Решение № 446 от 23.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100510976 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Н. Н. Н., непълнолетна, действаща лично и със съгласието на законния си представител Н. М. Н., чрез адв. Д., срещу решение № 8183/18.07.2022г., постановено по гр.д. № 64300/2021г. по описа на СРС, 178-и състав, в частта, в която предявеният срещу ответника ЗК „Л.И.“ АД иск по чл.

432, ал. 1 КЗ, вр. 477, ал. 1 КЗ и чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 2 400 лева до сумата 7 200 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, следствие на травматични увреждания – контузия с подкожен хематом в лявата тилна област на главата без отклонение в неврологичния статус, контузия на лява предмишница и навяхване на лява глезенна става, причинени от ПТП, настъпило на 27.05.2021г., около 21.00 часа в гр. София, в района на СМГТ № 1889 „Ген. А. Н.ов“ по вина на водача на лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаси“, с рег. № *******, застрахован при ответника по „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение в обжалваната отхвърлителна част. Определеното от СРС обезщетение в размер на сумата 6 000 лева не съответствало на принципа за справедливо обезщетяване по чл. 52 ЗЗД и не компенсирало търпените от пострадалата болки и страдания, като критериите за справедливост, очертани в Постановление № 1

4/23.12.1968г. на ПВС, не били приложени в пълнота. Не било съобразено психоемоционалното състояние на ищеца и негативното отражение на живота й, което ПТП оказало. Освен, че довело до залежаване, събитието наложило ищецът да използва и помощни средства за придвижване за период около месец и половина, след което тя куцала и продължително време трудно се придвижвала, била освободена от часовете по физическо възпитание, преустановила тренировките по плуване, откъснала се от обичайната си социална среда. От буйно, енергично и темпераментно момиче, ищецът станала неспокойна, напрегната и тревожна, чувствала постоянен страх и търсела закрила от родителите си, имала кошмари и страх от силни звуци и автомобили, от инциденти и негативни събития, влошило се емоционалното й състояние. Намира, че справедливият размер на обезщетението в случая следвало да бъде определен на 9 000 лева. Неправилни и в противоречие на установените по делото факти били и изводите на СРС за 60% принос на пострадалата във вредоносния резултат. От заключението на САТЕ било установено, че водачът на лекия автомобил можел да реагира с аварийно спиране и да предотврати настъпването на ПТП, тъй като възприел ищеца, когато излизала зад габарита на автобуса и пресякла една пътна лента преди мястото на удара.

Позовава се на чл. 20, чл. 65 и чл. 116 ЗДвП, предвиждащи завишена отговорност на водачите за осигуряване безопасността на пешеходците, като намира, че съответният принос по см. чл. 51, ал. 2 ЗЗД се равнявал на 20%. При това положение на ищеца се полагало обезщетение в размер на 7 200 лева, предвид на което моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна част, като на ищеца бъде присъдена сумата от още 4 800 лева – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва от 14.10.2021г. до окончателното изплащане. Адвокатът претендира възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗК „Л.И.“ АД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Изводите на първоинстанционния съд били правилни и законосъобразни, а решението – обосновано и правилно в обжалваната част, определеният от съда размер на обезщетението съответствал на принципа за справедливост и константната съдебна практика в аналогични случаи. Установен бил приносът на пострадалата от 60% - същата пресичала на необозначено за целта място, при наличие на светофар на около 20 метра от мястото на удара, не съобразила отстоянието до приближаващия лек автомобил и навлязла на пътното платно зад спрял автобус. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски пред въззивния съд.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

2

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността на обжалваното съдебно решение на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – констативен протокол № К-222/27.05.2021г. относно посетено ПТП, настъпило на 27.05.2021г., около 21.00 часа, в гр. София, ул. „Ген. А. Н.ов“, удостоверение, издадено от СДВР с приложено наказателно постановление, медицинска документация, гласните доказателства по делото чрез разпита на св. П. и св. Ц., и заключение на САТЕ, неоспорено от страните, съдът приема за установено, че на 27.05.2021г., около 21.00 часа в гр. София, л.а. марка „Субару“, модел „Легаси“, с рег. № *******, управляван от св. Ц. се движил по ул. „Ген. Асен Н.ов“, с посока от бул. „Царица Йоанна“ към ул.

„Търново“, когато в района на спирка на масовия градски транспорт № 1889 – „Ген. А.

Н.ов“, при движение покрай спрял автобус, водачът реализирал ПТП с пресичащия платното за движение от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, пешеходец Н. Н. Н., на 12 години към датата на настъпването на ПТП. Съобразно неоспореното заключение на изслушаната по делото САТЕ от техническа гледна точка причините за настъпване на процесното ПТП били 2 групи: поведението на водача, който управлявал превозното средство със скорост, при която не може да спре в рамките на опасната зона при внезапно възникване на опасност и поведението на пешеходеца Н. Н., която при липса на видимост предприела пресичане на пътното платно на необозначено за целта място. Видно от заключението на разстояние от около 20-30 метра след мястото на ПТП имало кръстовище с автоматична светофарна уредба и обособена за пресичане пешеходна зона. И за двамата участници в ПТП, съобразно заключението, видимостта била ограничена от спрял на спирката автобус.

