Решение № 1658 от 18.04.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1658 гр. Варна, 18.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. Т. при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15706 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите С. Н.Н. и И.Х.Г., чрез пълномощника им юрк. Р.И. срещу С.А.С., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед № 5753/31.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 11517/2017г. по описа на ВРС: сумата от 2792,91 лева, представляваща главница, по силата на сключен Договор за потребителски кредит № ***г. между длъжника и „П.к.Б.“ ЕООД, сумата от 1150,86 лева, представляваща договорно възнаграждение, сумата от 3151,26 лева, представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.07.2018 год. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Твърди, че на ***г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № 11517/2018г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение. Тъй като длъжникът подал възражение срещу дължимостта на сумата по заповедта в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, то за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове.

На ***г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ищцовото дружество предоставило на длъжника кредит в размер на 3000 лева за срок от 24 месеца, при годишен лихвен процент в размер на 41.17% и Годишен процент на разходите в размер на 49.89%.

Общото задължение по кредита било в размер на 4451.04 лева. Ищцовото дружество изпълнило точно и в срок задължението си по договора, като на ***г. превело по сметка на ответника сума в размер на 3000 лева.

На същия ден между страните било сключено споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги и на основание чл.15 от Общите условия по договорите за потребителски кредити длъжникът следвало да заплати възнаграждение за допълнителните услуги в размер на 3601.44 лева. Сключването на споразумение за допълнителни услуги не било задължително за отпускане на кредита, а зависело изцяло от волята на потребителя. Ответникът пожелал да закупи пакет от допълнителни услуги и декларирал това в искането за отпускане на кредита. Със закупуването на пакет от допълнителни услуги, ответникът си гарантирал приоритетно разглеждане и отпускане на поискания кредит. Гарантирал си също, че при настъпване на неблагоприятни за него събития няма да изпадне в забава, кредитът му няма да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на определен брой вноски.

Гарантирал си също, че ако доходът му намалее ще може да поиска от кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни вноски. Гарантирал си също възможност да промени падежната дата на кредита си, в случай, че сменят датата на заплащане на месечното му възнаграждение. Допълнителните услуги включвали също възможност длъжникът да получи допълнителни парични средства бързо и лесно, без да има необходимост да попълва и представя купища документи.

Ищецът поддържа, че предлаганите допълнителни услуги гарантирали спокойствието на длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация.

Възнаграждението не било цена на услугите, а било дължимо за наличието им.

Предлаганите допълнителни услуги не били пряко свързани с договора за кредит, а били по повод на същия. Сключването на споразумението било резултат от свободната воля на страните, не било пряко свързано с договора за кредит и не било задължително условие за отпускане на кредит, поради което законодателят извадил разходите за такива допълнителни услуги от общите разходи по кредита.

Отпуснатата на ответника сума била в размер на 3000 лева, от които били погасени 207.09 лева и дължимия остатък от главницата бил в размер на 2792.91 лева. Договорното възнаграждение по заема било предварително определено в погасителния план в размер на 1451.04 лева, от които дължими от ответника били 1150.86 лева.

Възнаграждението за предоставени на ответника допълнителни услуги било в размер на 3601.44 лева, от което неизплатената част била в размер на 3151.26 лева.

Ищецът моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва претенциите главница и договорно възнаграждение като процесуално допустими, но неоснователни, а претенцията за установяване дължимостта на вземане за възнаграждение по пакет за допълнителни услуги за процесуално недопустимо, като заявена на различно основание от посоченото в издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение.

В полза на заявителя била издадена заповед за изпълнение за вземане в размер на 3151.26 лева, представляващо възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги. В разпореждането на съда било посочено, че задължението произтича от неизпълнено от длъжника задължение по сключен Договор за потребителски кредит № *** от ***г.

В исковата молба се твърдяло, че вземането в размер на 3151.26 лева произтича от Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги от ***г., поради което било налице несъответствие в основанието на търсеното вземане по издадената заповед за изпълнение и по предявения иск и предявения установителен иск за това вземане се явявал недопустим.

В останалата част исковите претенции се оспорват като допустими, но неоснователни.

Ответникът оспорва да е получил цялата договорена сума по кредита в размер на 3000 лева, кредитът да е бил надлежно обявен на длъжника за предсрочно изискуем, както и цялото вземане претендирано с исковата молба да е било изискуемо към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Процесния договор за потребителски кредит „Стандарт“ № *** от ***г. се поддържа да е нищожен.

