Решение № 19858 от 01.12.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 17179/2022
- Вид
- Решение № 19858
- Подписан
- 01.12.2023
- Състав
- ГЕРГАНА ВЕЛИКОВА НЕДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 125 · Закон за енергетиката
- чл.139в · Закон за енергетиката
- чл. 141 · Закон за енергетиката
- чл. 143 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.53 · Закон за наследството
- чл.69, ал.2 · Наредба за трудоустрояване
РЕШЕНИЕ
№ 19858 гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20221110117179 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ..., ЕИК ... срещу М. И. Ц., Е Г Н **********, И. И. Ц., ЕГН **********, Ц. П. И., ЕГН **********, и П. Х. Т. , ЕГН **********, в качеството им на съсобственици на топлоснабден имот, находящ се в гр. ..., с присъединен абонатен № ..., с която моли от съда ответниците да бъдат осъдени да заплатят при условията на разделна отговорност общо сумата от 2280,14 лв., при следните квоти:
5/12 ид. ч. за М. И. Ц., или сумите от: 797,38 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 31.03.2022 г., до окончателното й изплащане, сумата от 144,41 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 10.02.2022 г., сумата от 6,66 лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба31.03.2022 г., до окончателното й изплащане, и сумата от 1,61 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.03.2019 г. до 10.02.2022 г.,
5/12 ид. ч. за И. И. Ц., или сумите от: 797,38 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 31.03.2022 г., до окончателното й изплащане, сумата от 144,41 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г.
1 до 10.02.2022 г., сумата от 6,66 лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със закнона лихва от датата на подаване на исковата молба31.03.2022 г., до окончателното й изплащане, и сумата от 1,61 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.03.2019 г. до 10.02.2022 г.,
1/12 ид. ч. за Ц. П. И., или сумите от: 159,48 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 31.03.2022 г., до окончателното й изплащане, сумата от 28,88 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 10.02.2022 г., сумата от 1,33 лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба31.03.2022 г., до окончателното й изплащане, и сумата от 0,32 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.03.2019 г. до 10.02.2022 г., и
1/12 ид. ч. за П. Х. Т. , или сумите от: 159,48 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 31.03.2022 г., до окончателното й изплащане, сумата от 28,88 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 10.02.2022 г., сумата от 1,33 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 31.03.2022 г., до окончателното й изплащане, представляваща главница за ДР за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., и сумата от 0,32 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.03.2019 г. до 10.02.2022 г.,
В исковата молба ищецът ..., ЕИК ..., поддържа, че ответниците М. И. Ц., ЕГН **********, И. И. Ц., ЕГН **********, Ц. П. И., ЕГН ********** и П. Х. Т. , ЕГН **********, в качеството им на съсобственици /по наследство от бившите собственици и клиенти на ... – И. П. Ц. и М. И. И./ на топлоснабден имот, находящ се в гр. ..., с присъединен абонатен № ..., по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от ... на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения за това 45 дневен срок, след изтичане на срока, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки, в случай че не бъдат заплатени в посочения 45-дневен срок след издаване на ОФ. Твърди, че топлоснабденият имот се намира в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ... съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи 2 топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
Ищецът има искане и за привличане на трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение- „..." ЕООД, като обосновава правен интерес за това.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпила молба от ответника М. И. Ц., ЕГН **********, с която моли спрямо него да бъде прекратено настоящото производство, поради направен отказ от наследство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И. И. Ц., ЕГН **********, депозира отговор на исковата молба чрез пълномощника си адв. Л. Н., чрез който оспорва исковете по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва към настоящия момент, включително за период от 20 г. преди това, в процесния имот да е имало монтирани отоплителни тела. Твърди, че неговият наследодател- И. Ц., бил депозирал молба за отказ от услугата за доставка на ТЕ. Оспорва да са били използвани технически годни уреди за измерване при изготвяне на реалния отчет. Също така оспорва да има индивидуални измервателни уреди за отчет в имота, тъй като такива никога не са били поставяни в имота.
