Решение № 70 от 26.02.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Провадия, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20243130101130 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от К. С. К., ЕГН **********, с адрес ****, Ч. С. С., ЕГН **********, с адрес ****, М. С. С., ЕГН **********, с адрес **** срещу Н. М. М., ЕГН **********, с адрес **** и Ю. М. М., ЕГН **********, с адрес **** иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици при равни квоти на следния недвижим имот, представляващ УПИ XVI-**** в кв. 5 по ДРП на с. **** одобрен със заповед № 7279/20.06.1958г., с площ от 910 кв.м., ведно с построените в това дворно място къща, лятна кухня и сайвант, при граници на имота: УПИ XVI-****, УПИ XIII-****, УПИ VIII- ****, УПИ XVII- **** и улица, на основание 1/3ид.ч. по давностно владение осъществявано в периода от 1997г. до датата на подаване на исковата молба- 02.09.2024г. съвместно с Б. С., поч. на 20.12.2023г., 1/3ид.ч. по наследство от баща си С. С., поч. и 1/3ид.ч. по наследство от Б. С., поч. на 20.12.2023г.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищцата в исковата молба:

Ищците твърдят, че М. С. М. /починал на 12.03.1973г./ е общ наследодател за всички страни по делото. Оставил е лица призовани към наследяване- съпруга Г. Н.а М.а и трима сина - Н. М. С., С. М. С. и Б. М. С., всички починА..

Тримата ищци се сочи да са наследници на С. М. С., поч. на 15.02.2010г. /негови деца/.

Ответниците се сочи да са внуци на Н. М. С., поч. на 13.04.1997г. след техния баща и негов син М.Н.М.., поч. на 10.04.1994г.

Б. М. С. се сочи да не е сключвал брак и да не е имал деца. Така след смъртта му на 20.12.2023г. негови наследници се явявА. единствено ищците - неговите племенници.

Считат, че на основание чл. 8 ал. 4 от ЗН, ответниците, като низходящи на по- далечен по степен роднина- деца на племенника на починА.я Б. М. С. - М.Н. М., са изместени от ищците като низходящи на по- близък по степен роднина - брата на починА.я Б. С. - С. М. С..

Твърдят, че след смъртта на общия наследодател М. С. М. в наследство му остава 1 процесния недвижим имот- дворно място, ведно с построените в него къща, лята кухня и сайвант. Сочи се, че имотът е придобит с договор за покупко- продажба от 30.08.1932г., вписан на 23.01.1948г. под № 44, вх. рег. 35884 по описа на Околийски съд град ****.

Ищците считат, че двамата ответници са наследили общо 1/3 идеална част от имота, притежаван от техния дядо М. С. М., а тримата ищци са наследили общо 1/3 идеална част през 2010г. след смъртта на техния баща С. М. С. и още 1/3 идеална част след смъртта на чичо им Б. М. С..

Твърдят, че ответниците и техни членове на семействата им, не са се интересувА. от имота в продължение на повече от 27- 28години, не са го посещавА., стопанисвА., не са полагА. дължимите грижи и не са участвА. по никакъв начин в обработването на земята, засаждане, почистване, ограждане, ремонти на застроената част. ОтказвА. да плащат каквито и да било средства за поддръжката му. Не заплащА. данъци за имота, не „търсили" наследството си. Твърдят, че през цялото време само чичо им Б. С., баща им С. С. и те, са се грижили за целия имот като за свой от 1997г. и до датата на подаване на исковата молба. В този смисъл считат, че са станА. собственици по давност на целия недвижим имот и желаят това да бъде установено с влязло в сила съдебно решение. Обосновават правния си интерес с това, че ответниците оспорват правата им с изпратено възражение — писмо от 22.05.2024 година до **** по повод подадените от тях документи за снабдяване с КНА за собственост по давност върху целия имот. Възражението се свеждало до твърдението им, че те също са наследници на починА.я през 2023 година Б. С., а от неговата смърт не бил изминал период от 10 години, необходим за придобиване собствеността по давност.

Твърдят, че имотът е владян от тях необезпокоявано, явно, недвусмислено и непрекъснато от 1997 г. до настоящия момент.

Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците, с който исковете се оспорва като неоснователен. Твърдят ищците погрешно да тълкуват разпоредбите на чл. 8, ал. 4 ЗН и както ищците, така и ответниците, следва да се считат за наследници на Б. М. С..

Оспорват изложената фактическа обстановка, като заявяват, че макар и от дълги години да живеят далеч от с. ****, те никога не са прекъсвА. връзките си със селото и с близките си хора там, както и не са се дезинтересирА. от имота. Твърдят, че поне веднъж годишно един от двама им е посещавал Б. С. и процесния имот, а през останалото време поддържА. контакт по телефона с него. Заявяват, че с брата на дядо им са поддържА. топли отношения, той ги информирал за това какво се случва с него и с имота. Споделял им, че ищците се опитвА. да го убедят да им прехвърли дела си от наследствените имоти. Твърдят, че ответниците са били наясно, че между дядо им и двамата му братя е имало договорка Б.

С. да остане в процесния имот до смъртта си, да го стопанисва и да се грижи за него, така както намери за добре. Сочат, че след смъртта на Б. С. ищците са инициирА. процедура по снабдяване с КНА по обстоятелствена проверка, за което ответниците били уведомени.

С получаването на уведомлението заявяват, че за пръв път са узнА. за намерението на ищците да своят процесния имот. Твърдят, че ищците са устроени **** и са посещавА. имота не по- често от ответниците, като връзката им с Б. С. е била повърхностна. Оспорват твърдението, че ищците са посещавА. често селото и имота, както и че някога са били във фактическа власт над имота. Твърдят, че ищците никога не са манифестирА. по какъвто и да е било начин пред тях, че се считат за собственици на целия имот, поради което считат, че не е нА.це нито един от елементите на давностното владение. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.

Ищците уточняват твърденията си като сочат, че 1/3ид.ч са придобили по наследство от баща си С. С., 1/3ид.ч. от имота са владяли лично от 1997г., съвместно с Б. С.

2 до смъртта му на 20.12.2023г., а след това само те и заявявайки се като единствени негови наследници, сочат да са придобили неговата 1/3ид.ч.

Ответниците оспорват тези твърдения.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК. Те са допустими, доколкото в рамките на отпочната процедура по снабдяване с КНА ответниците са подА. възражение. В процеса, последните оспорват ищците да са упражнявА. фактическа власт върху имота, респ. твърдят да имат качество на наследници на Б. С..

От ангажираните по делото и относими към казуса писмени доказателства се установява следното:

Със записка на Новопазарски околийски съдия за вписване на договор за продажба на недвижим имот от 30.08.1932г., М. С. М. е придобил собствеността върху имот от 1декар в с.

****.

М. С. М. е починал на 11.03.1973г. Оставил е лица призовани към наследяванесъпруга Г. М.а, поч. на 25.05.1992г., синове Н. М.ов С., С. М. С. и Б. М. С., последните наследници и на Г. М.а.

Н. С. е починал на 13.04.1997г. и наследен от внуци- Н. М. С. и Ю. М. М., по право на заместване на М.Н.М.., поч. на 10.04.1994г./син на дядо им/.

С. М. С. е починал на 15.02.2010г. и оставил лица призовани към наследяване Т. И. С.

/съпруга/ и деца М. С. С., Ч. С. С. и К. С. К..

Б. М. С. е починал на 20.12.2023г. Данните в удостоверението за наследници сочат той да е нямал съпруга, деца и живи родители. Като лица призовани към наследяване са вписани низходящите на сина на брат му Н. С.- М. М., поч. на 10.04.1994г. и низходящите и съпругата на брат му С. С..

Ищците оспорват качеството на наследници на ответниците Н. М. и Ю. М., наследници на сина на брата Н. С., поч. на 13.04.1997г., т.е преди баща си.

През 2024г. са инициирА. процедура по снабдяване с КНА за придобиване имота по давност, срещу което ответниците са възразили.

По делото е изслушано заключение по изготвена СТЕ, което съдът кредитира в цялост, като изготвено на база събраните доказателства по делото, оглед на място и направените нужни проучвания на документацията и плановете съхранявани при Общината.