Договорът бил недействителен, тъй като не отговарял на изискванията на чл.11, т.9, т.9а и т.10 ЗПК. Неясни били както компонентите, така и математическия алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

Клаузата по договора, с която се определяли договорното възнаграждение, лихвения процент и ГПР била нищожна, поради накърняване на добрите нрави и поради това, че представлявала неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.3, т.9, т.10, т.12 и т.18 от Закона за защита на потребителите.

Уговорения по договора размер на възнаградителна лихва надхвърлял с над 4 пъти размерът на законната лихва, поради което клаузата се явявала нищожна поради накърняване на добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3-то ЗЗД.

В подписания договор за кредит липсвала информация относно възможностите за промяна на лихвения процент и начина на определянето му. Тази информация се съдържала в приложените към договора общи условия, поради което следвало да се приеме, че липсва индивидуално договаряне на тези клаузи.

Ответникът прави възражение за нищожност на клаузата на раздел VI „Параметри“ от договора за кредит, която съдържа уговорка за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, поради противоречие на клаузата с императивни правни норми - чл.20, ал.2 и чл.10а, ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗПК и чл.143 вр. чл.146 ЗПК, а в условията на евентуалност поради противоречие с добрите нрави.

Правело впечатление също, че в подписаното от ответника „информирано решение“, същият не бил информиран и съответно не се е съгласявал със сключването на „друг договор за допълнителна услуга“.

Неравноправни по смисъла на чл.143 вр. чл.146 ЗЗП и нищожни на това основание били клаузите на чл.15, 15.1, 15.2, 15.3, 15.4 и 15.5. от Общите условия Версия ***г. към Договор за потребителски кредит „Стандарт“ № *** от ***г.

Отделно от горното, към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, ищецът не уведомил ответника за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост настъпила след подаване на заявлението, с получаване на исковата молба и приложенията от ответника /27.07.2018г./ и не можело да обоснове основателност на предявения установителен иск, както и да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението.

Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски..

В открито съдебно заседание страните ищцовото дружество не изпраща представител. С писмена молба преди заседанието, ищцовото дружество прави искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, изразява становище по същество на спора и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът, чрез проц. представител, поддържа изложеното в отговора на исковата молба и претендира присъждане на сторените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.

2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството е образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, като от ч.гр.д.№ 11517/2018г. по описа на ВРС се установяват предпоставките за допустимост на исковите претенции – в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, длъжника в заповедното производство е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК и исковата молба е подадена от ищеца в законоустановения едномесечен срок.

На ***г. е сключен договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №***. Със същият ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответника сума в размер на 3000 лева за срок от 24 месеца при годишен лихвен процент 41.17%, ГПР 49.89 % и размер на месечната вноска 185.46 лева. Между страните било сключено и споразумение за закупен пакет от допълнителни услуги, като възнаграждението за него било в размер на 3601.44 лева и размер на вноската по закупения пакет от допълнителни услуги 150.06 лева. Общият размер на задължението на ответника е определен на 8052.48 лева, а дължимата месечна вноска е в размер на 335.52 лева, видно от представените с исковата молба договор за кредит, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, общи условия на ищцовото дружество и погасителен план /л.7-24/.

Заемната сума в размер на 3000 лева е преведена по сметка на ответника на ***г., което се установява от представено от ищеца извлечение за транзакции /л.25/.

Ищеца е представил с исковата молба искане от ответника за отпускане на кредит с отбелязване за закупуване на пакет от допълнителни услуги Бонус, както и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити /л.26-40/.

С уведомително писмо от ***г. ищцовото дружество е уведомило ответника, че задълженията му по договора за кредит са обявени за предсрочно изискуеми, като няма данни това уведомително писмо да е достигнало до ответника преди получаването му като приложение на исковата молба на ***г.

За изясняване фактическата страна на спора е назначена съдебно-счетоводна експертиза.

В заключението си вещото лице посочва, че целия размер на кредита от 3000 лева е усвоен на ***г., когато сумата е преведена по банкова сметка ***. Извършени са две плащания за погасяване на вземанията по договора за кредит, като общия размер на плащанията е 1012 лева. Вещото лице е представило в табличен вид справка със задълженията по договора, така както са описани в него, направени вноски и как същите са отразени в счетоводството на ищеца /л.104-107/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна: