Решение № 12447 от 24.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12447 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г. при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №

20231110151193 по описа за 2023 година

Предявени са от „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, срещу Т. М. Т. с ЕГН:

********** и адрес: гр. София, Ж.К. ., бл.27А, вх. А, ап.16, чрез адвокат С. Г., със съдебен адрес: гр.София, ул. Граф Игнатиев № 7А, ет. 1, ап. 1, иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 291,32 лв. (хиляда двеста деветдесет и един лева и 32 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 05.06.2023 г. в размер на 190,16 лв. (сто и деветдесет лева и 16 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 20,35 лв. (двадесет лева и 35 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 05.06.2023 г. в размер на 4,30 лв. (четири лева и 30 стотинки).

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. СОФИЯ, Ж.К. ., бл.27А, вх. А, ап.16, аб.№. за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., включително, но не е изпълнил задължението си да заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.

Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, като оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърдението, че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката и че между него и ищеца има облигационно правоотношение. Оспорва, че е бил собственик или ползвател на процесния топлоснабдяем имот през процесния период – за част от него или за целия имот. Твърди, че е 1 живял в ж.к. . преди 40 години, но в друг апартамент, а не в сочения от ищеца. Твърди, че живее от 40 години в кв. „Света Троица“. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ищеца от една страна и между него и третото лице-помагач, от друга. Счита, че изготвените и прилагани от ищцовото дружество общи условия са недействителни, като излага подробни доводи в тази насока, позовавайки се на Европейска директива № 32 от 2006 г. Счита, че са нищожни клаузите на чл. 33, ал. 1 ал. 2 от приложимите през процесния период Общи условия, поради това, че се явяват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Твърди, че не е получавал съобщения или фактури за дължими суми, поради което не е изпаднал в забава и искът за лихви е неоснователен. Оспорва редовността на счетоводството, водено от ищцовото дружество, както и твърдението, че ответникът е ползвал предоставена от ищеца топлинна енергия. Твърди, че не пребивава на адреса и не е титуляр на партидата. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски

Третото лице-помагач (ТЛП) „МХ ЕЛВЕКО“ ООД не оспорва предявените искове.

Представя писмени доказателства.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 14.06.2023 г. срещу ответника и Теодоси Т. Радоев за вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 33070/2023 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като длъжникът Т. Т. е възразил по реда на чл. 414 от ГПК в законовия срок, поради което съдът е дал указания на заявителя за възможността да установи вземането си по исков ред. Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство. Длъжникът Радоев от своя страна е погасил своето задължение по заповедта, за което има подадена изрична молба от заявителя с вх. № 32525/01.02.2024 г. по заповедното производство.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че процесният топлоснабдяем имот, находящ се в гр. София, Ж.К. ., бл.27А, вх.А, ап.16, е бил предоставен като обезщетение срещу отчужден имот със Заповед № 1-0-08-1678 от 19.06.1979 г. на Председателя на ИК на СОНС, на Митко Т. Търлишки. Последният е починал на 04.10.1994 г. и е наследодател на ответника, съгласно Удостоверение за наследници от 15.07.2019 г., като ответникът притежава ½ идеална част от наследствения имот.

Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „МХ Елвеко“ ЕООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на 2 уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. През процесния период фирмата за дялово разпределение е посещавала имота, като през периода 01.05.2021-30.04.2022 г. не е бил осигурен достъп до него за отчет на уредите, поради което е начислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела, съгласно чл. 61, т. 6.5. от НТ. По време на отчетите са попълнени документи за главен отчет, подписани от потребител, с изключение за месец май 2021 г.

Отчетът е отразен коректно в изравнителната сметка. В процесното жилище не е имало монтирани топлоразпределители. За потреблението на топлинна енергия чрез щранг-лира в банята се начислява служебен разход по НТ. В имота се ползва топла вода, като разходът се изчислява на един брой потребители при норма 140 литра за едно денонощие, съгласно чл.

69, ал. 2 от НТ. Вещото лице установило, че за процесния период сумата за изразходвана топлинна енергия за отопление е 1536.49 лв., в това число и сума, отделена от сградната инсталация в размер на 370.39 лв., а за подгряване на топла вода – 1061.42 лв., или общата сума за доставената топлинна енергия в имота възлиза на 2597.91 лв. за процесния имот.

От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в счетоводството на ищеца била погасена сума от 1311.67 лв. главница и лихва в размер на 194.48 лв., а непогасена оставала главница и лихва в същите размери. Непогасената главница за периода възлиза на 1291.31 лв. за топлинна енергия, главница за такса дялово разпределение – 20.35 лв. Съответно лихвите за периода възлизат общо на 194.48 лв. върху двете главници.

Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи, представени от третото лице-помагач, конституирано по делото.

Съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда с режим на етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се явява клиент на топлинна енергия (чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (НТ). Липсват данни ответникът да е подал възражение срещу приетите Общи условия на ищцовото дружество за доставяне на топлинна енергия за битови клиенти, поради което лицето е приело същите и е задължен да заплаща суми за топлинна енергия, отдавана от щранг-лирата в банята на жилището му, както и тази, отдадена от сградната инсталация. Няма ангажирани доказателства относно това, че ответникът е загубил качеството си на собственик по отношение на процесния имот.

Ответникът е възразил срещу вземането за лихви, поради това, че не е изпаднал в забава, тъй като не е получавал фактури за претенциите. Ответникът не е оспорил начислените му суми при извършване на годишните отчети от третото лице-помагач. Ето защо, съдът счита, че са доказани претендираните от ищцовото дружество главници за топлинна енергия в размерите, установени от двете експертизи, изслушани и приети по делото като неоспорени, а именно – за доставена топлинна енергия в размер на 1291.31 лв.

3 за топлинна енергия, главница за такса дялово разпределение – 20.35 лв.

По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).

Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за месечните задължения на ответника, съотносими към процесния период, в случая не са ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е недоказано и следва да бъде отхвърлено.

При този изход от спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в общ размер на 55.12 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за съответния длъжник, ответник по делото, а в исковото – 30.12 лв. за държавна такса, 500 лв. за депозити за вещи лица, 15 лв. за съдебни удостоверения и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, определено по реда на чл.

78, ал. 8 от ГПК. Общо разноските на ищеца възлизат на 700.24 лв., като от тази сума му се следва съразмерно на уважената част от иска срещу ответника сума в размер на 609.82 лв. за двете производства. Ответникът е ангажирал доказателства за извършени разноски за адвокатски хонорар в размер на 600 лв., като му се следва сумата от 77.48 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете. двете производства – заповедното и и исковото, поради което такива не му се присъждат.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . и Т. М.

Т. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, Ж.К. ., бл.27А, вх. А, ап.16, чрез адвокат С. Г., със съдебен адрес: гр.София, ул. Граф Игнатиев № 7А, ет. 1, ап. 1, че ответникът Т. М. Т. с ЕГН:

********** дължи на “. София” ЕАД, ЕИК ., на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 291,32 лв. (хиляда двеста деветдесет и един лева и тридесет и две стотинки), ведно със законна лихва за периода от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането и за цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 20,35 лв. (двадесет лева и тридесет и пет стотинки), ведно със законна лихва за периода от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, като отхвърля исковете за мораторна лихва върху главницата за доставената топлинна енергия в имота за периода от 15.09.2021 г. до 05.06.2023 г. в размер на 190,16 лв. (сто и деветдесет лева и шестнадесет стотинки) и иска за мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 4

16.07.2020 г. до 05.06.2023 г. в размер на 4,30 лв. (четири лева и тридесет стотинки), като неоснователни.

ОСЪЖДА Т. М. Т. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, Ж.К. ., бл.27А, вх. А, ап.16, да заплати на “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от ., сумата от 700.24 лв. (седемстотин лева и двадесет и четири стотинки) за разноски в исковото производство и заповедното производства, съразмерно на уважената част от иска срещу ответницата и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.