Решение № 2921 от 19.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2921 гр. София, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20231110162259 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на К. Д. Г. срещу Държавата Република България, представлявана от Министъра на финансите.

Ищецът твърди, че с решение от 21.06.2018г. по делото „Г. и други срещу България“ ЕСПЧ приел нарушение на чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС спрямо ищеца и други лица поради лишаване от възможността да подложат на разглеждане делата им пред справедлив и безпристрастен съд от съдебната система на Република България. Посочва, че му било наложено наказание глоба от 30лв. и отнети 5 контролни точки с НП № 567/10 от 12.03.2010г. на началника на РУ – МВР – гр. Самоков, което същият не могъл да обжалва и жалбата му не била разгледана поради действалата нормативна забрана в ЗДвП за обжалваемост на глоби до 50лв. ЕСЧП в решението си приел, че тази забрана противоречи на чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС, тъй като ограничава достъпа до съд. След решението на ЕСПЧ, ищецът поискал възобновяване на АНД, но му било отказано. В края на 2020г. НС приело изменения в ЗАНН, които обаче действали занапред и не ползвали ищеца. По този начин същият бил лишен от правото да докаже невинността си и незаконосъобразността на издаденото НП. С Решение № 1/01.03.2012г. на Конституционния съд на Република България по к. д. № 10/2011г. пък била обявена за противоконституционна нормата на чл. 189, ал. 13 (предишен чл. 189, ал. 5) ЗДвП. Ищецът счита, че законодателният орган – НС, не е предвидил ефикасни вътрешноправни средства за защита правата на ищеца в резултат от установеното нарушение на ЕКЗПЧОС, както и не изпълнил задълженията си по чл. 22, ал. 4 ЗКС да уреди последиците от обявения за 1 противоконституционен текст. Вследствие на това бездействие, ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, загуба на доверие, разочарование, безсилие и др., които датират от 22.06.2018г. до настоящия момент.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди поради невъзможност за изпълнение на решението на ЕСПЧ и от неизпълнение на задължението по чл. 22, ал. 4 от ЗКС за уреждане на последиците след влизане в сила на Решение № 1/01.03.2012г. по к. д. № 10/2011г., ведно със законната лихва от 22.06.2018г. до окончателното плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Счита, че не е процесуално и материалноправно легитимиран да отговоря за поведение на НС. Отрича ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които да се намират в причинно-следствена връзка с твърдяното нарушение. Оспорва иска и по размер.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

По делото не е спорно, че на ищеца К. Г. е издадено наказателно постановление № 567/10 от 12.03.2010г. от Началника на РУМВР – Самоков за това, че на 20.02.2010г. около 00:00ч. в к. к. „Боровец“ като водач на МПС използвал светлини, допълнителни за намалена видимост при ясно време, с което нарушил чл. 74, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер от 30лв. и са му отнети 5 контролни точки. Ищецът е депозирал жалба пред РС – Самоков срещу издаденото наказателно постановление, по което е образувано НАХД № 296/2010г. С протоколно определение от 05.10.2010г. съдът е приел, че жалбата е недопустима, тъй като според чл. 189, ал. 5 ЗДвП не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50лв., и е прекратил производството по делото. С окончателно определение от 30.11.2010г., постановено по КАД № 886/2010г. по описа на АССО, е оставено в сила определението на РС – Самоков.

Не е спорно, че към датата на деянието, за което е издадено наказателното постановление – 20.02.2010г., редакцията на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е предвиждала, че не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50лв. включително.

С решение № 1/01.03.2012г. по к. д. № 10/2011г. Конституционният съд на Република България обявява за противоконституционен чл. 189, ал. 13 от Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр.20 от 5 март 1999 г., посл. изм., ДВ, бр.19 от 8 юни 2011 г.). През 2011г. текстът на ал. 5 на чл. 189 се допълва и се трансформира в ал. 13 на чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.10/2011г.), като същият гласи, че не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50лв. включително.

2

Установява се от събраните доказателства, че ищецът в производството е завел жалба пред ЕСПЧ, като с Решение от 21.06.2018г. съдът приема, че от страна на Република България е допуснато нарушение на чл. 6 от Конвенцията чрез невъзможността жалбоподателите да подложат на разглеждане законосъобразността на наложените административни наказания глоби в размер до 50лв. по ЗДвП.

На 27.06.2018г. ищецът е депозирал молба пред Окръжна прокуратура – София, с която е поискал въз основа на решението на ЕСПЧ да се направи предложение до АССО за възобновяване на АНД № 296/2010г. по описа на РС – Самоков. С постановление от 08.08.2018г. прокурор при ОП – София е отказал да предприеме действия по възобновяване на административнонаказателното производство. С постановление от 25.09.2018г. на зам.апелативен прокурор от АП – София е отменено постановлението от 06.08.2018г. и е указано по искането да се произнесе окръжният прокурор на ОП – София. С постановление от 22.10.2018г. окръжният прокурор на ОП – София е отказал да изготви предложение за възобновяване. С постановление от 23.11.2018г. зам.-апелативен прокурор от АП – София е потвърдил постановлението от 22.10.2018г. С постановление от 25.01.2019г. прокурор от ВАП е потвърдил постановлението от 23.11.2018г. С постановление от 01.08.2019г. заместник на главния прокурор при ВАП е потвърдил постановлението от 25.01.2019г.

