Решение № 227 от 08.05.2024, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 314/2024
- Вид
- Решение № 227
- Подписан
- 08.05.2024
- В сила
- 22.11.2024
- Състав
- Христо Тотев Христов
Цитирани разпоредби
- чл.242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 315 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.142 ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 143 ал. 1 и ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 ал. 1 и ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 227 гр. Габрово, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20244210100314 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по иск, подаден от Б. И. И., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител С. Й. В., с ЕГН **********, двамата с настоящ адрес: гр. Габрово, ул. "***********" № 11, вх."В", ет.2, ап.4 против И. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Трявна, ул. "Васил Михал ев" № 9, ет. 2, ап. 8 за увеличаване на издръжка.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че с влязло в сила съдебно решение № 66 на 27.11.2018г. по гражданско дело № 233 по описа за 2018г. на Районен съд Трявна ответникът И. С. И. бил осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното дете Б. И. И. в размер на 130,00 лв. (сто и тридесет лева), считано от 29.06.2018г., ведно със законна лихва при просрочие, до настъпване на законните основания за изменяване или прекратяване на задължението. В последствие с решение № 11 от 02.03.2020г. по гр. дело №2/2020г. по описа на P C Трявна размерът на дължимата от И. С. И. издръжка бил увеличен от 130,00 лв. на 200,00 лв.
Били настъпили съществени изменения на обстоятелствата, при които бил определен размерът на дължимата от ответника И. С. И. издръжка и същата следвало да бъде увеличена, съгласно нуждите на детето.
С. Й. В. се преместила заедно с детето Б. И. И. да живее в град Габрово, за да осигури подобри възможности за развитие на сина си. Двамата живеели в жилище под наем и тя заплащала месечен наем в размер на 270,00 лв. От месец септември 2023 година детето било ученик в пети клас на Природоматемическа гимназия „Академик Иван Гюзелев'' гр. Габрово, което било свързано с редица разходи за учебници, помагала и пособия. Тъй като детето оставало в училище и 1 следобедните часове, когато посещавало допълнителни занимания по математика и информатика, се налагало ежедневно да му се дава по 7 лв., за да може да си купи храна за закуска и за обяд. Б.
И. И. посещавал и курс по „Приложни забавления" към Школа Енкаустика, където развивал таланта си да рисува. Месечната такса, която заплащала майката била в размер на 60,00 лв. Освен таксата се налагало ежемесечно да бъдат закупувани бои, материали и пособия за рисуване.
Предвид възрастта на детето се налагало и честа смяна на облеклото и обувките му. Всичко това било свързано с допълнителни разходи, които трябвало да бъдат понесени от двамата родители.
От присъждането на опредЕ.та издръжка с решение № 11 от 02.03.2020г. по гр.дело №2/2020г. по описа на PC Трявна до настоящия момент настъпили съществени изменения, както в нуждите на детето в резултат неговото израстване, преместване в ново училище и посещаването на различни извън класни занимания, така и в икономическите условия в страната. Наблюдавало се увеличение на стойността на стоките и услугите от първа необходимост, посредством които следвало да бъдат задоволени базовите потребности на детето (режийни разноски, храна, облекло, медикаменти, консумативи, свързани със съществуването и отглеждането му). От друга страна с израстването на детето се увеличавали не само неговите битови, но и социални и интелектуални потребности. Към настоящия момент детето било ученик в 5-ти клас и у него се формирали потребности от различни активности и занимания, които се заплащали допълнително.
От януари месец 2024г. бил увеличен и размерът на минималната работна заплата и тя вече била 933,00 лв. Това било показател за икономическата обстановка в страната и за поскъпването на живота и необходимостта от повече средства за покриване на ежедневните нужди на детето. Размерът на дължимата в момента от бащата издръжка била под предвидения съгласно нормата на чл.142 ал.2 от СК минимум.
Ответникът И. С. И. бил млад и трудоспособен, не страдал от заболявания, които да му пречат да упражнява трудова дейност, поради което бил в състояние да реализира доходи достатъчни за осигуряване на издръжка на малолетното дете, които следвало да предоставя.
Искането на ищеца е:
- съдът да постанови решение, с което да увеличи размера на дължимата от ответника И. С. И. издръжка, присъдена с Решение №11 от 02.03.2020г., постановено по гр.д. № 2 по описа за 2020г. на Тревненски районен съд - от 200.00 лв. (двеста лева) на 300.00 лв. (триста лева) месечно, считано от подаване на исковата молба до настъпване на законоустановените причини за нейното изменение или прекратяване;
- на основание чл.242, ал.1 от ГПК да допусне предварително изпълнение на решението;
- да осъди ответника да заплати направените от С. В. Й. разноски по делото.
Увеличената издръжка да бъде заплащана по банкова сметка с титуляр: С. Й. В., с IBAN: BG22STSA93000021414869, разкрита в „Банка ДСК” АД
2. От страна на ответника:
Счита иска за допустим, но го оспорва по размер, като го признава за размера от 250 лева.
Ищцата не била разговаряла с н е г о за увеличение на издръжката на малолетното му дете преди да заведе настоящия иск. След получаване на преписа от исковата молба се свързал с нейния адвокат и предложил да се споразумеят за увеличение на месечната издръжка до размер 250 лева, но до споразумение не се стигнало поради нейното несъгласие.