От него се установява следното: За територията са действА. РП от 1922г., по който имотът попада в ПИ ****, за който е отреден УПИ VI-****. Действащият за с. **** е ДРП одобрен със заповед № 7279/20.06.1958г. По него процесният имот попада в територия на ПИ **** с площ от 863кв.м. и за него е отреден УПИ XVI-****, кв.5 с площ от 1016кв.м. и вкл. ПИ **** с площ от 863кв.м., 88кв.м. от отпаднала улица по предходен план, 15кв.м. от улица, 7кв.м. от ПИ **** и 43кв.м. от ПИ ****. Данни за уреждане придаваеми части по регулация в.л. не е установило. На място фактически владяната част от имота е 1000кв.м. обозначена с граници на скица 6 в зелен цвят. И в двата плана в регистърната им част като собственик е бил вписан М. С. М., без документ за собственост. Съгласно договора от 1932г. М. М. е придобил парцел VI, кв. 19 от 1декар, за който е бил отреден УПИ XVI-****, с площ 1726кв.м. Част от него с площ от 827кв.м. са вкл. в процесния УПИ XVI-****, а друга в новообразуван УПИ XVII-****.

За установяване, респ. опровергаване на тези твърдения за упражнявана от ищците фактическа власт върху имота във въведения период от значение по делото са ангажираните от страните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите В.Д. и Р. С. /водени 3 от ищците/ и А. Х. /воден на ответника/.

В показанията си свидетелите на ищеца свидетелстват за следните релевантни за спора факти:

Св. **** живее в с. **** от 40г. Познава само ищците, като съседи на имота й.

Предполага, че имотът е от дядо М. и баба Г.. Като пристигнала в селото само баба Г. била жива и живеела там. Описва имота като двор от около декар, с къща, ограден от всички страни. Отпред имало двор с асми на конструкция, а отзад овощни дървета. Преди 25-30г.

М., Ч. и Б. оправяли гредореда на къщата, сменяли плочата. През годините правели ремонти по къщата, основно Ч. и М.. ИдвА. си всяка или през седмица. К. по- рядко от тях.

Периодично правели ремонти по оградата, по къщата. М. оправял ел. инсталация, копА. септична яма. Описва къщата от две- три стаи с антре, а долу маза и отстрани с нещо като лятна кухня. Н. я видяла последно преди 10-12години, когато идвала да си търси рентата, понеже свидетелката представлявала тогава арендатора. Тогава й казала, че рентата е дадена на Б. понеже договорът е сключен с него. Друг път не я е виждала, а Ю. изобщо. Преди 2г.

/2023г./ в началото на м.декември отишла с мъжа си в къщата на Б., защото няколко дни не го били виждА.. Заварили го болен и извикА. Бърза помощ. Обадила се и на М. и К., за да има кой да посрещне Б. в болницата. Седмица бил в болницата, след това по спомен М., Ч. или К. го прибрА. ****, като имА. намерение да го настанят в хоспис. Б. починал ****.

Св. С. е роднина на страните. Знае за имота в с. ****, като собствен на М.- брат на баща й и жена му Г.. Като дете е ходила там, а последно преди да почине мъжът й през 2001г. С К., Ч. и М. живеели в съседство ****. Посочва, че в имота имало къща, на която ищците са правили ремонт- направили банята, оправили електричеството, преградили сайванта и направили две стаи, където Б. живял до смъртта си. Имало и голяма градина, в която сеели зеленчуци- домати, пипер, гледА. и овощни дървета- сливи, круши, варяли ракия. Виждала ги като товарят материА. ****, за да си носят към селото, както и с продукция като се прибирА. от там. След като Н. /1997г./ починал, децата на С. /ищците/ продължили да ходят и да се грижат за двора и къщата. Ч. и М. ходели всяка седмица и оставА. там за уикенда. Никой друг не се интересувал от нищо по имота, те го имА. за собствен. ИмА. много добри отношения с Б., който ги посещавал и в града. К. го посрещнала в болницата, когато пристигнал от селото. Починал в дома на брат си С.. С Ю. свидетелката не се е виждала изобщо, а Н. била на 10г., когато Н. се разделил с майка й и заминала за Бургас. От Б. знае, че преди години- 10-12, Н. идвала в селото, за да се интересува от наследствени земи. Тогава Б. й казал, че е никоя и двамата се скарА., защото отказал да й даде рентата. Казал й, че няма нищо от имотите, защото толкова години само той и децата на С. са се грижили за тях.