Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1075 от 27.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 17895/2025
Вид
Решение № 1075
Подписан
27.03.2026
Състав
СТАНИМИР БОРИСОВ МИРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1075 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20251110217895 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на О. В. И., срещу НП № 25-4332-026796/ 21.10.2025г, издаден от началник сектор ОПП- СДВР, с който на жалбоподателя е наложена наказание глоба в размер на 400 лева на основание чл.638, ал.3 Кодекса за застраховането /КЗ/, за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.

В жалбата наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление с твърдението, че същото е било издадено в нарушение на процесуалните правила допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и липсата на виновно поведение от страна на дееца. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично. Пред съда лицето поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Развива подробни съображения в тази насока, свързани с липса на знание от негова страна за липса на сключена ГО, тъй като автомобила не е негова собственост.

Административно – наказващият орган е редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се оспорва жалбата като се моли да се постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендират се направени разноски.

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че 1 е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 01.10.2025г., около 15:15ч., в град София, на бул.Черни връх, с посока на движение от ул.Околовръстен път, към кв.Драгалевци, жалбоподателят е управлявал лек автомобил ,,***'' с рег. №,,***'' , собственост на Я.И.А. Пред №204 жалбоподателя е бил спрян за проверка от служители на ОПП-СДВР било установено, че водачът управлява МПС без сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. На жалбоподателя бил съставен АУАН, който му бил връчен лично и подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Разпоредбата на чл. 647, ал. 1 от КЗ определя длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата като компетентни да издават АУАН за този вид нарушения, а заеманата от актосъставителя длъжност е именно такава. Съгласно Заповед № 4332з-143-15.02.2016 г. наказателни постановления за нарушения на КЗ могат да бъдат издавани от началник на сектор в ОПП СДВР. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в НП е задължително да бъдат описани нарушението, датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. Тази разпоредба гарантира осъществяване правото на защита на нарушителя, който следва да има възможност да разбере какво нарушение му е вменено от фактическа, както и от правна страна и да се защитава по фактите. В случая не е допуснато нарушение на посочената разпоредба и още при съставянето на акта са изпълнени императивните законови изисквания, като нарушението, макар и лаконично описано, е конкретно посочено като време, място, изпълнително деяние и обстоятелства при извършването му, като са посочени и индивидуализиращите белези на автомобила, управляван от жалбоподателя, който не е 2 негова собственост, за който се твърди да не е имало сключена задължителна застраховка "ГО".

С оглед анализа на доказателствата, настоящият съд намира, че по делото безспорно се установи осъществяването от обективна страна на състава на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. От доказателствата по делото безспорно се установи, че към посочената дата собственикът на посоченото МПС не е сключил валиден, действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".

Фактът на липсата на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" се установява от справката-извлечение от гаранционен фонд. Тоест към момента на извършване на проверката от страна на служителите на СДВР за управлявания от жалбоподателя автомобил не е имало валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

Административното нарушение е извършено при форма на вина непредпазливост, тъй като жалбоподателят като водач на МПС и ползвател на автомобила /чужда собственост/ е бил длъжен и е могъл да узнае, че автомобила е без валиден договор застраховка ГО. Още повече, че за водача съществува задължение при управление на МПС винаги да носи в себе си и да представя необходимите документи, включително и талон за застраховка "ГО", вменено изрично в ЗДвП.

Чл. 638, ал. 3 КЗ (обн., ДВ, бр. 102/2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) предвижда, че на физическо лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага наказание "глоба" в размер на 400 лева.

Съдът намира обаче, обстоятелството, че на 04.10.2025г. е сключена застраховка "Гражданска отговорност" спрямо процесния автомобил, което рефлектира върху обществената опасност на процесното административно нарушение и неправилно АНО не го е отчел.

В случая, съдът намира, че е налице "маловажен" случай на административно нарушение, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В конкретния казус извършеното административно нарушение се отличава с изключително ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид. В този смисъл фактът на сключване на задължителната застраховка "Гражданска отговорност", следва да се тълкува като значително смекчаващо отговорността на нарушителя обстоятелство по смисъла на чл. 27, ал. 2 ЗАНН. Очевидно се касае за по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение със случаи, в които полица въобще не е сключвана и жалбоподателят недобросъвестно не е изпълнил задължението въобще, нито е предприел действия по обезпечаване на гражданската си отговорност спрямо трети лица по предвидения в КЗ ред. За настоящия състав деянието се вписва в критериите за маловажност поради и обстоятелството, че водачът не е собственик на процесния незастрахован автомобил. Нарушението на КЗ е инцидентна проява, която следва да се разглежда в 3 светлината на признаването на нарушението и посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства. Жалбоподателят до момента не е наказван за нарушения на Кодекса на застраховането, видно от приложена по делото справка картон на водача Жалбоподателя е водач на МПС от 1981г.като влезлите в сила спрямо него НП за нарушения по ЗДвП се явяват пренебрежимо незначителни.

Съдът следва да отбележи и че несключването на задължителни застраховки във връзка с МПС е пропуск на собственика, а не на лицето, което към датата на нарушението го е управлявало. Съответно липса на покритие на застраховка ГО за предходни периоди не е отегчаващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство.Същият е отговорен за управлението на МПС без валидна застраховка към датата на нарушението.

Съдът намира, че извършеното нарушение е инцидентна проява по отношение на задълженията на Кодекса на застраховането и то със занижена обществена опасност с оглед посочените аргументи по-горе. В този смисъл случаят се отличава с обществена опасност значително по-ниска от хипотезите, в които за управлявания автомобил липсва полица въобще. Съдът счита, че в случая отправяне на едно предупреждение от страна на АНО би могло да изиграе възпираща роля спрямо нарушителя, като по този начин би се превантирало извършване на подобно нарушение за в бъдеще. Ето защо съдът счита, че деянието не е накърнило в голяма степен обществените отношения, обект на защита от нормата на чл. 638 от КЗ.

При всички установени и изброени по-горе обстоятелства, съдът, намира, че процесното административно нарушение, за което е наказан жалбоподателят, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в незначителна степен е засегнало установения ред на държавно управление, без да предизвиква вредни последици. Според чл.

93, т. 9 от ДР на НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да приложи посочената разпоредба, като не накаже нарушителя, а го предупреди, че при повторно извършване на нарушението, ще му бъде наложено административно наказание. Като не е сторил това, а и като не се е обосновал защо не прилага тази благоприятна за нарушителя разпоредба, същият е нарушил закона, което обоснова на самостоятелно основание отмяната на процесното наказателно постановление. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Предвид горното, съдът счита, че макар и да е осъществено нарушение, то е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на такова деяние.

Спрямо жалбоподателя е приложена необоснована административна санкция, като наказващият орган е подходил формално, без да отчете конкретните обстоятелства. Съгласно 4 актуалната редакция на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН съдът отменя наказателното постановление, когато прецени, че е налице маловажен случай на административно нарушение. В този случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива и не следва да му се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 25-4332-026796/ 21.10.2025г, издаден от началник сектор ОПП- СДВР, с който на жалбоподателя е наложена наказание глоба в размер на 400 лева на основание чл.638, ал.3 Кодекса за застраховането /КЗ/, за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН жалбоподателя - О. В. И. с ЕГН **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.