На 22.12.2020г. в брой 109 на Държавен вестник са публикувани приети изменения от НС в ЗАНН, като в чл. 70, ал. 2, т. 6 е предвидено, че административнонаказателното производство подлежи на възобновяване, когато с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за преписката или делото.

В пар. 51 от ПЗР е предвидено, че законът влиза в сила една година след обнародването му в „Държавен вестник“. С преходна норма не е придадено обратно действие на нормата на чл. 70, ал. 2, т. 6 от ЗАНН, поради което следва да се приеме, че същата има действие само по отношение на настъпили след влизането й в сила факти. В настоящия случай както самото деяние, за което е издадено наказателното постановление, така и решението на ЕСПЧ са с дата преди този момент. Ето защо, следва да се приеме, че това изменение не ползва ищеца.

При горните факти, съдът намира следното от правна страна:

Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД.

Съгласно ч. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Разпоредбата на чл. 7 КРБ регламентира отговорността на Държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи, включително Народното събрание и длъжностни лица. Отговорността на 3 държавата е деликтна, обективна, безвиновна, има гаранционнообезпечителен характер и се реализира без оглед обстоятелството виновно ли е било поведението на съответните длъжностни лица.

Във връзка с доводите на ответника, че не е процесуално легитимиран да отговаря по предявените претенции, в Решение № 72/21.04.2020г. по гр. д.

№ 2377/2019г., IV ГО на ВКС, Решение № 06.04.2020г. по гр. д. № 3804/2019г., IV ГО на ВКС и др. е разяснено, че в публичните правоотношения държавата участва чрез своите органи, които така осъществяват своите правомощия, а в гражданските правоотношения, като отделен равнопоставен правен субект, тя се представлява от министъра финансите, освен когато в закон е предвидено тя да се представлява от друг свой орган. Държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 ЗОДОВ). Съдебната практика приема, че държавата може да участва в съдебни производства чрез процесуален субституент и по граждански спорове за обезщетение за вреди на общо основание (чл. 49 ЗЗД, който урежда най-общо отговорността на възложителя за вредите от поведението на изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа). Това практическо разрешение е възприето от законодателя в чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ (Нов – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) по отношение на съдебните спорове за обезщетение за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. Всъщност, когато държавата участва в съдебно производство чрез процесуален субституент, тя не става страна по делото (каквато тя е, когато законният й представител действа от нейно име), но е обвързана от постановеното решение, като да е била страна. Конституирането на процесуалния субституент като главна страна по делото, която извършва процесуалните действия от свое име, изключва възможността носителят на задължението (в случая държавата) да вземе участие в процеса като главна страна – в това е смисълът на процесуалната суброгация и разпростирането на действието на съдебното решение. По иск за вреди, държавата може да участва в делото като ответник, представлявана от министъра на финансите, в качеството му на неин законен представител, както и чрез процесуален субституент, в който случай тя (държавата) не става страна по делото, тъй като процесуалната суброгация изключва това, но е обвързана от съдебното решение, като да е била страна. По иск за обезщетение на вреди срещу държавата тя не може да участва в производството и като главна страна, представлявана от законен представител, и чрез процесуален субституент.

Законовото представителство на държавата изключва процесуалната суброгация. Предявеният иск не може да бъде разгледан и съответно – уважен или отхвърлен едновременно по отношение на носителя на задължението – държавата и по отношение на процесуалния субституент – съответният държавен орган или органи, които извършват съдопроизводствените действия от свое име. Отговорността за вреди е на държавата – тя дължи обезщетение на увредените лица. В случая е предявен иск само срещу държавата, но не и срещу конкретния държавен орган, от чието поведение се претендират 4 вредите, поради което с оглед цитираната съдебна практика държавата се явява надлежен ответник.

В ТР № 1/20.04.2023г. по тълк. дело № 1/2022г., ОСГТК на ВКС, е разяснено по задължителен за съдилищата начин, че съгласно чл. 5, ал. 1 и чл.

62, ал. 1 от Конституцията на Република България Народното събрание е длъжно да приема закони, които не противоречат на Конституцията. Основно задължение на народните представители, което поемат под клетва на основание чл. 76, ал. 2 КРБ при конституирането на всяко новоизбрано Народно събрание, е да спазват Конституцията. Приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение на Народното събрание и представлява деликт, тъй като е противоправно действие. Няма правно значение съставът на Народното събрание, нито как са гласували отделните народни представители, защото правно обвързващо е решението на мнозинството, а това е решение на държавния орган, осъществяващ законодателната власт. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд, чрез която се осъществява баланс между принципа за правна сигурност и принципа за правна справедливост, установява задължение на Народното събрание да уреди възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон, за да възстанови по този начин нарушения конституционен ред. Законодателният орган е длъжен в срок до два месеца от влизане в сила на решението на Конституционния съд да преуреди конституционосъобразно в последващ закон последиците от обявения за противоконституционен закон - чл. 88, ал.