При разпита си по чл. 200 ГПК вещото лице поддържа заключението и пояснява, че предотвратимостта на удара за водача зависела не само от скоростта на движение на лекия автомобил, но и от скоростта на пешеходеца, за които обстоятелства по делото нямало категорични данни. В случая, съобразно специалните си знания експертът намира, че скоростта на автомобила била около 30 км/ч, съобразно показанията на св. Ц., предвид установеното забърсване по предния капак на автомобила, тъй като ако скоростта била по-висока, тялото щяло да достигне долната част на стъклото и да увреди детайли от задната част на предния капак. Пешеходецът Н. Н. паднала, защото ударът бил странично. Водачът могъл да я забележи, когато ищецът излязла зад задния ляв габарит на автобуса. Следователно пешеходецът изминала три и половина-четири метра преди мястото на удара, което според експертът станало с тичане. Съобразно специалните си знания вещото лице намира, че при тичане най-вероятно ударът бил непредотвратим за водача. Същият би бил 3 предотвратим при бавен ход на пресичането.

При преценката си по чл. 202 ГПК съдът напълно кредитира заключението на САТЕ като обосновано и компетентно изготвено. Същото кореспондира напълно със събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Обстоятелството, че ищецът пресякла тичайки се потвърждава от показанията на св. П. – очевидец на инцидента. Разпитана св. П. излага, че въпросната вечер гостувала в дома на пострадалата и семейството й. Ищецът Н. Н. придружила свидетеля до магазина, а след това двете изчаквали родителите на детето до колата на свидетеля П., паркирана от отсрещната страна на блока, срещу входа. Детето решило да пресрещне родителите си и изтичало зад автобуса, който бил спрял на спирката вдясно. Колата не карала никак бързо и идвала от противоположната на автобуса посока.

Съобразно показанията на св. Ц., във въпросната вечер управлявал л.а. марка „Субару“, модел „Легаси“, с рег. № *******, в гр. София, по ул. „Ген. Асен Н.ов“, с посока от бул. „Царица Йоанна“ към ул. „Търново“. Било сумрак, но все още било светло, а времето – сухо. Пешеходна пътека имало на светофара, а на мястото където станало ПТП нямало такава. Светофарът по-надолу светнал червено и свидетелят намалил скоростта. Била около 30 км/ч и я намалил още. На спирката от другата страна имало спрял автобус. Когато предницата на автомобила му се изравнила със задния край на спрелия автобус, от ляво на дясно изскочило дете, което пресичало тичайки.

Ударът настъпил в предната лява част на управлявания от свидетеля автомобил. Детето се прехвърлило през предния капак и паднало на метър пред колата. Нямало удар в предното стъкло. Свидетелят спрял буквално веднага, тъй като въобще не се движил бързо.

Съобразно чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Нормата на чл. 65 ЗДвП предвижда, че при движение в пътна лента покрай спиращо, спряло или потеглящо пътно превозно средство от означена с пътен знак трамвайна, тролейбусна или автобусна спирка водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен своевременно да намали скоростта, за да може в случай на необходимост да спре. С последната разпоредба законодателят е отчел, че наличието на спрял (спиращ, потеглящ) автобус създава потенциална опасност за движението, поради което e поставил и по-високи изисквания към водачите на преминаващите МПС. Ето защо водачът Ц. имал законовоустановено задължение да бъде бдителен и внимателен в района на автобусната спирка, на която 4 имало спрял автобус на градския транспорт, като появата на пешеходец при наличието на спрял автобус се явява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Освен това с нормите на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 116 ЗДвП на водача е вменено задължение да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата.

Ето защо при определяне на приноса на водача Ц. за настъпилото ПТП следва да бъде съобразено, че макар и да управлявал МПС с минимална скорост, той следвало да отчете възможните опасности в района на автобусната спирка.

От своя страна в нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, и т. 1 и т.

2 от нормата на чл. 114 ЗДвП, ищецът създала опасност и пречки за движението, пресичайки на нерегламентирано за целта място, внезапно излязла на пътното платно непосредствено зад спрелия на спирката и закриващ видимостта на водача Ц. автобус, тичайки да пресича улицата, без да се убеди, че по улицата не приближават автомобили. Поведението й се намира в причинно-следствена връзка с увреждащото ПТП и то в решаваща и в по-голяма степен в сравнение с приноса на водача Ц.. Това е така, той като по делото несъмнено се установява, че при конкретните условия, при тичане на пешеходеца, ударът по-вероятно бил непредотвратим за водача, въпреки ниската скорост, с която управлявал автомобила. Ето защо поведението на ищеца обективно способствало и дори било определящо за настъпването на произшествието и на вредите, което обосновава извод за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поне в степента, определена от първоинстанционния съд – 60%.

Разпечатката съдържа 33 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/18da5984-1f6e-4b04-9a35-b2786eafc56b