2
Изразява съгласие с това, че синът му расте и че са нужни повече средства за издръжката му с оглед неговите потребности. Досега б и л заплащал стриктно полагаемата издръжка по банков път. Също така бил участвал и с допълнителни средства за купуване на дрехи, обувки, мобилен телефон и др. и му бил давал джобни пари при посещенията му при него, но ищцата не спазвала редовно определения му от съда режим на лични отношение с детето.
Същевременно на 15.08.2020 г. сключи л граждански брак и имал родени две дъщери - съответно през м. декември 2021 г. и през м. декември 2023 г. Участва л в издръжката освен на сина си и на семейството му и другите му две малолетни деца.
През последната година бил безработен през месеците март и април, 2023 г., както и от средата на м. ноември. 2023 г. до средата на м. януари 2024 г., като доходите му за година назад били посочени в удостоверението, което прилагал.
Претендираният в исковата молба увеличен размер на издръжката от 300 лева бил прекомерно висок и бил непосилен за него и несъобразен с неговите възможности и доходи съгласно изискванията на чл. 142, ал.1 от СК.
В състояние б и л да заплаща по-висок размер на издръжка за сина си Б. в размер на 250 лева месечно с оглед на изложените обстоятелства.
Тъй като ищцата не била разговаряла с него за обсъждане на възможностите за увеличение на месечната издръжка на сина му преди завеждане на настоящия иск, то не бил станал причина за завеждането му и оспорва искането да заплати направените от нея разноски по настоящото производство.
ІІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:
1. Правна квалификаци:.
Пред съда е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 150, във вр. с чл. 143 ал. 1 и ал. 2 от СК.
2. От фактическа страна:
Ответникът е баща на малолетния ищец Б. И. И., ЕГН **********, видно от удостоверението за раждане на детето, приложено по делото.
С решение № 11/02.03.2020г., постановено по гр.д. № № 2/2020г. по описа на Районен съд - Трявна, ответникът И. С. И. е осъден да заплаща чрез майката и законна представителка С. Й. В. на детето си Б. И. И. ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 03.01.2020г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката.
Родителите продължават да живеят разделени. За периода за който е предявен иска, а именно от 26.02.2024 г насетне, грижите за детето се полагат от майката.
Детето е на 11 години, през октомври тази година навършва 12 години. През учебната 2023/2024 г. е ученик в пети клас на Национална априловска гимназия Габрово. Няма данни да е прекъснало обучението си, което обстоятелство е в тежест на доказване от ответника. Не се и твърди това. Посещава Школа „Енкаустика”, за което 3 се заплаща такса по 60 лева месечно.
През едногодишния период преди подаване на исковата молба, а именно от месец февруари 2023 г. до месец януари 2024 г. вкл. майката е получила доходи в общ размер на 8664,82 лева, или по 722,07 лева средно на месец.
Бащата е получил доходи в общ размер на 6877,19 лева, или по 573,10 лева средно на месец.
Няма данни по делото и за неработоспособност на бащата.
Видно от представените удостоверения за раждане, ответникът е баща на още две малолетни деца - Е. И. И., родена на 29.12.2021 г. и А. И. И., родена на 07.12.2023 г.
Що се касае до представения по делото договор за наем, то видно от същия, той е сключен на 04.09.2020 г. за срок от една година и е изтекъл на 04.09.2021 г.
3. От правна страна:
Задължението на родителите да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца има абсолютен характер и обстоятелството, че родителят не работи или получава ниски доходи, има задължения към кредитни институции и задължения от публичен характер /което се сочи от ответника/, както и че страда от заболявания не го освобождава от задължението да дава издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете.
Съгласно Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, основополагащо за материята, уреждаща този институт и в частност т 4 от същото "Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая". Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето, т.е. при преценката за дължимост, в случая изменение на издръжката, съдът следва да съобрази комплекс от фактори, основополагащи, сред които са нуждите на детето и възможностите на родителите. В този см. Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска, съгласно което "При определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, а при иск за изменение на опредЕ. от съда издръжка по чл. 150 СК следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице".
Безспорно е, че ответникът е баща на детето – ищец по делото, на което дължи издръжка до навършване на пълнолетие, съгласно чл. 143 от СК /алинея втора на посочения член гласи, че „родителите дължат издръжка на своите ненавършили 4 пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”/.
Определящ за решението по иска е въпросът дали е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице от момента когато е определен размерът на дължимата издръжка – 2020 г.
Относно това дали е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания:
Видно от установеното от фактическа страна е, че размерът на заплащаната от страна на ответника издръжка е определен на база данните за 2020 година, от когато се е повишила минималната работна заплата /тогава е била 610 лева, а от началото на 2024 г. и към настоящия момент е 933 лева/, която отразява изменение на социално икономическите условия в страната. Ноторноизвестен е фактът, че с израстването на децата средствата необходими за дрехи, храна, социални контакти и общуване и образование на децата се увеличават. Няма данни по делото за изключителни нужди на детето, които да налагат определяне на добавка към опредЕ.та издръжка – ежедневните разходи, посещенията на кръжоци и спортни занимания са обичайни за тази възраст и не свидетелстват за извънредни нужди на детето. С оглед израстване на детето е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания, произтичащо от една страна от социално-икономическите условия в страната, отражение на което е минималната работна заплата, при което минималната издръжка, дължима от всеки от родителите е в размер на 233,25 лева /при минимална работна заплата от 933 лева, в какъвто размер нормативно е опредЕ. за тази година/, от друга от израстването на детето и промяна в етапа на развитието му – ученик в пети клас и произтичащата от това разходи.