Решение № 507 от 16.05.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Бургас, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120205831 по описа за 2021 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на * с ЕИК: *, чрез пълномощник – адв.

Р.О. – БАК, с посочен съдебен адрес – гр. Бургас, *, против Наказателно постановление № 108/03.12.2021 г., издадено от Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас /РИОСВ/, с което за нарушение на чл. 95, ал. 1, вр. с чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и на основание чл. 162, ал. 1 от същия закон на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 5000 лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Посочва се, че в НП липсват констатации, относно точно местонахождение на процесните обекти и техните характеристики, което пък според жалбоподателя води до неяснота относно вмененото нарушение. На следващо място се застъпва, че липсва нарушение на чл. 95, ал. 1 ЗООС, като констатациите на длъжностните лица в тази насока се намират за необосновани. Излагат се подробни съображения в защита на наведените възражения, като се иска отмяна на НП и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.

О. – БАК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че не е изследвана годината на реализация на обектите, респективно не е установено кога е било довършено нарушението и дали са били спазени сроковете по ЗАНН за реализиране на отговорността на нарушителя. Пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски.

1

В допълнително депозирано писмено становище адв. О. – БАК още веднъж допълва и развива съображенията си за незаконосъобразност на санкционния акт, поддържайки искането си за неговата отмяна.

За административнонаказващия орган се явява адв. * - БАК, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, както и за присъждане на разноски. Моли за предоставяне на 14-дневен срок за писмени бележки, но въпреки това до изтичането му на 05.05.2022 г. – не депозира такива.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото АНО, който носи доказателствената тежест за установяване на този факт, не е ангажирал доказателства, от които да може да се направи извод, кога точно НП е било връчено на представител на дружеството – жалбоподател. При това положение съдът няма друга възможност, освен да приеме, че срокът за обжалване е спазен. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:

На 26.08.2021 г. в РИОСВ – Бургас бил получен сигнал с вх. № С-393 (л. 47-48) от командира на военно формирование 54950-Бургас, в който се посочвало, че в близост до военноморска база „Атия“ в земеделски имоти е разположен къмпинг * В сигнала се твърди, че разполагането на ваканционното селище в такава близост до стратегическия обект създава пряка опасност за функционирането на военната база, поради което и се иска държавните органи да предприемат съответните действия.

Въз основа на сигнала била образувана проверка в хода, на която на 02.09.2021 г. служители на РИОСВ-Бургас, сред които и св. Ш.Х.-* – гл. експерт в РИОСВ – Бургас, извършили проверка на място. Констатирали, че в имоти с идентификатори * по КК на гр.

Черноморец, собственост на дружеството-жалбоподател, има реализирано ваканционно селище със ситуирани 8 броя жилищни контейнери, 2 боря каравани с дървен подиум и навес, както и сондаж за водоснабдяване, площадкова канализационна и водопроводна мрежа, система за отвеждане на отпадъчните води – събирателна шахта и резервоар и други.

Свидетелката констатира също така, че за изграждането на обекта и сондажа няма заявени в РИОСВ-Бургас инвестиционни предложения и съответно не е била проведена процедура по ЗООС и по ЗБР, която да е завършила с краен административен акт.

На база на тези факти св. Ш.Х.-* преценила, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на чл. 95, ал. 1, вр. с чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС, поради което и на 25.10.2021 г. съставила срещу него АУАН с № 108/25.10.2021 г. Препис от акта бил връчен на представител на жалбоподателя срещу подпис, като в предоставения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани писмени възражения.

След връчване на АУАН административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като не дал вяра на изложеното във възражението, а 2 също счел фактическите констатации за безспорно установени, поради което и издал обжалваното постановление.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН.

В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения, които са опорочили производството и са довели до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните причини:

С нормите на чл. 42, т. 3, предл. 1 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗАНН е въведено изрично задължение на актосъставителя и АНО да посочат датата на извършване на нарушението. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН в административнонаказателното производство. Времето на извършване на административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. В конкретния случай актосъставителят е посочили, че деянието е извършено на 02.09.2021 г. В действителност обаче това е датата, на която контролните органи са извършили проверка на място и са констатирали ваканционното селище и сондажа – т.е. 02.09.2021 г. е датата на констатиране на нарушението, но категорично не може да се приеме и за датата на извършване на самото нарушение. Това е така, доколкото видно от сигнала, дал основание за започване на проверката, ваканционното селище е било реализирано в по-ранен момент и вече е било налично към датата на подаване на сигнала. По мнение на настоящия състав подходът за очертаване на датата на деянието, посредством обвързването й с датата на проверката, е порочен и незаконосъобразен, доколкото цели заобикаляне на задължението на АНО да установи точният момент на извършване на нарушението, респективно цели отбягване на задължението за иницииране и провеждане на производството в сроковете по чл. 34 ЗАНН. В конкретния случай не се касае до деяние, което да може да се окачестви като т.нар. „продължено противоправно поведение” (примерно - държане на акцизни стоки без 3 бандерол и пр.), когато нарушението се извършва непрекъснато във времето, докато не бъде преустановено от съответните органи или по волята на дееца. В случай реализирането (изграждането) на въпросното ваканционно селище и сондаж, без проведена процедура по закон, е изпълнено (довършено) в точно определен момент от действителността – т.е. на точно определена дата или период от време (който може да бъде установен), като в тежест на актосъставителя и АНО е било да проведат разследване (ако преценят - да разпитат свидетели, ако е нужно да ангажират експертно мнение, да използват сателитните снимки, цитирани в сигнала и т.н.) и да установят кога точно се е случило това. Посочването само на датата на констатиране на нарушението, без да се посочи датата на извършването му, в случаите когато това обективно е възможно, по мнение на настоящия състав следва да се приравни на липса на посочване на такава дата. Това е налагало провеждането на разследване на спорните моменти от страна на АНО (чл. 52, ал. 4 ЗАНН), а не механично и самоцелно издаване на НП при неизяснена фактическа обстановка. Изрично в този смисъл е и практиката на касационната инстанция – Решение № 761/17.04.2019г. по к.н.а.х.д. № 654/2019г. на АдмС-Бургас , постановено по сходен казус, където също се приема, че безспорно към датата на проверката строежът е бил завършен, поради което е било възможно да бъде установен точният момент, когато е изпълнен, респективно когато е допуснато изпълнението му в имота, без съответните съгласувания. Касационната инстанция също е приела, че волята на законодателя е пределно ясна - датата на извършване на административното нарушение следва да е установена безспорно и посочена точно в АУАН и в НП. Това императивно и абсолютно задължение на административнонаказващия орган важи и за случай като разглеждания. Между датата на констатиране на нарушението и датата на неговото действително извършване има съществена разлика, която АНО не е отчел, приемайки, че датата на проверката е и дата на извършване на нарушението.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че в хода на производството са били допуснати съществени и неотстраними нарушения на закона, които са довели до там, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло, без да е необходимо да се обсъждат останалите наведени доводи.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е депозирал искане за присъждането им. По делото са налични доказателства за реално заплатен адвокатско хонорар в размер на 650 лева, като не е направено възражение за прекомерност от АНО, поради което и така претендираната сума следва да се присъди изцяло на жалбоподателя.

4

Така мотивиран Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 108/03.12.2021 г., издадено от Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас, с което за нарушение на чл. 95, ал. 1, вр. с чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда и на основание чл. 162, ал. 1 от същия закон на * с ЕИК: * е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 5000 лева.

ОСЪЖДА РИОСВ - гр.Бургас да заплати на * с ЕИК: * съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.