Оспорва и техническата годност на абонатната станция, като твърди, че същата не била въведена в експлоатация. С оглед изложеното оспорва данните по изравнителните сметки да отразяват реалното потребление на ТЕ в имота. Оспорва да дължи и процесните суми за дялово разпределение с твърдения, че плащането на същите не се дължи на ищеца, а на дружеството топлинен счетоводител. Твърди, че ищцовото дружество е отказвало да приеме плащане на задълженията относно „подгряване на вода“. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Ц. П. И., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба чрез особен представител адв. П. С., с който оспорва исковете по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва между страните да съществува облигационна връзка. Оспорва се качеството наследник на ответника. Оспорва да е собственик на имота. Оспорва да е извършено приемане на наследството. Моли за отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът П. Х. Т. , ЕГН **********, редовно уведомен на 22.11.2022 г., чрез назначения му от съда особен представител адв. П. К., не подава отговор на исковата молба, не прави възражения и не прави доказателствени искания. В съдебно заседание, се явява особения представител на ответника, като заявява становище за неоснователност на исковете по съображения, подобни на изложените от останалите ответници.
Третото лице-помагач на страната на ищеца ФДР “...“ АД заявява становище за основателност на исковете, като представя относими към делото доказателства.
В първото открито съдебно заседание, процесуалния представител на ищеца е заявил, че няма да оспорват отказа от наследство, извършен от ответника М. Ц. по отношение на наследството на баща му И. П. Ц., но съобразявайки отказа на наследника, както и 3 разпоредбата на чл.53 от ЗН, по реда на чл.214, ал.1 от ГПК ищеца е предприел, а съдът допуснал изменение на иска по отношение на неговия размер, като ищецът е претендирал осъждане на ответника И. И. Ц., чийто дял се счита увеличен след направения отказ от страна на брат му М. И. Ц., до размер от общо 10/12 ид.ч. от цялата претендирана сума или поотделно, както следва: 1594,75 лв. за главницата за топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното плащане; 288,81 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима за периода от 15.09.2019 г. до 10.02.2022 г.; 13,32 лв. – главница за услугата ДР, за периода от м.01.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното плащане и 3,22 лв. – мораторна лихва върху главницата за ДР, дължима за периода от 02.03.2019 г. до 10.02.2022 г. Въпреки предприетото изменение на исковете по отношение ответника И. Ц., във връзка с отказа от наследство, извършено от ответника М. Ц., ищецът не оттегля исковете си срещу него, поради което съдът ще следва да се произнесе по отношение на предявените с първоначалната ИМ искове срещу М. Ц., с настоящото решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
По делото при заявено нарочно оспорване от ответниците с отговора на исковата молба и изрично указана с доклада по делото доказателствена тежест за ищеца, не се установява ответника М. И. Ц. да притежава някое от качествата чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на ЗЕ.
Същият факт не е отделен от съда като безспорен между страните и на основание чл. 153 ГПК подлежи на главно и пълно доказване, каквото по делото не е проведено. По делото е прието като доказателство съдебно удостоверение изд. по гр.д. № 17089/2013 г. от 22.10.2013 г., от което безспорно се установява, че ответника М. И. Ц. се е отказал от наследството на покойния си наследодател И. П. Ц. – баща, с ЕГН **********, починал на 10.01.2013 г. Този отказ от наследство не се оспорва в производството от страна на на ищеца, поради което следва да се зачетат неговите последици, като съдът приеме, че М. Ц. няма качеството на собственик по наследство на процесния недвижим имот, представляващ Апартамент № 30, находящ се в ..., с присъединен абонатен № ..., по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ, поради което и не се явява клиент на доставяната до топлоснабдения имот топлинна 4 енергия за битови нужди. Следователно иска срещу този ответник подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По отношение на останалите трима ответници, при анализа на представените писмени доказателства (нотариален акт № 463/11.03.1974 г., удостоверение за наследници на И. П. Ц. и удостоверение за наследници на М. И. И.)се установява, че след смъртта на М. И.
(майка) и И. Ц. (син) закупили процесния недвижим имот през 1974 г. при равни права по ½ ид.ч., техни наследници по закон и собственици на процесния имот се явяват посочените от ищеца като ответници И. И. Ц., Ц. П. И. и П. Х. Т.. Същите са съсобственици на процесния Апартамент № 30, находящ се на горепосочения адрес, но не при посочените от ищеца квоти.