за екскурзията, като е предложило на майка си и баща си да ги разделят, но бащата е отговорил, че трябва да изчака делото да мине.

Екскурзията щяла да бъде на л. на м., за *** дена. Отделно майката Р. щяла да заплати поне още 150 лв. за джобни. Г. много често посещавал дома на с., понеже бил на една възраст с нейното дете. Детето освен по м. имало умения по б. е., по с. Явявало се на много олимпиади, от които имало грамоти с отличие и призове за това нещо. По м. и по б. е. и по с. ходило на олимпиади.

Предполага, че олимпиадите се заплащат. Р. й била казвала, че се заплащат.

Не знае какви суми се плащат за участие. Предполагам по 30, 40, 50 лв. на олимпиада. Детето започвало уроци по а. другата седмица, които били по 20 лв. на учебен час. Щяло да ходи на уроци един път седмично. Ходило и на ф. Тренировките му били 70-80 лв. месечно, като било необходим и с. е. да има и като се има предвид възрастта на детето всеки сезон били необходими нови дрехи и обувки, от които поне два чифта с. и е. и това струвало поне 300 лв. на сезон само за дрехите за с. Свидетелката счита, че майката и бащата си разделят сигурно таксите или най-вероятно Р. ги плаща. Знае, че само издръжка заплаща бащата, други пари не знае да е давал. Освен за рожден ден за друг повод не била чувала бащата да купи обувки ли дрехи на детето.

Последните обувки били закупени преди две седмици от Р. Г. се бил разплакал в магазина, много е искал обувките и майка му ги е купила.

Р. всяка сутрин к. Г. на училище. Тя живеела в ***, детето учило в ***.

К. го с а., осигурен от сегашния й с. Това също ставало изключително трудно, защото тя била с б. Преди да бъде осигурен този а., майката заплащала пари за т. всеки ден това дете да бъде карано и взимано от училище, също така и от ф. Тя го к. на ф. и имала уговорка с учителя да го връща вкъщи, тъй като Г.

4 бил казал, че ще помисли дали да го кара.

Г. боледувал. Имал и проблем със с. - щели да му ги в., но се разминало.

Детето ходило при баща си както му е отредено по съдебно решение. Р. в края на н. била б., наложило се да влезе в б. Била в б. *** дена, след това имала около седмица д. л. и ходела всяка сутрин и вечер да й слагат а. в б.

Това бил периодът, за който знае, че Г. е бил при баща си. По принцип детето ходило при баща си в петък, събота и неделя и ако детето пожелаело да остане, Р. никога не го била спирала.

Свидетелства, че знае с какво се занимава Г. Имал к. „***“, даже мъжът й лично се бил възползвал от него. Бащата на Г. имал „***“, апартамент и имал доходи, които били високо над средните. Г. също се бил качвал на к. неведнъж, знаел с какво се занимава баща му и това не било от вчера.

Обхватът му на работа дори бил по-голям, не бил само „***“.

Р. в момента била в м. и имала минимални доходи и нямала възможност да покрива всички тези разходи на Г. Нужно било детето да се развива.

От разпита на допуснатия свидетел на ответната страна Ж. Г. Б., м. на о.,става ясно, че с. й няма постоянна работа. От *** може би нямал постоянна работа. Преди това се занимавал с т. у. Имал б. за „***“. Много намаляла работата и не се занимавал вече с това. В момента с нищо не се занимавал.

Имал жилище собствено, но то не било готово. В процес на строителство било и не можело да се живее в него.

Отношението между баща и дете било много близко. Всяка година само с. и с. й водили детето на почивка- минимум две седмици на м., баща му отделно осигурявал също да ходят на б. с приятели, които имат деца на неговата възраст. Детето живеело при семейството на с. и баща си до преди месец. Г. купувал дрехи, неща, които детето искало, нещо за игра, храна, нормалните работи. С. е с. й помагали много. Ответникът не бил регистрират в Бюрото по труда. Търсил си работа. В момента карал „***“.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели на ищцовата и ответната страна, намирайки ги за обективни, допълващи се от писмените доказателства по делото и допринасящи за изясняване на релевантните обстоятелства, доколкото свидетелите несъмнено добре познават страните по 5 настоящото дело и излагат непосредствено възприети от тях факти.

От изготвения по делото социален доклад от ДСП – ***, става ясно, че по думи на майката, между Г. и баща му има изградена емоционална връзка, двамата са много близки. Към момента режимът на лични взаимоотношения между детето и бащата се спазва, както е определено от съда. Г-жа Б. споделя, че желае увеличаване на издръжката, защото Г. е пораснал и разходите по него са се увеличили. Основни грижи за детето полага майката - Р. Б. По думите й, тя осигурява всичко необходимо свързано със задоволяване потребностите на детето - емоционални, здравни, образователни съобразно възрастта му. Личен лекар на Г. е д-р *** с практика в ***, гр. ***. Момчето е в добро здраве, не боледува често. По време на посещенията в дома на бащата, той поема грижите и издръжката на детето.