Решение № 134 от 19.09.2025, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. З., 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20255420100117 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес: гр. **** п.к. **** р-н Т., бул. „Б." № *, с които се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника Б. Я. А., ЕГН **********, с адрес: Н. п.к. **** ул. Б.Т., № 31, за сумите:

1/. 1000 лева - главница по Договор за паричен заем;

2/. 201.96 лева - законна лихва за забава върху главница по Договор за паричен заем, ведно с лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на подаване на исковата молба в съда (28.03.2025 г.) до окончателно изплащане на вземанията, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 387/2024г. по описа на Районен съд З., както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените разноски в хода на заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че между „С.к.“ ООД и ответника на 14.12.2018 година, е сключен Договор за потребителски кредит № 245713, по силата на който 1 получил сумата от – 1000 лева, срещу което се съгласил да върне – 12 броя вноски, в срок до 16.12.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.08 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.26 %.

Сочи, че договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.

Твърди, че заемната сума е предоставена на ответника Б. Я. А., ЕГН **********, който не е изпълнил в срок задълженията си по договора за паричен заем.

На следващо място, твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 05.04.20023 г. „С.к.“ ООД, като цедент, е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б.Б.“ ЕООД, като длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със CMC на посочения от него телефонен номер.

В условията на евентуалност моли с връчването на ИМ и приложенията й на ответника, да бъде счетено, че е връчено уведомление до ответника за осъществената цесия.

Твърди, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, моли съдът да приеме за установено, че ответникът Б. Я. А., ЕГН **********, дължи на „АПС Б.Б.“ ЕООД, с ЕНК **** парично вземане по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното № 387/2024г., а именно сумата в общ размер от 1201.96 лв.

Претендира съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. № 387/2024 г. по описа на РС - З., и по настоящото производство.

2

В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК е установено, че ответникът не е намерен на посочения адрес в гр. Н., общ. Н., като е търсен на различни дати и часове посочени в съобщението от призовкаря. Съдът е изискал служебна справка от ЕСГРАОН и за регистрация на трудовите му договори, от която е видно, че постоянният и настоящ адрес на ответника е един и същи и съответства на първоначално посочения по делото, а от справката за трудови договори е видно, че лицето няма регистрирани действащи трудови договори на територията на Република Б. към настоящия момент.

След изпълнение на процедурата по чл.47 от ГПК, на ответника е назначен особен представител – адв. Красимир Г., от който в срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

С депозирания отговор се оспорва исковата претенция по основание и по размер и моли съдът да я отхвърли изцяло, ведно с произтичащите от това законови последици, като му бъдат присадени съдебните разноски. Излага съображения, че цесията, от която ищецът черпи права, няма действия спрямо ответника, тъй като същата не е съобщена от предишния кредитор, както изисква чл.99 ал. 3 ЗЗД. Сочи още, че договорът за паричен заем е недействителен, тъй като няма подписите както на заемодател, така и на заемополучател.

Счита, че поради липса на съгласие договорът е нищожен по силата на чл.

26, ал. 2 ЗЗД.

На следващо място, особеният представител релевира възражение за изтекла погасителна давност както за главницата, така и за лихвите, предмет на исковата молба, аргументирайки се, че всяка месечна вноска става изискуема при забава, като за нея тече кратка 3 - годишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Освен това, прави възражение и за наличие на неравноправни клаузи, вкл. за неустойка при неизпълнение на чл. 6.1 от Индивидуалните условия на договора за непредставяне на поръчител или банкова гаранция в 3-дневен срок от получаването на кредита.

Така предвидената неустойка, според адв. Г. има неравноправен заробващ характер, поради огромния си размер — тя е 134,48% по-голяма от главни‐ цата по заема, която е посочена 1000 лева и неравноправните клаузи влекат 3 недействителност на подобен договор за кредит.

Претендира разноски по делото.

В осз ищецът – редовно призован, не се представлява.

Ответникът се представлява от адв. Г., който поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 14.12.2018г. между „С.к.“ ООД, в качеството на заемодател, и ответника, в качеството на заемател, е сключен Договор за паричен заем № 245713. В договора е уговорено, че размерът на отпуснатия заем възлиза на 1000лв., които подлежат на връщане на 12 месечни вноски с последно плащане 16.12.2019г.

Предвидено е, че годишният лихвен процент възлиза на 40,08 %, а годишният процент на разходите на 48, 26%. Изготвен е погасителен план, в който са предвидени вноски с начислена неустойка, възлизащи за целия период в общ размер на 1341.48 лв. Без неустойката, общата сума възлиза на 1274.52 лв.

В чл. 6.1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение поръчители или банкова гаранция, отговарящи на изискванията по чл. 33 от общите условия. Съгласно чл. 6.2, при неизпълнение на горното задължение, дължи неустойка в размер на 1341.48лв., която се начислява автоматично с подписването на договора.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023г., сключен между „С.к.“ ООД и „АПС Б.Б.“ ЕООД, в качеството им съответно на цедент и цесионер, от който се установява, че дружествотоцедент е прехвърлило възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора.

От заключението по назначената по делото ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно, се установява, че по силата на процесния Договор за паричен заем „С.к.“ ООД, към ГПР не е прибавена неустойката по чл.6.2. от Договора, като след прибавянето й ГПР ще е в размер на 91.9 %.

За претендираните от първоначалния ищец суми било подадено заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 387/2024г.на ЗРС,по което била издадена заповед за изпълнение.

Длъжникът подал възражение, което обуславяло правния интерес на ищеца от подаване на исковата молба.

4

Спорен по делото е въпросът дали договорът е сключен и дали заемната сума е била предоставена на ответника и съответно усвоена от него.

В хода на съдебнотото производство, от страна на трето неучастващо по делото лице - ,,С.к.“ ООД, е предоставена информация на вещото лице, че е извършено частично плащане по договора, за което обстоятелство не са представени първични документи – платежи и/или вносни бележки.

Страните в производството, в хода на съдебното дирене, не твърдят наличие на частично плащане и не представят доказателства, независимо от разпределената им доказателствена тежест с проекта на доклад по делото, обективиран в Определение № 251/11.08.2025г., обявен за окончателен в проведеното осз.

Едва на етап устни състезания, процесуалният представител на ответника се позовава на соченото от страна на неучастващото лице по делото ,,С.к.“ ООД частично плащане в размер на 860 лв. Направеното позоваване не е заявено като признание на иска или признание на факти и обстоятелства, за които по аргумент на разпоредбата на чл.29, ал.5 от ГПК, особеният представител може да извърши само с одобрението на съда, т.е представителната му власт е ограничена, в който смисъл са и мотивите на т.6 на ТР №6/06.11.2013г. по т. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Видно от Раздел VI на Общите условия за предоставяне на заеми от “С.к.“ ООД, усвояването на сумата по одобрен заем може да стане: чрез превод към посочена банкова сметка или чрез превод по системата за разплащане ,,И.“.

На л.14 от делото е приложен документ, наименуван ,,разписка“ с № ****/14.12.2018г., издадена от „И.“ АД.

Според вещото лице Щ., разписката удостоверява единствено превод в полза на А., нареден от С.к. ООД, чрез оператора И., но не и получамане на сумата от сочения заемополучател /това обстоятелство се възприема от съда и без да са необходими специални познания/.

Видно от същата разписка, върху нея липсват положени подписи от лицето, в чиято полза следва да е извършено плащането.

На електронната страница на „И.“АД - оператор на платежната система Easypay.bg е разписана процедурата за получаване на парични суми. Според нея, получателят се представя на гише за получаване на парите и посочва следните данни: лична карта (№ и дата на издаване на личната карта) или ЕГН и дата на превод на сумата. В случай че в системата данните за превода съвпаднат, служителят проверява документа за самоличност на клиента и въвежда в системата: номер на лична карта; ЕГН; трите имена на получателя; адрес от личната карта и актуален адрес.

В случай че системата одобри въведените данни: нареждането за изплащане се разпечатва; получателят подписва разписка в два екземпляра, от които оригиналът остава при служителя на гише, а вторият екземпляр се 5 предава на получателя на сумата; служителят изплаща сумата; служителят съхранява оригиналния екземпляр, като го подрежда по уникалния му регистрационен номер, автоматично генериран от системата.

От посоченото се установява, че приетият документ на л. 14 от делото по същество не може да бъде приет като надлежно оформена разписка по чл.77 от ЗЗД.

За изясняване на спора в тази му част, Съдът допусна и назначи служебно ССчЕ, от която се установява, че транзакция в размер на главницата е отчетена през „И.“АД, но не се установява дали сумата реално е получена от него.

Заключението по ССчЕ, допълнено в осз, съдът кредитира изцяло, като компетентно изготвена, задълбочена и отговаряща в пълнота на възложената задача.

Липсата на процесуална активност у ищеца, въпреки разпределената му доказателствена тежест, води до извод за липса на доказване изпълнението на ДПК от страна на ,,С.к. ООД“, което само по себе си прави безпредметно да се обсъжда дали произтичащото от договора за кредит вземане съществува и дали негов титуляр е ищеца.

За пълнота следва да се посочи, че този извод на съда не се променя от обстоятелството, че от страна на неучастващото по делото лице ,,С.к.“ ООД, е представена информация, за извършено частично плащане от страна на заемополучателя в размер от 860 лв.